ЗДДФЛ - чл. 11, ал. 3; чл. 45, ал. 4; чл. 50
ОТНОСНО: Данъчно облагане на доходи от наем
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ... с вх. № .../11.01.2017 г., даваме следното становище:
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте собственик на ½ идеална част от няколко имота, които заедно с другия съсобственик отдавате под наем. В договорите за наем присъствате и двамата като наемодатели. По стечение на обстоятелствата другият съсобственик е получавал наемите в целия им размер. Вашата част от наемите в размер на ½ другият съсобственик не Ви е предал до настоящия момент. Предстои Ви да заведете дело за това му действие.
Във връзка с гореизложеното, поставяте следните въпроси:
- Длъжен ли сте да подадете годишна данъчна декларация, въпреки че не сте получил паричните суми, съобразявайки се с чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ?
- Някои от наемодателите са юридически лица и по правило трябва да им разпишете два документа - Сметка за изплатени суми и Служебна бележка. Питате как трябва да постъпите в случая с оформянето на тези документи?
- Подаването на данъчна декларация за получени доходи може ли да се счита за доказателство, че сте получил паричните суми от другия съсобственик, без това да е действителен факт?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и действащото законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Предвид разпоредбите на Закона за собствеността добиви от една вещ може да получава само собственикът или ползвателят на вещта при учредено вещно право на ползване.
Отношенията и споровете между собствениците на имота са отношения от гражданско правен характер и Националната агенция за приходите не е компетентна да се произнася по тях. С разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на органите по приходите са вменени правомощия по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания.
По отношение на данъчното третиране на доходите от наем, същите са квалифицирани като отделен източник на доход, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и формират облагаем доход в изпълнение на чл. 31 от същия закон.
Следва да се има предвид, че нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ визира като данъчно задължени по този закон:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ физическите лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, включително и за доходите си от наем.
С оглед на гореизложеното за доходите от наем данъчно задължени лица могат да бъдат само собствениците или ползвателите на недвижим имот.
Дори да бъде уговорено, че друго лице ще получава доходите от наем, отново данъчно задължено лице за тези доходи ще бъде собственикът на имота. В този случай приложение ще намери разпоредбата на чл.11, ал. 3 от ЗДДФЛ, съгласно която доходът се смята за придобит от физическо лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице /в случая съсобственикът на имотите/.
Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 30 от Закона за собствеността, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 44, ал. 4, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем, подлежащ на облагане по реда на чл. 31 от закона, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Целта на въпросните формуляри е да удостоверят изплатения облагаем доход и удържания данък, поради което издаването им от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на въпросните доходи е в интерес на физическите лица, придобили доходите от наем. Това е така, тъй като служебната бележка се прилага към годишната данъчна декларация и представлява документ, удостоверяващ авансово удържания данък от платеца на дохода, който подлежи на приспадане при годишното облагане, на основание чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ. В този смисъл, ако платецът на дохода не издаде служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическото лице не може да удостовери размера на удържания авансово данък;
Имайте предвид, че неиздаването на формулярите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от платеца на дохода не освобождава физическото лице от задължението да декларира брутния размер на придобития от него доход.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ когато платец на дохода е дружество, то следва да издава за изплатените доходи от наем и удържания данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛсметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (собственик на недвижимия имот).
Сметка за изплатена сума и служебна бележка следва да се издават поотделно на всяко лице, представляващо наемодател и получател на доход от наем, съобразно сключения договор за наем. В интерес на съсобствениците е да уведомят платеца на дохода за точното разпределение на съсобствеността помежду им.
В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ, служебната бележка по чл. 45, ал. 4 се издава при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването й - в срок до 15 април на следващата година и се предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Подписването им означава, че сте получили дохода.
Относно поставения от Вас въпрос дали подаването на данъчна декларация за получени доходи може да се счита за доказателство, че сте получил паричните суми от другия съсобственик, без това да е действителен факт, считам следното:
Ако е изпълнено условието на разпоредбата на чл.11, ал. 3 от ЗДДФЛ, и е налице нареждане от Ваша страна или споразумение между Вас и платеца плащането или престацията да са получени от трето лице, считам че е налице придобит от Вас доход и съответно задължение за деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При условие, че Вие сте лишен от дохода дължим Ви съгласно договора за наем в резултат на неправомерни действия от страна на Вашия съсобственик и не сте разрешавали по никакъв начин той да получава дохода, то Вие следва задължително да притежавате доказателства, че не сте получил дохода поради неправомерно и незаконно действие от страна на другия собственик. При условие, че не сте получили доход, нямате задължение за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лицето е собственик на 1/2 идеална част от няколко имота, които заедно с другия съсобственик отдават под наем. В договорите за наем и двамата фигурират като наемодатели. Наемите са получавани изцяло от другия съсобственик, който не е предал на запитващия неговата 1/2 част от наемите до момента. Предстои завеждане на дело срещу съсобственика за това поведение.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Длъжен ли сте да подадете годишна данъчна декларация, въпреки че не сте получил паричните суми, съобразявайки се с чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Някои от наемодателите са юридически лица и по правило трябва да им разпишете два документа - Сметка за изплатени суми и Служебна бележка. Питате как трябва да постъпите в случая с оформянето на тези документи?
Въпрос 3: Подаването на данъчна декларация за получени доходи може ли да се счита за доказателство, че сте получил паричните суми от другия съсобственик, без това да е действителен факт?
На основание чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Съгласно разпоредбите на Закона за собствеността добиви от една вещ може да получава само собственикът или ползвателят на вещта при учредено вещно право на ползване.
Отношенията и споровете между собствениците на имота са гражданскоправни и Националната агенция за приходите не е компетентна да се произнася по тях. С разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на органите по приходите са възложени правомощия по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания.
Доходите от наем са квалифицирани като отделен източник на доход съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и формират облагаем доход по чл. 31 от същия закон.
Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ физическите лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, включително доходите от наем.
С оглед на това за доходите от наем данъчно задължени лица могат да бъдат само собствениците или ползвателите на недвижимия имот. Дори да е уговорено друго лице да получава доходите от наем, данъчно задължено лице за тези доходи остава собственикът на имота.
В този случай приложение намира чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, според който доходът се смята за придобит от физическо лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице (в случая - съсобственикът на имотите).
Аргумент в тази насока е чл. 30 от Закона за собствеността, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Извод: Данъчно задължени за доходите от наем са собствениците или ползвателите на имота, като доходът се счита придобит и когато по нареждане или споразумение плащането е получено от трето лице (съсобственик).
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 44, ал. 4, предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доход от наем, подлежащ на облагане по чл. 31 от закона, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Целта на тези формуляри е да удостоверят изплатения облагаем доход и удържания данък. Издаването им от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходите, е в интерес на физическите лица, придобили доходите от наем, тъй като служебната бележка се прилага към годишната данъчна декларация и удостоверява авансово удържания данък от платеца на дохода, който подлежи на приспадане при годишното облагане на основание чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Ако платецът на дохода не издаде служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическото лице не може да удостовери размера на удържания авансово данък. Неиздаването на формулярите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от платеца на дохода не освобождава физическото лице от задължението да декларира брутния размер на придобития от него доход.
Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода е дружество, то следва да издава за изплатените доходи от наем и удържания данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (собственик на недвижимия имот).
Сметка за изплатена сума и служебна бележка следва да се издават поотделно на всяко лице, представляващо наемодател и получател на доход от наем, съобразно сключения договор за наем. В интерес на съсобствениците е да уведомят платеца на дохода за точното разпределение на съсобствеността помежду им.
Съгласно чл. 45, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ служебната бележка по чл. 45, ал. 4 се издава при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването й - в срок до 15 април на следващата година и се предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. Подписването им означава, че лицето е получило дохода.
Извод: Платецът на дохода (дружеството) е длъжен да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка поотделно на всеки съсобственик - наемодател, съобразно дела му, като подписването на тези документи удостоверява получаването на дохода; неиздаването им не освобождава от задължение за деклариране на брутния доход.
Относно въпроса дали подаването на данъчна декларация за получени доходи може да се счита за доказателство, че сте получил паричните суми от другия съсобственик, без това да е действителен факт, се приема следното:
Ако е изпълнено условието на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ и е налице нареждане от Ваша страна или споразумение между Вас и платеца плащането или престацията да са получени от трето лице, се счита, че е налице придобит от Вас доход и съответно задължение за деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Ако сте лишен от дохода, дължим Ви по договора за наем, в резултат на неправомерни действия на Вашия съсобственик и не сте разрешавали по никакъв начин той да получава дохода, следва задължително да притежавате доказателства, че не сте получил дохода поради неправомерно и незаконно действие от страна на другия собственик.
При условие, че не сте получили доход, нямате задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Ако по Ваше нареждане или по споразумение с платеца доходът е изплатен на трето лице (съсобственик), доходът се счита придобит и подлежи на деклариране; ако без Вашо съгласие и вследствие на неправомерни действия на съсобственика не сте получили дохода и разполагате с доказателства за това, не възниква задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
