ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-56/05.04.2023 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Лицето И.М. с ЕГН ........... е с българско и турско гражданство и е придобило право на пенсия по турското законодателство. Желае да започне да упражнява дейност и да се самоосигурява като собственик на търговско дружество (ЕООД) в България.
В допълнителен имейл сте предоставила идентифициращите данни за задълженото лице, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви, като сте посочила трите имена, ЕГН и телефон за връзка. Приложила сте и пълномощно.
Поставяте въпроса: Може ли лицето да се осигурява в България само здравно, предвид обстоятелството, че има отпусната пенсия в Турция?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. Поради това от посочения осигурителен режим, предвиден в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.
Следователно собственикът на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не е задължен да се осигурява социално (за фондовете на ДОО) и за ДЗПО-УПФ предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Той ще подлежи на социално осигуряване само ако изрази изрично желание за това.
Кръгът на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да "живеят постоянно на територията на Република България", ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.
В ЗЗО липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар да им е отпусната пенсия. За самоосигуряващите се лица - собственици, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид цитираните разпоредби, в случай че български гражданин, който е с двойно гражданство, фактически и трайно пребивава в страната повече от 183 дни през календарна година, той е в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната. За календарната година, в която пребивава извън страната повече от 183 дни не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през календарната година.
Съгласно разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на Министъра на финансите.
Следователно лицето, с българско и турско гражданство, ще попадне в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и ще дължи здравноосигурителни вноски по описания ред, ако постоянно живее на територията на Република България и упражнява дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на търговско дружество.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: лицето И.М. с ЕГН ........... е с българско и турско гражданство и има придобито право на пенсия по турското законодателство. Лицето желае да започне да упражнява дейност и да се самоосигурява като собственик на търговско дружество (ЕООД) в България. Допълнително са предоставени идентифициращи данни за задълженото лице - три имена, ЕГН и телефон за връзка, както и пълномощно.
Въпрос: Може ли лицето да се осигурява в България само здравно, предвид обстоятелството, че има отпусната пенсия в Турция?
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО. В КСО не е направено разграничение по отношение на осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. Поради това от осигурителния режим по чл. 4, ал. 6 от КСО може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.
Следователно собственикът на капитала на търговското дружество, който упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не е задължен да се осигурява социално (за фондовете на държавното обществено осигуряване - ДОО) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) поради разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Той ще подлежи на социално осигуряване само ако изрази изрично желание за това.
Извод: Лице - собственик на търговско дружество, упражняващо трудова дейност като самоосигуряващо се и имащо отпусната пенсия, включително от друга държава, не е задължено да се осигурява за фондовете на ДОО и за ДЗПО-УПФ, а само по свое желание.
Кръгът на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да "живеят постоянно на територията на Република България", ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.
В ЗЗО липсва изрична норма, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар да им е отпусната пенсия.
За самоосигуряващите се лица - собственици, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно нея те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид цитираните разпоредби, когато български гражданин с двойно гражданство фактически и трайно пребивава в страната повече от 183 дни през календарна година, той попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица. В този случай лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на ЗЗО за всички месеци през цялата календарна година без прекъсване, а не само за месеците, през които пребивава в страната.
За календарната година, в която лицето пребивава извън страната повече от 183 дни, то не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК за всички месеци през тази календарна година.
Съгласно чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Следователно лицето с българско и турско гражданство ще попадне в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и ще дължи здравноосигурителни вноски по описания ред, ако постоянно живее на територията на Република България и упражнява дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на търговско дружество.
Извод: Ако лицето с българско и турско гражданство фактически и трайно пребивава в България повече от 183 дни през календарна година и упражнява дейност като самоосигуряващо се лице - собственик на търговско дружество, то подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК и дължи здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО, независимо че има отпусната пенсия в Турция.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка и поставения въпрос. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
