2_949_/21.12.2017г.
ЗКПО чл.26, т.2, чл.10, ал.1 до 3, ЗДДФЛ чл.38
В Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" .... е постъпило писмено запитване относно дейността на "--------------" ЕООД, заведено с вх.№ 949--------------------------- в Дирекция ОДОП .....
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас дружество извършва производство и реализация на селскостопанска продукция. Дейността е свързана с обработката на земеделски земи под наем и аренда. Собственика на капитала на дружеството, който е и представляващ, в качеството си на физическо лице притежава 500 декара собствена земеделска земя, която се обработва от "----------------" ЕООД. За периода 2012- 2016г. дружеството има неразпределена печалба в размер на 178 хил. лв. По счетоводни данни дружеството има касова наличност в размер на 40 хил. лв., която фактически не е налична.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
- Мога ли да сключа договор с ЕООД "-----------------" за отдаване под наем на личната земя, която притежавам като физическо лице, като същата искате да декларирате със справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ?
- Мога ли с протокол на общото събрание на дружеството, за взето решение за изплащане на дивидент, да внеса 5% еднократен данък и да подам декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ?
С оглед изложеното в запитването при сега действащата нормативна уредба съобразно компетентността на НАП изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл.10, ал.1 до 3 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Изискванията за реквизитите на първичния счетоводен документ са посочени в чл.6 от ЗСч.
В случаите в които има валиден договор за наем/рента на земеделската земя между дружеството и физическо лице собственик на земята, би могло да се приеме, че имуществото временно преминава за ползване в активите на юридическото лице и съответно да се обосноват документално всички разходи, респективно приходи свързани с обработката, поддръжката, регистрацията и др. на земеделската земя.
Въпросът дали може да сключите договор за отдаване под наем на личната си земя на ЕООД, чийто собственик и представляващ сте, е в приложното поле на гражданското и търговското право и НАП не е компетентна да дава разяснения извън тези по приложението на данъчното и осигурителното законодателство.
В случай, че такъв договор е възможно да бъде сключен, при определяне наемната цена на земята , следва да се има в предвид разпоредбите на чл. 15 от ЗКПО за сделки между свързани лица, каквито безспорно се явяват двете страни. Съгласно цитираната разпоредба когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Доходът под формата на наем/рента на земеделската земя се декларира в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, на основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, в случаите, когато годишният размер, изплатен на физическото лице, превишава 5000 лева.
По втората част от запитването Ви: В чл. 133 от ТЗ е посочено, че съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Това право е прието да се нарича право на дивидент. Именно въз основа на това право и се формира доходът от дивидент, регламентиран за данъчни цели в т. 5, б. "б" на § 1 на ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Начинът на разпределение на печалбата на ООД/ЕООД се определя от дружествения договор/учредителния акт и дивидентите се изплащат след решение на Общото събрание на дружеството/решение на едноличния собственик на капитала.
Във вашия случай едноличния собственик на ЕООД:
• приема годишния отчет и баланса,
• разпределя печалбата и
• взема решение за нейното изплащане (чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ).
Следователно, за да възникне правото на получаване дивидент по смисъла на ТЗ и съответно на б. "б", т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, следва да са налице следните елементи:
• да е изтекла финансовата година;
• да е приет (одобрен) годишният финансов отчет и баланса;
• да е налице решение на собственика за:
- начина на ползване на получената печалба и
- нейното разпределение и изплащане на дивиденти.
(В този смисъл и разяснение № 24-39-7 от 10.05.2017 г. на ЦУ на НАП, което е достъпно в системата "Въпроси и отговори" на електронната страница на НАП ).
Видно е, че за да е налице право на разпределяне на дивидент по смисъла на ТЗ и съответно на б. "б", т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ следва да е налице печалба. Доходите от дивиденти са обект на облагане с окончателен данък 5 на сто (чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ). Когато са разпределени от местно дружество ангажиментът за декларирането и облагането им е изцяло и единствено на платеца на дохода.
При изплащане на разпределен дивидент в брой, следва да се съблюдава и ограничението, въведено в чл. 3 на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), под ударите на което попада всяка такава стопанска операция.
Данъкът се удържа и внася от предприятието- платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите (чл. 38, ал. 2 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ.). Данъкът се декларира от ЕООД - платец на дохода в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО в същия срок.
Доходът под формата на дивидент от печалбата се декларира и в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, на основание чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ. Следва да имате предвид, срокът за подаване на справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за доходи изплатени през 2017 г. е до 15 март 2018 г. по силата на §49 от ЗИД на ЗДДС. За доходи изплатени през 2018 г. срокът за подаване е до 15 март 2019 г. съгласно влязлата в сила от 01.01.2018 г. промяна в чл.73, ал.4 от ЗДДФЛ. Справката се подава в териториалната дирекция по мястото на платеца на дохода.
Уведомяваме Ви, че настоящото становище е принципно и че спазването на изискванията на данъчното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл.110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството "--------------" ЕООД извършва производство и реализация на селскостопанска продукция, като дейността е свързана с обработка на земеделски земи под наем и аренда. Собственикът на капитала и представляващ дружеството, като физическо лице, притежава 500 декара собствена земеделска земя, която се обработва от "--------------" ЕООД. За периода 2012 - 2016 г. дружеството има неразпределена печалба в размер на 178 хил. лв. По счетоводни данни дружеството отчита касова наличност в размер на 40 хил. лв., която фактически не е налична.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "Мога ли да сключа договор с ЕООД "--------------" за отдаване под наем на личната земя, която притежавам като физическо лице, като същата искате да декларирате със справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ?"
Въпрос 2: "Мога ли с протокол на общото събрание на дружеството, за взето решение за изплащане на дивидент, да внеса 5% еднократен данък и да подам декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ?"
Относно първия въпрос - договор за наем/рента на земеделска земя и данъчно третиране
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Съгласно чл. 10, ал. 1 - 3 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Изискванията за реквизитите на първичния счетоводен документ са посочени в чл. 6 от Закона за счетоводството.
В случаите, в които има валиден договор за наем/рента на земеделската земя между дружеството и физическо лице - собственик на земята, може да се приеме, че имуществото временно преминава за ползване в активите на юридическото лице и съответно да се обосноват документално всички разходи и приходи, свързани с обработката, поддръжката, регистрацията и други дейности относно земеделската земя.
Въпросът дали може да се сключи договор за отдаване под наем на личната земя на ЕООД, чийто собственик и представляващ е същото физическо лице, попада в приложното поле на гражданското и търговското право, по които НАП не е компетентна да дава разяснения извън тези по приложението на данъчното и осигурителното законодателство.
В случай че такъв договор е възможно да бъде сключен, при определяне на наемната цена на земята следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 15 от ЗКПО за сделки между свързани лица, каквито безспорно са двете страни. Съгласно тази разпоредба, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа и се отличават от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Доходът под формата на наем/рента на земеделската земя се декларира в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, на основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, в случаите, когато годишният размер, изплатен на физическото лице, превишава 5000 лева.
Извод: НАП не се произнася по възможността за сключване на договора от гледна точка на гражданското и търговското право, но при наличие на валиден договор за наем/рента между свързани лица наемната цена следва да е съобразена с чл. 15 от ЗКПО, разходите да са документално обосновани по чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО, а доходът от наем/рента да се декларира по чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ при превишаване на 5000 лв. годишно.
Относно втория въпрос - разпределяне на печалба като дивидент и данъчно третиране
Съгласно чл. 133 от ТЗ съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Това право се нарича право на дивидент. Въз основа на това право се формира доходът от дивидент, регламентиран за данъчни цели в т. 5, б. "б" на § 1 от ДР на ЗДДФЛ.
Начинът на разпределение на печалбата на ООД/ЕООД се определя от дружествения договор/учредителния акт и дивидентите се изплащат след решение на общото събрание на дружеството или решение на едноличния собственик на капитала.
В конкретния случай едноличният собственик на "--------------" ЕООД:
- приема годишния отчет и баланса,
- разпределя печалбата и
- взема решение за нейното изплащане (съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ).
За да възникне право на получаване на дивидент по смисъла на ТЗ и съответно на б. "б", т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, следва да са налице едновременно следните елементи:
- да е изтекла финансовата година;
- да е приет (одобрен) годишният финансов отчет и балансът;
- да е налице решение на собственика относно:
- начина на ползване на получената печалба и
- нейното разпределение и изплащане на дивиденти.
В становището се посочва, че в този смисъл е и разяснение № 24-39-7 от 10.05.2017 г. на ЦУ на НАП, достъпно в системата "Въпроси и отговори" на електронната страница на НАП.
Посочва се, че за да е налице право на разпределяне на дивидент по смисъла на ТЗ и съответно на б. "б", т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, следва да е налице печалба.
Доходите от дивиденти са обект на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. Когато дивидентите са разпределени от местно дружество, ангажиментът за декларирането и облагането им е изцяло и единствено на платеца на дохода.
При изплащане на разпределен дивидент в брой следва да се съблюдава ограничението, въведено в чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), като всяка такава стопанска операция попада в приложното поле на този закон.
Данъкът върху дивидента се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите, съгласно чл. 38, ал. 2 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Данъкът се декларира от ЕООД - платец на дохода, в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО в същия срок.
Доходът под формата на дивидент от печалбата се декларира и в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, на основание чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходи, изплатени през 2017 г., е до 15 март 2018 г. по силата на § 49 от ЗИД на ЗДДС. За доходи, изплатени през 2018 г., срокът за подаване е до 15 март 2019 г., съгласно влязлата в сила от 01.01.2018 г. промяна в чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ. Справката се подава в териториалната дирекция по мястото на платеца на дохода.
Извод: При наличие на печалба и след изтичане на финансовата година, приемане на годишния финансов отчет и баланс и решение на едноличния собственик за разпределяне и изплащане на дивидент, дружеството може да разпредели неразпределената печалба като дивидент, да удържи и внесе 5% окончателен данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, да го декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, както и да отрази дохода в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ в установените срокове, при спазване и на ограниченията на ЗОПБ при плащане в брой.
Заключителни бележки
Посочва се, че становището е принципно и спазването на изискванията на данъчното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.
Извод: НАП дава принципно тълкуване на приложимите данъчни разпоредби, като подчертава, че конкретното спазване на законодателството ще бъде предмет на евентуален последващ контрол по реда на ДОПК.
