Изх. № М-94-Л-118
Дата: 16. 02. 2023 год.
ЗДДС, чл. 152, ал. 7, т. 2.
ОТНОСНО: деклариране на доставки на стоки, за които се прилага специален режим в Съюза, с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето-доставчик е подало заявление за регистрация за прилагане на режима в друга държава членка със закъснение и не е посочило реалната дата на първа доставка в заявлението за регистрация
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ................. г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от Министерството на финансите, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, установено по седалище и адрес на управление на територията на Кралство Швеция, продава дрехи в България. След като дружеството установява, че оборотът за 2021 г. е повече от граничната стойност от 10 000 евро, подава заявление за включване в режима обслужване на едно гише (one stop shop, OSS) в Швеция, като сочи, че регистрацията ще започне от 1 април 2022 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте по същество следния въпрос:
Може ли дружеството да декларира дължимото от началото на 2021 г. като еднократна сума в последваща справка-декларация за прилагане на специален режим в Съюза?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения от Вас въпрос:
Предвид изложеното в запитването, че дружество, установено по седалище и адрес на управление в Швеция, е извършвало доставки на стоки, които са с място на изпълнение на територията на страната и за които е приложим специален режим в Съюза, но не е било регистрирано за прилагането на този режим в Швеция - държавата членка по идентификация по смисъла на чл. 369а, пар. 1, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който е транспониран с чл. 152, ал. 7, т. 2 от ЗДДС, същото е следвало да се регистрира по реда на чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, като подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът върху добавената стойност за първата, извършена от него, облагаема доставка на стоки става изискуем.
Въпреки че дружеството не се е регистрирало по реда на чл. 96, ал. 9 от ЗДДС за извършените от него за 2021 г. доставки на стоки, които са с място на изпълнение на територията на страната и за които е приложим специален режим в Съюза, нито се е регистрирало в Швеция за прилагане на специален режим в Съюза за тези данъчни периоди, за да е възможно тези доставки да бъдат декларирани в съответните справки-декларации за прилагане на режима, считам за допустим предложения от дружеството начин за деклариране и внасяне на дължим от него данък върху добавената стойност за тези данъчни периоди, а именно - да декларира извършените от него за 2021 г. доставки на стоки, за които се прилага режимът, в справка-декларацията си за прилагане на специален режим в Съюза за 2022 г., за който същото е регистрирано за прилагането на този режим. Ако дружеството не ги е включило в тази справка-декларация, то следва да го направи в справка-декларация за следващ данъчен период без забавяне.
Намирам посочения подход за допустим с оглед насърчаване от страна на приходната администрация на доброволното изпълнение на данъчните задължения, макар и в случая несвоевременно, както и предвид обстоятелството, че този подход е свързан с минимални административни разходи за установяване на данъчното задължение и събиране на данъка и че ще бъде реализиран по инициатива на данъкоплатеца.
В случай че дружеството декларира дължимия данък върху добавената стойност за 2021 г. в справка-декларацията за прилагане на специален режим в Съюза в данъчен период за 2022 г., същото следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София (еmail: td_sofia_grad@ro22.nra.bg) за извършеното деклариране и внасяне на данъка върху добавената стойност, като посочи детайлна информация относно размера на данъка върху добавената стойност, дължим на страната, като държава членка по потребление, данъчния период, за който е дължим, входящия номер на подадената справка-декларация за прилагане на специален режим в Съюза, с която е деклариран този данък, и данъчния период, за който се отнася същата.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, дружеството дължи лихви за невнесения в срок данък върху добавената стойност за 2021 г. Въз основа на уведомлението от дружеството, считам, че орган по приходите следва да обективира с протокол с приложени лихвени листове размера на дължимата лихва и да уведоми за размера й дружеството, като го покани да я заплати. Дружеството следва да внесе дължимата лихва по сметка за приходи от данъци на офис "...." при териториална дирекция на Националната агенция за приходите - ..... с IBAN BG............. и BIC: ........ При извършване на превода следва да се има предвид, че размерът на задължението, платим към България извън процедурата за опростено обслужване, както и банковата сметка, по която следва да постъпи плащането, са в български лева. При нареждане на плащането в различна валута препоръчвам да се вземе предвид обменният курс на обслужващата банка на НАП, към която е разкрита посочената сметка, по който плащането ще бъде превалутирано в национална валута.
Следва да се има предвид, че независимо от горното, органите по приходите могат да упражнят правомощията си и да осъществят данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодексотносно коректното изчисляване на дължимия от дружеството данък и лихвата за несвоевременното му внасяне, както и правилното деклариране и внасяне на тези задължения от дружеството.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Дружество, установено по седалище и адрес на управление на територията на Кралство Швеция, продава дрехи в България. След като установява, че оборотът за 2021 г. надвишава граничната стойност от 10 000 евро, дружеството подава заявление за включване в режима обслужване на едно гише (one stop shop, OSS) в Швеция, като посочва, че регистрацията ще започне от 1 април 2022 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Може ли дружеството да декларира дължимото от началото на 2021 г. като еднократна сума в последваща справка-декларация за прилагане на специален режим в Съюза?
Предвид изложеното в запитването, че дружество, установено по седалище и адрес на управление в Швеция, е извършвало доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, за които е приложим специален режим в Съюза, но не е било регистрирано за прилагането на този режим в Швеция - държавата членка по идентификация по смисъла на чл. 369а, пар. 1, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспониран с чл. 152, ал. 7, т. 2 от ЗДДС, дружеството е следвало да се регистрира по реда на чл. 96, ал. 9 от ЗДДС. Заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът върху добавената стойност за първата извършена от него облагаема доставка на стоки става изискуем.
Въпреки че дружеството не се е регистрирало по реда на чл. 96, ал. 9 от ЗДДС за извършените от него през 2021 г. доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, за които е приложим специален режим в Съюза, нито се е регистрирало в Швеция за прилагане на специален режим в Съюза за тези данъчни периоди, за да могат тези доставки да бъдат декларирани в съответните справки-декларации за прилагане на режима, се приема за допустим предложеният от дружеството начин за деклариране и внасяне на дължимия от него данък върху добавената стойност за тези данъчни периоди. Предложеният начин е дружеството да декларира извършените от него през 2021 г. доставки на стоки, за които се прилага режимът, в справка-декларацията си за прилагане на специален режим в Съюза за 2022 г., за който период същото е регистрирано за прилагането на този режим. Ако дружеството не е включило тези доставки в тази справка-декларация, то следва да ги включи в справка-декларация за следващ данъчен период без забавяне.
Този подход се приема за допустим с оглед насърчаване от страна на приходната администрация на доброволното изпълнение на данъчните задължения, макар и несвоевременно, както и предвид обстоятелството, че е свързан с минимални административни разходи за установяване на данъчното задължение и събиране на данъка и че ще бъде реализиран по инициатива на данъкоплатеца.
Извод: Допустимо е дружеството да декларира дължимия ДДС за извършените през 2021 г. доставки, за които се прилага специалният режим в Съюза, в справка-декларация за прилагане на специален режим в Съюза за данъчен период през 2022 г., за който е регистрирано по този режим, а при пропуск - в справка-декларация за следващ данъчен период без забавяне.
В случай че дружеството декларира дължимия данък върху добавената стойност за 2021 г. в справка-декларацията за прилагане на специален режим в Съюза за данъчен период през 2022 г., то следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София (email: td_sofia_grad@ro22.nra.bg) за извършеното деклариране и внасяне на данъка върху добавената стойност. В уведомлението следва да се посочи детайлна информация относно:
- размера на данъка върху добавената стойност, дължим на страната като държава членка по потребление;
- данъчния период, за който е дължим данъкът;
- входящия номер на подадената справка-декларация за прилагане на специален режим в Съюза, с която е деклариран този данък;
- данъчния период, за който се отнася тази справка-декларация.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания дружеството дължи лихви за невнесения в срок данък върху добавената стойност за 2021 г.
Въз основа на уведомлението от дружеството орган по приходите следва да определи с протокол, с приложени лихвени листове, размера на дължимата лихва и да уведоми дружеството за този размер, като го покани да я заплати. Дружеството следва да внесе дължимата лихва по сметка за приходи от данъци на офис "...." при териториална дирекция на Националната агенция за приходите - ..... с IBAN BG............. и BIC: ........
При извършване на превода следва да се има предвид, че размерът на задължението, платим към България извън процедурата за опростено обслужване, както и банковата сметка, по която следва да постъпи плащането, са в български лева. При нареждане на плащането в различна валута се препоръчва да се вземе предвид обменният курс на обслужващата банка на НАП, към която е разкрита посочената сметка, по който плащането ще бъде превалутирано в национална валута.
Независимо от горното, органите по приходите могат да упражнят правомощията си и да осъществят данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно коректното изчисляване на дължимия от дружеството данък и лихвата за несвоевременното му внасяне, както и правилното деклариране и внасяне на тези задължения от дружеството.
Извод: Дружеството дължи лихва за просрочения ДДС за 2021 г., която се определя от орган по приходите и се заплаща по посочена сметка в лева, като органите по приходите запазват правото си да извършат данъчен контрол по ДОПК относно правилното изчисляване, деклариране и внасяне на данъка и лихвата.
