НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на вноски за доброволно пенсионно осигуряване на съдружници, полагащи личен труд

Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството извършва два вида дейност. Едната дейност е свързана с внедряване на софтуер и изграждане на фискални системи и се извършва от единия съдружник. Другата дейност е извършване на счетоводни услуги и се извършва от другия съдружник. В дружеството няма наети други лица. Двамата съдружници полагат личен труд съгласно договор и получават възнаграждение. Съдружниците желаят да направят доброволно пенсионно осигуряване, като вноските са за сметка на фирмата.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: "Може ли фирмата да ползва облекчение от финансовия резултат в рамките на до 60,00 лева месечно за всеки един от съдружниците, при положение че и двамата са назначени по договор за полагане на личен труд, който е приравнен на трудов договор?"

Въпрос 2: "Ако това е възможно, трябва ли и за двамата съдружници да се направи допълнително пенсионно осигуряване, ако то е само за единия ще е спазен ли принципът за равнопоставеност?"

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот".

За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Критериите в тази разпоредба трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона "Данък върху разходите".

Според дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

В същата дефиниция е заложен и критерий за определяне дали социалните придобивки са предоставени в натура. Съгласно третото изречение на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В цитираното определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

Кръгът от лицата, за които са изпълнени изискванията за предоставяне на социални разходи под формата на ваучери за храна, е определен в чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а именно "на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица)".

От запитването е видно, че съдружниците не са наети от дружеството по трудово правоотношение, нито с договор за управление и контрол.

Договорът за управление и контрол е гражданскоправен договор, чиято основна цел е да уреди отношенията между дружеството, от една страна, и неговия управител, от друга. Договорът за възлагане на управлението е уреден и в Търговския закон, но неизчерпателно - чл. 141, ал. 7 от ТЗ за дружества с ограничена отговорност. Договорът за възлагане на управлението е двустранен, консенсуален и възмезден договор. Той следва да бъде сключен в писмена форма, за да бъде действителен и да породи действие, съгласно изискването на чл. 141, ал. 7 от ТЗ.

С оглед на това се приема, че в разглеждания случай съдружниците управляват дружеството, упражнявайки правата и задълженията си по чл. 123 и чл. 124 от ТЗ, а именно: всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството (чл. 123 от ТЗ) и съдружникът е длъжен да участва в управлението на дружеството (чл. 124 от ТЗ).

Договорът за полагане на личен труд е приравнен на трудов единствено за целите на данъчното облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), поради което не могат да се приложат нормите на Кодекса на труда.

От гореизложеното следва, че доколкото съдружниците не могат да бъдат определени като работници или служители или като лица, наети по договор за управление и контрол, те нямат качеството на "наето лице" в смисъла, вложен в чл. 204, ал. 1, т. 2 и §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.

Следователно поемането на вноската по доброволно осигуряване от фирмата не е социален разход в натура по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО във връзка с чл. 204 от ЗКПО.

Поемането на размера на вноската по доброволното осигуряване от дружеството ще се третира като част от възнаграждението на лицата по договора за полагане на личен труд. Това представлява облагаем доход за физическото лице и съответно данъчно признат разход за дружеството.

Извод: Дружеството не може да третира поетите от него вноски за доброволно пенсионно осигуряване на съдружниците като социални разходи в натура по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и да ползва облекчението до 60,00 лв. месечно за всеки съдружник. Вноските представляват част от възнаграждението по договора за полагане на личен труд - облагаем доход за съдружниците и данъчно признат разход за дружеството. Поради липса на приложимост на режима на социалните разходи въпросът за равнопоставеност при предоставяне на допълнително пенсионно осигуряване само на единия съдружник не се разглежда като въпрос по чл. 204 и §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.