НАП: Автоматичен обмен на информация за финансови сметки и определяне на местно лице за данъчни цели по ДОПК

В запитването са поставени практически въпроси относно извършването на комплексната проверка и прилагането на автоматичния обмен на информация за финансови сметки по глава шестнадесета, раздел III а от ДОПК, във връзка с отчетната 2019 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли да се предостави информация за целите на автоматичния обмен за български граждани, които временно работят за европейски институции, но юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели, е Република България?

Въпрос 2: Следва ли да се предостави информация за целите на автоматичния обмен за лица, при които юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели, е Република България, но имат второ гражданство?

Въпрос 3: Следва ли да се предостави информация за целите на автоматичния обмен за лица, при които юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели, е Република България, но притежават собствен имот в друга страна?

Въпрос 4: Имате индикация, че Ваши клиенти са данъчно задължени лица на юрисдикция, различна от Република България, т.е. били са активни "нон-резиденти" за 2019 г. Същите закриват сметките си през 2019 г., като отказват да предоставят информация за юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели, и съответните данъчни идентификационни номера, издадени от тази юрисдикция. За целите на автоматичния обмен какъв е подходът за предоставяне на информация за тези лица, след като не разполагате с надлежно подадена декларация по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите се изразява следното становище:

По първи въпрос

Обстоятелството, че едно лице временно работи в чужбина, независимо дали за европейска институция или за друг чуждестранен работодател, не означава автоматично, че то престава да бъде местно лице за данъчни цели на Република България, ако преди това е имало такъв статут.

За да се определи на коя държава е "местно лице" едно физическо лице, е необходим анализ на конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай.

Ако финансовата институция има индикации или съмнения, че по отношение на титуляр на сметка е настъпила "промяна в обстоятелствата" по смисъла на § 1а, т. 56 от допълнителните разпоредби на ДОПК, тя следва да изиска декларация по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК и/или документални доказателства, например удостоверение за местно лице за данъчни цели, въз основа на които да определи статута на лицето.

Извод: Временното полагане на труд в чужбина не води само по себе си до промяна на статута на местно лице за данъчни цели; при индикации за промяна финансовата институция следва да изиска декларация по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК и/или документални доказателства и въз основа на тях да определи данъчния статут.

По втори въпрос

Фактът, че титуляр на сметка има второ гражданство в друга юрисдикция, не е основание той да бъде считан за местно лице за данъчни цели на тази юрисдикция.

Единственото изключение от това правило е американското гражданство за целите на FATCA споразумението. Гражданите на Съединените американски щати се считат за местни лица за данъчни цели в Съединените американски щати, дори ако са местни лица за данъчни цели и на друга юрисдикция.

Гражданството може да бъде използвано от финансовата институция като един от елементите за анализ при преценката на достоверността на предоставената от титуляра на сметката декларация по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК, заедно с всички останали данни и обстоятелства, с които институцията разполага за лицето.

Извод: Наличието на второ гражданство само по себе си не променя юрисдикцията на местно лице за данъчни цели, с изключение на американското гражданство за целите на FATCA; гражданството е само един от елементите при анализа на достоверността на декларацията по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК.

По трети въпрос

Притежаването на недвижимо имущество в юрисдикция, различна от тази, на която титуляр на сметка е идентифициран като местно лице за данъчни цели, не е достатъчно основание това лице да бъде считано за местно лице за данъчни цели на тази друга юрисдикция.

Ако едно българско местно лице притежава, например, ваканционен имот в друга държава и посещава този имот за кратки периоди с цел почивка, малко вероятно е това лице да придобие качеството "местно лице" за данъчни цели на тази друга държава и да бъде данъчно задължено за световния си доход там.

Притежаването на недвижимо имущество в чужбина може да бъде използвано от финансовата институция като един от елементите за анализ при преценката на достоверността на предоставената от титуляра на сметката декларация по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК, заедно с всички останали данни и обстоятелства, с които институцията разполага за лицето.

Извод: Самото притежаване на недвижим имот в друга държава не е достатъчно, за да се приеме, че лицето е местно за данъчни цели там; това обстоятелство може да се ползва само като елемент при анализа на достоверността на декларацията по чл. 142т, ал. 1 от ДОПК.

По четвърти въпрос

От поставения въпрос не става ясно дали се касае за съществуваща или за нова сметка на физическо лице, тъй като има разлика в събираните доказателства и в комплексната проверка, която финансовата институция прилага към сметката. Не е ясно и дали обстоятелството е установено в хода на първоначалната комплексна проверка или при последваща промяна в обстоятелствата.

Един от аспектите на въпроса е какво може да направи финансовата институция, ако титуляр на сметка отказва съдействие и не предоставя необходимата информация за определяне на неговия статут.

Ако се приеме, че титулярът на сметката първоначално е бил определен като чуждестранно лице за данъчни цели, а впоследствие финансовата институция е установила, че по отношение на това лице има промяна в обстоятелствата, например получена е информация за нов адрес по местоживеене или адрес за кореспонденция на лицето в друга участваща юрисдикция, финансовата институция следва да предприеме всички разумни действия, с които да определи държавата, на която лицето е местно за данъчни цели.

Тъй като лицето е закрило сметката си и отказва съдействие на финансовата институция, тя трудно би могла коректно да определи държавата на местно лице и да събере необходимите данни, за да предостави информация за целите на автоматичния обмен.

В този случай приложение следва да намерят:

• чл. 142ж, ал. 2 и чл. 142и, чл. 7 от ДОПК - по отношение на съществуващите сметки на физически лица;
• чл. 142л, чл. 7 от ДОПК - по отношение на новите сметки на физически лица.

Най-общо тези разпоредби предвиждат, че при промяна в обстоятелствата по отношение на сметка, когато от титуляра на сметката не могат да бъдат събрани информация, декларация и документални доказателства, финансовата институция следва да счита сметката като сметка, за която се предоставя информация на всяка участваща юрисдикция, за която има индикация, че титулярът на сметката може да е местно лице за данъчни цели в резултат на промяната в обстоятелствата, както и на участващата юрисдикция, посочена в първоначалната декларация.

Във връзка с горното се посочва и разпоредбата на чл. 142ш, ал. 2 от ДОПК, съгласно която финансовите институции може да закрият финансова сметка, ако титулярят на сметката откаже да предостави декларация или документални доказателства и това води до невъзможност за финансовите институции да изпълнят задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този кодекс.

Извод: При промяна в обстоятелствата и отказ на титуляра да съдейства, финансовата институция прилага чл. 142ж, ал. 2 и чл. 142и, чл. 7 от ДОПК за съществуващи сметки или чл. 142л, чл. 7 от ДОПК за нови сметки и счита сметката за подлежаща на докладване към всички участващи юрисдикции, за които има индикации, както и към юрисдикцията от първоначалната декларация; при невъзможност да изпълни задълженията си по комплексната проверка и докладването, институцията може да закрие сметката по чл. 142ш, ал. 2 от ДОПК.