Изх. №53-04-692
15.11. 2016 г.
чл. 25, ал. 4 от ЗДДС
чл. 329 от ТЗ
Дружеството закупува голям обем стоки с конкретни характеристики, които се произвеждат от български производител, но се търгуват (дистрибутират) от друго дружество доставчик на "...... ООД.
Според договорености между трите дружества, продажбата и предаването на стоките ще се осъществява в един и същ момент от производителя към търговеца /дистрибутора/ и от търговеца към дружеството.
Доставките ще включват голям обем стоки и ще се осъществяват на няколко транша.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставени следните въпроси: 1. Кога възниква датата на данъчното събитие, за всеки от участниците по
веригата от доставки?
2. Приложимо ли е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС по отношение на всеки един от траншовете?
3. Следва ли да се издава фактура за всяка отделна партида от стоки или е допустимо всеки един от участниците по доставките да издаде фактура след приключване на целия транш?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
От изложеното в запитването, се налага извода, че е налице транзитна продажба по чл. 329 от Търговския закон(ТЗ),при която страните договорят, че продавачът ще престира не на купувача, а на посочено от него лице.
Престирането от продавача по първия договор направо на третото лице представлява транзитно изпълнение, водещо до изпълнение на два договора. Следователно собствеността се прехвърля, съответно данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква при предаване на вещите, съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД), когато същите са родово определени.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В конкретния случай, при липсата на конкретни договори, следва се има предвид, в случай че характера на доставките на стоки по обособени позиции (партиди), при които производителя и дистрибутора в качеството на изпълнители трябва в течение на определено време да извършват редица сходни престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, може да ги определи, като доставки с повтарящо се (периодично) изпълнение.
В този случай, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка за всеки един изпълнител и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
По втори и трети въпрос:
По смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
В конкретния случай, следва да се има предвид, разпоредбата на чл. 113, ал. 13 от ЗДДС, съгласно която за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9-15 от ЗДДС за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, фактурата задължително трябва да съдържа количеството и вида на стоката и/или вида на услугата. То се изразява в бройки стоки или вид услуги, тегло, обем или размер на работа, в зависимост от естеството. В случаите, при които във фактурата няма достатъчно място за да бъдат изписани всички доставени стоки, количествата и стойностите им е възможно да бъде изготвен опис на същите, който да бъде неразделна част от фактурата.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството закупува голям обем стоки с конкретни характеристики, които се произвеждат от български производител, но се търгуват (дистрибутират) от друго дружество - доставчик на "......" ООД. По договореност между трите дружества продажбата и предаването на стоките ще се осъществява в един и същ момент от производителя към търговеца/дистрибутора и от търговеца към дружеството. Доставките ще включват голям обем стоки и ще се осъществяват на няколко транша.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Кога възниква датата на данъчното събитие, за всеки от участниците по веригата от доставки?
Въпрос 2: Приложимо ли е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС по отношение на всеки един от траншовете?
Въпрос 3: Следва ли да се издава фактура за всяка отделна партида от стоки или е допустимо всеки един от участниците по доставките да издаде фактура след приключване на целия транш?
По първи въпрос
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
От изложеното в запитването се прави извод, че е налице транзитна продажба по чл. 329 от Търговския закон (ТЗ), при която страните договарят, че продавачът ще престира не на купувача, а на посочено от него лице. Престирането от продавача по първия договор направо на третото лице представлява транзитно изпълнение, водещо до изпълнение на два договора.
Следователно собствеността се прехвърля и съответно данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква при предаване на вещите, съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато същите са родово определени.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В конкретния случай, при липса на конкретни договори, следва да се има предвид, че ако характерът на доставките на стоки по обособени позиции (партиди), при които производителят и дистрибуторът в качеството на изпълнители трябва в течение на определено време да извършват редица сходни престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, позволява те да бъдат определени като доставки с повтарящо се (периодично) изпълнение, то в този случай всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка за всеки един изпълнител и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Извод: При транзитна продажба по чл. 329 от ТЗ данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за всеки участник възниква при предаване на вещите (прехвърляне на собствеността), а ако доставките по обособени партиди имат характер на периодични доставки по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, за всеки период, за който е уговорено плащане, възниква отделно данъчно събитие на датата, на която плащането става дължимо.
По втори и трети въпрос
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
В конкретния случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 13 от ЗДДС, съгласно която за две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9-15 от ЗДДС за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставките е станал изискуем.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, фактурата задължително трябва да съдържа количеството и вида на стоката и/или вида на услугата. Това се изразява в бройки стоки или вид услуги, тегло, обем или размер на работа, в зависимост от естеството.
В случаите, при които във фактурата няма достатъчно място, за да бъдат изписани всички доставени стоки, количествата и стойностите им, е възможно да бъде изготвен опис на същите, който да бъде неразделна част от фактурата.
Извод: За всяка доставка, за която данъкът става изискуем, следва да се издаде фактура, като е допустимо за няколко доставки в един и същ данъчен период да се издаде сборна фактура по чл. 113, ал. 13 от ЗДДС, съдържаща изискуемите реквизити по чл. 114 от ЗДДС за всяка отделна доставка, като при нужда се прилага опис като неразделна част от фактурата.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
