НАП: Право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС и облагане на доставки на нови сгради

Изх. № 20-00-32

11.03.2024г.

ЗДДС - чл. 74

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Представляваното от Вас дружество е учредено през 2020 г. и осъществява дейност, свързана със строителство и ремонт на недвижими имоти. През 2022 г. дружеството е построило нова сграда, след което е било регистрирано по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Към датата на регистрацията за сградата не е било издадено разрешение за въвеждане в експлоатация, дружеството вече е било продало част от обектите в нея, а непродадени са останали един апартамент (с принадлежащото му складово помещение) и един гараж. Непродадените обекти към момента са заведени като инвестиционни имоти в счетоводството и ще бъдат продадени в подходящ момент.

На основание чл. 74 от ЗДДС дружеството е поискало да му бъде възстановен ДДС, платен за получените по облагаеми доставки стоки и услуги за построяването на цялата сграда. Възстановяването му е отказано от органите по приходите по съображенията, изложени в запитването.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Има ли право дружеството да му бъде възстановен ДДС, платен по доставките, необходими за построяването на обектите, продадени преди датата на регистрация по ЗДДС?
2. В случай че дружеството продаде непродадените към момента обекти, ще бъде ли задължено да обложи доставките по реда на ЗДДС и да внесе в бюджета начисления данък? В случай че дружеството възникне такова задължение, това не би ли съставлявало двойно облагане в нарушение на основните принципи на ДДС?

По така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:

По първи въпрос.

Регистрацията по реда на ЗДДС е процедура, в резултат на която данъчно задълженото лице става носител на особени права и задължения, регламентирани в ЗДДС, например задължението да облага извършените от него облагаеми доставки, да администрира и внася в бюджета начисления данък, да приспада данъчен кредит. Това следва както от анализа на относимите разпоредби на ЗДДС, в т.ч. чл. 75, ал. 1 от ЗДДС, така и по аргумент на противното на разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от закона, според която дерегистрацията е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в изрично предвидените случаи. Видно от това, без да е регистрирано (включително преди да е регистрирано, или след като е дерегистрирано) по реда на ЗДДС, данъчно задълженото лице няма право да приспада под формата на данъчен кредит платения от него данък по облагаеми доставки срещу размера на задълженията си. Изключенията от това правило се предвиждат изрично в закона. По отношение на получени по облагаеми доставки активи преди датата на регистрация, налични към датата на регистрация, както и някои видове услуги, такива изключения са предвидени в чл. 74 от ЗДДС, Тези въпроси обаче са обсъдени в Решение №1704/01.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП ...... и решението е влязло в законна сила, поради което не следва да бъдат повторно обсъждани към настоящия момент. Други изключения от общото правило, посочено по-горе, приложими към настоящия казус, не са предвидени, от което следва, че към момента не съществува нормативно регламентиран ред, по който дружеството да приспадне платения от него ДДС.

По втори въпрос.

По силата на чл. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС на облагане с ДДС подлежи всяка възмездна облагаема доставка, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Изключение от това правило по отношение на доставките на сгради или части от тях е предвидено в разпоредбата на
чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно този текст освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Понятието нови сгради е дефинирано в разпоредбата на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДРЗДДС). Видно от определението, "нови сгради" са сградите:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или

в) които отговарят на следните условия:

аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и

бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

От изложеното следва, че в случай че към датите на възникване на данъчните събития за доставките сградите са нови по смисъла на закона, доставките на обектите ще бъдат облагаеми и ДДС следва да бъде начисляван. Това не би нарушило основни принципи на действие на данъка, предвид обстоятелството, че размерът на ДДС, който дружеството ще бъде задължено да внесе в бюджета, не е нито по-голям, нито по-малък от начисления и платен от купувача. В случай че сградите не са нови към датите на възникване на данъчните събития, доставките могат да бъдат третирани като освободени на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС или като облагаеми на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.