ОТНОСНО:Данъчно третиране на транспорт на работници и служители до предприятието по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи запитване с вх. № 96-00-28/15.02.2023 г. относно прилагане на ЗКПО и ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осигурява транспорт на работниците и служителите до предприятието, което е отдалечено от спирка на градски транспорт, а и голяма част от работниците са от близки до гр. П.... села. Транспортът се извършва от лицензирана транспортна фирма с автобуси. В телефонен разговор допълнително уточнявате, че автобусите са с маршрут от местоживеенето на работниците до предприятието и е организиран за всички работници. Считате, че не попадате в хипотезата на социална придобивка и този вид разход е необходим за извършване на дейността на дружеството.
Поставяте въпроси:
1. Социална придобивка ли е транспортът на работниците?
2. Налице ли е право на данъчен кредит за получената транспортна услуга?
По прилагането на ЗКПО:
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
С разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура. Съгласно чл. 210, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
Съгласно дефиницията в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социални-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.
Както е описано в запитването, дружеството извършва разходи за транспортно обслужване и всяко наето лице би могло да се възползва от нея. Поради това, в конкретния случай не е нарушено изискването по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тъй като тези придобивки са достъпни за всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях.
При тази хипотеза ще е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от с.з.
По прилагането на ЗДДС:
Предпоставките, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, са посочени в Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 от закона, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоки или услуги, когато същите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В случай че получените доставки на стоки или услуги са предназначени за извършване на облагаеми доставки, по отношение на начисления данък за същите възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ограничението на ал. 1, т. 2 от същата законова норма не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност.
Предвид изложеното по-горе, за дружеството е налице правото на приспадане на данъчен кредит за предоставената безвъзмездно услуга по транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно за работниците и служителите при изпълнение на условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството осигурява транспорт на работниците и служителите до предприятието, което е отдалечено от спирка на градски транспорт, като голяма част от работниците са от близки до гр. П.... села. Транспортът се извършва от лицензирана транспортна фирма с автобуси. В телефонен разговор е уточнено, че автобусите са с маршрут от местоживеенето на работниците до предприятието и обратно и транспортът е организиран за всички работници. Дружеството счита, че не попада в хипотезата на социална придобивка и че този разход е необходим за извършване на дейността му.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "Социална придобивка ли е транспортът на работниците?"
Въпрос 2: "Налице ли е право на данъчен кредит за получената транспортна услуга?"
По прилагането на ЗКПО
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, т. 3 от Кодекса на труда като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
С разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
Съгласно дефиницията в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социални-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.
В запитването е посочено, че дружеството извършва разходи за транспортно обслужване и всяко наето лице би могло да се възползва от него. Поради това в конкретния случай не е нарушено изискването по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тъй като тези придобивки са достъпни за всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях.
При тази хипотеза ще е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Извод: Транспортът на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата и обратно, организиран и достъпен за всички наети лица, представлява социална придобивка по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и чл. 294, т. 3 от КТ, като социалните разходи за този транспорт не се облагат с данък върху разходите на основание чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
По прилагането на ЗДДС
Предпоставките, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, са посочени в глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоки или услуги, когато същите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Когато получените доставки на стоки или услуги са предназначени за извършване на облагаеми доставки, по отношение на начисления данък за същите възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ограничението на ал. 1, т. 2 не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност.
Предвид изложеното, за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит за предоставената безвъзмездно услуга по транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно за работниците и служителите при изпълнение на условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
Извод: За дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит за получената услуга по транспортно обслужване на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата и обратно, предоставяна безвъзмездно за целите на икономическата дейност, при спазване на изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и при неприложимост на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на основание чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Заключителни бележки
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището и направените в него изводи са валидни само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти в евентуално производство по ДОПК.
