НАП: Обезпечения по чл. 176в ЗДДС при внос и последващи доставки на течни горива

Въпрос: Налице ли е задължение за представяне на обезпечение при доставка на течни горива, придобити от внос, в случаите, когато горивото минава, съответно не минава през фискализация на обекта съгласно чл. 176в от ЗДДС?

На основание чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС не възниква задължение данъчно задължените лица, които извършват внос на течни горива, да предоставят обезпечение във връзка с самия внос.

Независимо от това, задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС за данъчно задължените лица - вносители на течни горива, може да възникне или да не възникне в зависимост от последващото разпореждане с внесените горива, както и с оглед на условията за освобождаване от изискването за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС.

Съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС от задължението за предоставяне на обезпечение се освобождават:

• лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС);
• лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС;
• лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, но само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба.

В този смисъл данъчно задължените лица, осъществили внос на течни горива, не следва да предоставят обезпечение по чл. 176в от ЗДДС в следните случаи:

• когато вносителят е лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС или е лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС;
• когато вносителят извършва доставки с внесените течни горива в стопанисвани от него търговски обекти, за които са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС - да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Оборотите от доставки на течни горива в тези обекти не пораждат задължение за предоставяне на обезпечение;
• когато течните горива не са предмет на последваща доставка, а вносителят ги използва в собствената си дейност - например производствена, транспортна, за отопление на обекти и други.

Извод: Самият внос на течни горива не поражда задължение за обезпечение, но такова може да възникне в зависимост от последващото разпореждане с горивата и при липса на приложимо освобождаване по чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС.

Предвид изложеното, вносител на течни горива, който не е лицензиран складодържател или лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, има задължение да предостави обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на внесените течни горива:

• със ставка на данъка 20 на сто, и
• с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв.,
• като това се отнася за доставки извън доставките на течни горива в стопанисвани от него търговски обекти, за които са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

В тези случаи обезпечението се предоставя в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв.

Извод: Вносител, който не попада в освобождаванията по чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, дължи обезпечение, ако за текущия период извърши облагаеми доставки на внесените горива със ставка 20% и обща данъчна основа над 25 000 лв. (извън обектите по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС), като обезпечението се предоставя до 7 дни преди данъчното събитие на доставката, с която се преминава този праг.