НАП: Освобождаване от ДДС на услугите по управление на алтернативни инвестиционни фондове по чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗДДС

Изх. № 15-00-16

Дата: 02. 06. 2022 год.

ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 6;

Директива 2006/112/ ЕО, чл. 135, § 1, буква "ж";

Регламент (ЕС) № 1303/2013, чл. 38, § 7.

ОТНОСНО: приложение на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № 15-00-16/......................2021 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:

СДРУЖЕНИЕ Х сочи, че подкрепя създаването на по-добри условия и предпоставки за регистриране на фондове за дялови и рискови инвестиции в България.

Пояснено е, че членовете на сдружението подкрепят спомагане възможността за създаване на алтернативни инвестиционни фондове в България по смисъла на чл. 194 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране(ЗДКИСДПКИ), които не са национални инвестиционни фондове.

Сочите, че алтернативният инвестиционен фонд е предприятие за колективно инвестиране, което може да има различни правни форми (дружество, договорен фонд и др.), може да е от отворен или затворен тип, и да набира средства от трети лица инвеститори - обикновено физически лица или институционални инвеститори като пенсионни и застрахователни дружества. Инвеститорите трябва задължително да са повече от един. Набраните средства се инвестират в съответствие с инвестиционната политика на фонда, като инвестициите могат да включват и финансови активи, които не се търгуват на регулиран пазар. Рискът, свързан с инвестициите, е споделен между участниците във фонда съгласно техния дял. Същото важи и за реализираната доходност от инвестициите. Отделните инвеститори притежават дял от фонда, а не от неговия инвестиционен портфейл (т.е., не държат директно финансовите активи, в които е инвестирано).

Допълнително сочите, че алтернативният инвестиционен фонд изрично не се счита за колективна инвестиционна схема по смисъла на чл. 4 от ЗДКИСДПКИ, но въпреки това по дефиниция е предприятие за колективно инвестиране. Националните инвестиционни фондове са разновидност на алтернативния инвестиционен фонд.

Считате, че дейността на алтернативния инвестиционен фонд би се управлявала от управляващо дружество, което да отговаря на изискванията за извършване на дейност, описани в глава двадесета от ЗДКИСДПКИ, включваща лицензиране и/или регистриране от Комисията за финансов надзор (КФН).

Пояснявате, че лицата, управляващи алтернативен инвестиционен фонд, подлежат на изрична регулация от КФН съгласно разпоредбите на ЗДКИСДПКИ (чл. 195 - 251) и също така на санкции при извършване на нарушения (чл. 264 - 267 и чл. 273 - 275).

Допълнително сочите, че управляващото дружество издава фактури за услугите по управление на алтернативния инвестиционен фонд.

Считате, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС услугите по управление на дейността на алтернативни инвестиционни фондове, които не са национални инвестиционни фондове, не са изрично освободени от данък върху добавената стойност (ДДС).

Пояснявате, че според Вас такова освобождаване е налице въз основа на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), както тя е тълкувана в задължителните решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) и то трябва да се приложи директно. Позовавате се на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО, който освобождава от ДДС управлението на специални инвестиционни фондове, като позволява на държавите членки да дефинират кои са такива.

Позовавате се на практиката на СЕС в решение от 28.06.2007 г. по дело JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust plc и The Association of Investment Trust Companies, С-363/05, както и в решения С-424/11, С-595/13 и С-44/11.

Според Вас условията за освобождаването от ДДС на услугите по управление на алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО са налице, защото:

- фондът е предприятие за колективно инвестиране;

- той набира средства от инвеститори, които притежават дял от него, но не и от направените със средствата инвестиции;

- доходността на вложенията зависи от представянето на инвестициите, направени от фонда;

- рискът и печалбите от инвестициите са за сметка на инвеститорите;

- фондът подлежи на особен надзор от страна на КФН посредством изискванията към лицето, управляващо фонда (т.нар. управляващо дружество).

Според Вас при формален прочит на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС може да се стигне до извода, че услугите по управление на алтернативни инвестиционни фондове, които са различни от национални инвестиционни фондове, не са освободени от ДДС, което би противоречало на Директива 2006/112/ЕО, и поради това смятате, че чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС следва да се тълкува в смисъл, че не изброява изрично всички фондове, чието управление е освободено от облагане с ДДС или че освобождаването може да се приложи пряко въз основа на Директива 2006/112/ЕО.

Във връзка с подаденото запитване е проведена среща между представители на сдружението, НАП и Министерство на финансите, на която е поставен и въпрос относно данъчното третиране на доставката по управление на фонд,представляващ алтернативен инвестиционен фонд, който не е национален инвестиционен фонд, извършвана от финансов посредник/фонд мениджър/изпълнител при изпълнение на финансов инструмент въз основа на финансово споразумение по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.(Регламент (ЕС) № 1303/2013).

Предвид изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Приложима ли е разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС при доставка на услуга по управление на дейността на алтернативен инвестиционен фонд, който не е национален инвестиционен фонд, включително ипри изпълнение на финансов инструмент въз основа на финансово споразумение по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения в запитването въпрос:

1. Относими норми от Директива 2006/112/ЕО и ЗДДС

Съгласно чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО (съответно чл. 13, Б, б. "г", т. 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа - Шеста директива, отм.) държавите членки освобождават от облагане управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки. Понятието "специален инвестиционен фонд" не е дефинирано в тези две директиви.

Разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО е транспонирана с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма в аспекта на казуса освободена от облагане е доставката на услуга по управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове.

В ЗДДС липсва дефиниция на понятието колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове. Същите са дефинирани в ЗДКИСДПКИ.

2. Относими норми отДиректива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) -Директива 2009/65/ЕО

Съгласно чл. 1, параграф 1 и 2 Директива 2009/65/ЕО се прилага за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), установени на териториите на държавите членки, като за целите на директивата и при условията на чл. 3 от същата ПКИПЦК означава предприятие:

- чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в чл. 50, параграф 1, на капитал, привлечен чрез публично предлагане и чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете; и

- чиито дялове, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия. Действията, предприети от ПКИПЦК с цел да се гарантира борсовата стойност на неговите дялове да не се различава значително от стойността на неговите нетни активи, се считат за равностойни на такова изкупуване или откупуване.

ПКИПЦК не могат да упражняват дейност като такива, ако не са получили разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, съгласно чл. 5, параграф 1 от същата, като това разрешение има действие за всички държави-членки.

Понятието "прехвърлими ценни книжа" е дефинирано в чл. 2, параграф 1, б. "н" от Директива 2009/65/ЕО и означава:

- акции от дружества и други ценни книжа, еквивалентни на акции от дружества ("акции");

- облигации и други форми на секюритизиран дълг ("дългови ценни книжа");

- всички други ценни книжа, които могат да се търгуват, даващи право на придобиване на такива прехвърлими ценни книжа чрез записване или замяна.

3. Относими норми от ЗДКИСДПКИ

3.1. колективна инвестиционна схема

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ колективна инвестиционна схема е предприятие за колективно инвестиране, което отговаря на следните условия:

- единствената му цел е колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа или други ликвидни финансови активи по чл. 38, ал. 1, на парични средства, набрани чрез публично предлагане, а в случаите по чл. 21, ал. 8 - и на финансови инструменти, и действа на принципа на разпределение на риска;

- дяловете му са безналични и подлежат на обратно изкупуване, пряко или непряко, на база нетната стойност на активите му при отправено искане от страна на притежателите на дялове.

По силата на чл. 6, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ за извършване на дейност като колективна инвестиционна схема се изисква да е издаден лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество, съответно разрешение за организиране и управление на договорен фонд от комисията. Полученият лиценз, съответно разрешение дава право на колективната инвестиционна схема да извършва дейност на територията на всички държави членки. Никой няма право да извършва дейност по чл. 4, ал. 1, без да е получил лиценз, съответно разрешение (ал. 2 на чл. 6 от ЗДКИСДПКИ).

3.2. национален инвестиционен фонд

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ националните инвестиционни фондове са отворени или затворени национални инвестиционни дружества със седалище в Република България или национални договорни фондове, които инвестират в прехвърляеми ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, набрани чрез публично предлагане парични средства, на принципа на разпределение на риска. Националните инвестиционни фондове не са колективни инвестиционни схеми.

По силата на чл. 171, ал. 4 от ЗДКИСДПКИ националното инвестиционно дружество може да бъде само учредено с единствен предмет на дейност инвестиране в прехвърляеми ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции. Инвестиционното дружество няма право да извършва друга търговска дейност, освен когато това е необходимо за осъществяване на дейността по чл. 171, ал. 1 от същия закон.

Националният договорен фонд е обособено имущество с цел колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове. Договорният фонд се смята за учреден от вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ал. 5 на чл. 171 от ЗДКИСДПКИ).

Съгласно чл. 171, ал. 6 от ЗДКИСДПКИ за извършване на дейност по ал. 1 - 5 на чл. 171 от същия закон се изисква издаването на лиценз за извършване на дейност като национално инвестиционно дружество или разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд.

По силата на чл. 171, ал. 8 от ЗДКИСДПКИ националните инвестиционни фондове не са предприятия по смисъла на Директива 2009/65/ЕО, съответно не са колективни инвестиционни схеми.

Националните инвестиционни фондове, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, могат да инвестират в следните активи:

- финансови инструменти без ограничение във вида им;

- сертификати върху ценни (благородни) метали;

- влогове в банки, платими при поискване или при които съществува правото да бъдат изтеглени по всяко време, при условие че банката е със седалище в Република България или в друга държава членка, а ако е със седалище в трета държава - при условие че е обект на благоразумни правила, които с решение на комисията по предложение на заместник-председателя са определени за еквивалентни на тези съгласно правото на Европейския съюз.

3.3. алтернативен инвестиционен фонд

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ алтернативен инвестиционен фонд е предприятие за колективно инвестиране, включително негови инвестиционни подфондове, което е различно от колективна инвестиционна схема, което инвестира средства, които се набират от повече от едно лице, в съответствие с определена инвестиционна политика и в полза на тези лица, като набраните средства се инвестират и доходността се реализира на принципа на разпределение на риска и доходността между инвеститорите единствено според дела на извършените от тях инвестиции, без формиране на инвестиционни портфейли на отделните инвеститори.

За целите на чл. 194, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ се приема, че предприятието за колективно инвестиране има определена инвестиционна политика, ако е спазено поне едно от условията, посочени в ал. 3 на същата норма, в т.ч., когато инвестиционната политика установява правила за инвестиране, съдържащи един или повече от следните критерии:

- инвестирането е ограничено до определени категории активи и/или определени категории активи са изключени от допустимите инвестиции;

- инвестирането е съобразено с определени стратегии;

- инвестирането е ограничено до определени географски региони;

- инвестирането е съобразено с определени ограничения за ливъридж;

- инвестирането се извършва в съответствие с определен период на държане на инвестициите, или

- инвестирането е подчинено на други ограничения с цел разпределение на риска.

По силата на чл. 194, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ за определяне на едно предприятие за колективно инвестиране като алтернативен инвестиционен фонд е без значение:

- дали е от отворен или от затворен тип;

- дали е организирано като договорен фонд, като тръст, като инвестиционно дружество или в друга правна форма;

- дали е регистрирано, лицензирано или има седалище в държава членка или в трета държава;

- дали осъществяването на дейността му е предмет на регистрационен или лицензионен режим;

- правноорганизационната форма на лицето, което го управлява.

Националните инвестиционни фондове по дял първи (чл. 171 - 193 от ЗДКИСДПКИ) са алтернативни инвестиционни фондове, съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗДКИСДПКИ.

Съгласно чл. 195, ал. 3 и 4 от ЗДКИСДПКИ лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, следва да притежават лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове или регистрация при условията на глава двадесета от същия закон.

4. Относима практика на СЕС

С разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО е предвидено освобождаване от облагане на управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки. Освобождаванията, предвидени в чл. 135 от Директива 2006/112/ЕО, представляват самостоятелни понятия в правото на ЕС, които трябва да получат общо определение с цел да се избегнат различия в прилагането на системата на ДДС в различните държави членки, но общностният законодател може да повери на държавите членки задачата да определят определени термини за освобождаване. В конкретния случай с разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО на държавите членки се предоставя изключително правомощието да определят във вътрешното си право фондовете, които отговарят на определението за "специални инвестиционни фондове". Това правомощие не означава, че държавите членки могат да променят обхвата на освобождаването, определено на равнището на ЕС, посредством националното си законодателство. Това правомощие следва да се упражни при спазване на целта, преследвана от директивата, и на принципа на данъчен неутралитет на общата система на ДДС. В този аспект следва да се има предвид релевантната практика на СЕС:

В т. 43 от решение по дело JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust plc, The Association of Investment Trust Companies, С-363/05, СЕС подчертава, че "следователно член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива (съответно чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО) предоставя на държавите членки правото да определят във вътрешното си право фондовете, които отговарят на понятието "специален инвестиционен фонд". Както следва от точка 22 от настоящото решение, това право трябва да бъде упражнявано, като се съблюдава преследваната от Шеста директива цел и принципът на фискална неутралност, които са вътрешно присъщи на общия режим на ДДС."

В т. 45 и 46 от посоченото решение Съдът сочи, че "целта на освобождаването на операции, свързани с управлението на специални инвестиционни фондове, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, е по-конкретно да се улеснят инвеститорите по отношение на инвестициите в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране, като се изключи стойността на ДДС. На практика тази разпоредба има за цел да гарантира фискалната неутралност на общия режим на ДДС при избора между преките инвестиции в ценни книжа и тези, които се извършват чрез предприятия за колективно инвестиране (решение по дело Abbey National, С-169/04, точка 62)." и припомня, че "принципът на фискалната неутралност, който е вътрешно присъщ на общия режим на ДДС, не допуска различно третиране на стопански оператори, извършващи еднакви дейности, по отношение на облагането с ДДС. Този принцип обаче не предполага еднакви дейности. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че посоченият принцип не допуска предоставянето на сходни услуги, които са конкурентни по своя характер, да се третира различно от гледна точка на ДДС."

В Директива 2006/112/ЕО не е дадено определение на понятието управление на специални инвестиционни фондове. Съгласно постоянната практика на СЕС "с това освобождаване се визират сделките, обичайни за дейността на предприятията за колективно инвестиране.". В решение по дело Deutsche Bank AG, С-44/11 от 19.07.2012 г., т. 32, СЕС сочи, че "от член 1, параграф 2 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)следва, че това са предприятия, които имат единствено за цел колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа и/или в някои други ликвидни финансови активи, на капитал, привлечен чрез публично предлагане, функционират съобразно принципа на разпределението на рисковете и дяловите им единици подлежат, по искане на техните притежатели, на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от тези предприятия.". В цитираното решение се сочи, че генералният адвокат отбелязва "в т. 14 и 15 от заключението си, че конкретно става въпрос за съвместните фондове, в които са обединени голям брой инвестиции, разпределени в различни ценни книжа, които могат да бъдат ефективно управлявани с оглед на оптимизиране на резултатите, и в които фондове индивидуалните инвестиции могат да бъдат сравнително малки. Посочените фондове управляват инвестициите си от свое име и за своя сметка, докато всеки клиент инвеститор притежава участие във фонда, но не и самите инвестиции във фонда." - (т. 33 от решение по дело Deutsche Bank AG, С-44/11 от 19.07.2012 г.).

5. Данъчно третиране на доставката на услуга по управление на дейността на алтернативни инвестиционни фондове, които не са национални инвестиционни фондове

В изпълнение на предоставеното от Директива 2006/112/ЕО изключително правомощие за целите на освобождаването от облагане с ДДС по реда на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (транспониращ чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО) българският законодателен орган е определил колективните инвестиционни схеми, националните инвестиционни фондове и пенсионните фондове като "специални инвестиционни фондове". В този аспект, доколкото преценката за определянето на фондовете, които отговарят на понятието "специални инвестиционни фондове", е на законодателния орган на съответната държава членка, цитираната разпоредба от ЗДДС - чл. 46, ал. 1, т. 6, не е в противоречие с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО.

Съобразявайки изложената нормативна уредба и практика на СЕС, доставката на услуга по управление на дейността на посочените в писменото запитване алтернативни инвестиционни фондове, които не са национални инвестиционни фондове, не попада в обхвата на освобождаването по реда на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ колективните инвестиционни схеми имат характеристиките на предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Директива 2009/65/ЕО, съответно Директива 85/611/ЕИО, които съгласно константната практика на СЕС представляват специални инвестиционни фондове по смисъла на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО.

Доколкото в запитването се коментира дали все пак, в противоречие с практиката на СЕС по въпроса, чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС не стеснява необосновано приложното поле на освобождаването, предвидено с Директива 2006/112/ЕО, намирам, че българският законодател правилно е посочил националните инвестиционни фондове като единствените фондове, различни от колективните инвестиционни схеми, управлението на които попада в обхвата на освобождаването. Същите притежават в най-голяма степен същностните особено важни характеристики на колективните инвестиционни схеми.

По-специално, важни аргументи в посока, че алтернативните инвестиционни фондове, които не са национални инвестиционни фондове,нямат характеристики, сходни с тези на колективните инвестиционни схеми, до степен, че да се конкурират с тях, поради което основателно доставката на услуга по управление на дейността им не подлежи на освобождаване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, са следните:

- осъществяваната от тях дейност не подлежи по закон на задължителен държавен надзор

Генералният адвокат по дело С-595/13 отбелязва в т. 27 от своето заключение, че "в този смисъл трябва да се разбира и съдебната практика, според която държавите членки следва да разглеждат като специални инвестиционни фондове и онези фондове, които, без да са предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Директива ПКИПЦК, най-малкото са сходни с тях до степен, че да се конкурират с тях. По принцип такава конкуренция може да има само между инвестиционни активи, които се намират под особен държавен надзор. Само такива инвестиционни активи могат да подлежат на същите условия на конкуренция и да са насочени към същия кръг инвеститори."

Съгласно чл. 194, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ за определяне на едно предприятие за колективно инвестиране като алтернативен инвестиционен фонд е без значение дали осъществяването на дейността му е предмет на регистрационен или лицензионен режим, на какъвто режим задължително подлежат всички национални инвестиционни фондове по силата на чл. 171, ал. 6 от ЗДКИСДПКИ. При алтернативните инвестиционни фондове е предвидено задължително лицензиране само за дейността на лицата, които ги управляват, съгласно чл. 195, ал. 3 и 4 от ЗДКИСДПКИ при условията на глава двадесета от същия закон, което намирам, че не е равнозначно на държавен надзор върху самия фонд.

- капиталът им не е привлечен чрез публично предлагане

Както беше посочено по-горе, колективните инвестиционни фондове се характеризират с това, че в тях са обединени голям брой инвестиции, разпределени в различни ценни книжа, и в които фондове индивидуалните инвестиции могат да бъдат сравнително малки. Същностна тяхна характеристика е, че инвестициите се набират чрез публично предлагане.

В същото време законът не предвижда инвестиционният капитал на алтернативните инвестиционни фондове да се набира чрез публично предлагане (с изключение на националните инвестиционни фондове). Единственото изискване в посока формиране на капитала е да се набира от повече от едно лице.

Очевидно това различие е съществено до такава степен, та да обуславя, че двата вида фонда не са сходни до степен да се поставят в конкуренция.

- предметът им на инвестиции е по-широк

Не без значение е фактът, че националните инвестиционни фондове инвестират само в прехвърляеми ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, набрани чрез публично предлагане парични средства, на принципа на разпределение на риска, докато при инвестициите на алтернативните инвестиционни фондове няма такива ограничения. Правилата за инвестиране се определят от инвестиционната политика на всеки алтернативен инвестиционен фонд, съдържаща един или повече от критериите, посочени в т. 4 на чл. 194, ал. 3 от ЗДКИСДПКИ, един от които е инвестирането да е ограничено до определени категории активи и/или определени категории активи да са изключени от допустимите инвестиции.

Както се сочи и в запитването, в решение от 28.06.2007 г. по дело JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust plc и The Association of Investment Trust Companies, С-363/05, СЕС отбелязва, че текстът на Директива 2006/112/ЕО не дава на държавите членки неограничена свобода да определят за кои фондове се прилага освобождаването от ДДС и за кои - не (като ги считат за специални инвестиционни фондове или не). Директивата предоставя право на държавите членки единствено да определят кои фондове, според националното им законодателство, отговарят на дефиницията за специални инвестиционни фондове. При определянето им държавите членки трябва да се съобразят с целите на Директива 2006/112/ЕО и принципа за неутралност на ДДС.

Намирам, че българският законодател изцяло е съобразил изискванията на Директива 2006/112/ЕО, определяйки кои фондове, според националното ни законодателство, отговарят на дефиницията за специални инвестиционни фондове, като е посочил като освободени доставки доставката на услуга по управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове.

Предвид изложеното, намирам, че разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е неприложима за целите на освобождаване от начисляване на ДДС на доставката на услуга по управление на дейността на алтернативните инвестиционни фондове, които не са национални инвестиционни фондове, включително и при доставка на услуга по управление на фонд, който няма характеристиките на национален инвестиционен фонд, извършвана от финансов посредник/фонд мениджър/изпълнител при изпълнение на финансов инструмент въз основа на финансово споразумение по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

Доколкото в запитването се сочи, че лицата могат да се позовават директно на Директива 2006/112/ЕО, следва да се има предвид, че това е така, когато приетите национални разпоредби са в противоречие с директивата, каквото противоречие в конкретния случай намирам, че не е налице.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/