Изх. №53-00-208
06.10.2016 г.
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува мрамор от данъчно задължено лице регистрирано за целите на ДДС в Гърция и го продава на клиент в Сингапур.
Износът от територията на Гърция, ще бъде оформен с митническа декларация от името на гръцкото дружество продавач на стоките. Дружеството ще разполага само с фактура за покупка, фактура за продажба и банкови документи за разплащания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на покупката на стока за целите на ЗДДС?
2. Какво е данъчното третиране на продажбата на стока на клиента от трета страна, за която дружеството не разполага с митническа декларация за износ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която несе изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването и доколкото не са посочени условията на доставка по международните правила на ИНКОТЕРМС 2000, може да се направи извода, че дружеството ще придобие собствеността на стоката извън територията на Гърция и Европейския съюз. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от закона. Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал.1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки "Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В случай, че дружеството придобива собствеността на стоката на територията на Гърция, а продавача осъществява само митническите формалности по износа за сметка на дружеството, следва да се има предвид, че дружеството осъществява независима икономическа дейност /износ/ на територията на страна от ЕС /Гърция/ и следва да се запознае със законодателството на тази държава, с оглед възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
По втори въпрос.
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията на Сингапур, се определя съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, т. е. мястото на изпълнение също ще е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби освен фактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: дружеството закупува мрамор от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Гърция, и го продава на клиент в Сингапур. Износът от територията на Гърция ще бъде оформен с митническа декларация от името на гръцкото дружество - продавач на стоките. Дружеството ще разполага само с фактура за покупка, фактура за продажба и банкови документи за разплащания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Какво е данъчното третиране на покупката на стока за целите на ЗДДС?
Въпрос 2: Какво е данъчното третиране на продажбата на стока на клиента от трета страна, за която дружеството не разполага с митническа декларация за износ?
По първи въпрос
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От тези разпоредби следва, че мястото на изпълнение при доставка на стока зависи от това дали стоката се превозва или не. Ако при прехвърляне на собствеността върху стоката тя се намира извън територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването и доколкото не са посочени условията на доставка по международните правила на ИНКОТЕРМС 2000, се приема, че дружеството ще придобие собствеността на стоката извън територията на Гърция и Европейския съюз.
Тази доставка не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС. Не е грешка обаче, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки - "Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В случай че дружеството придобива собствеността на стоката на територията на Гърция, а продавачът осъществява само митническите формалности по износа за сметка на дружеството, следва да се има предвид, че дружеството осъществява независима икономическа дейност (износ) на територията на държава - членка на ЕС (Гърция). В този случай дружеството следва да се запознае със законодателството на тази държава с оглед евентуално възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в Гърция.
Извод: Ако собствеността върху стоката се придобива извън Гърция и ЕС, покупката не е ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, не се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и няма задължение за отразяване на чуждата фактура в регистрите по ЗДДС (с възможност по избор за отразяване в колона 9). Ако собствеността се придобива в Гърция, дружеството осъществява износ от територията на Гърция и следва да съобрази гръцкото ДДС законодателство относно евентуална регистрация.
По втори въпрос
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството осъществява на територията на Сингапур, се определя съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение също ще е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като: договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Извод: Продажбата на стоката на клиента в Сингапур е доставка с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, за която не се начислява ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, отразява се в колона 23 на дневника за продажби и следва да бъде подкрепена с документи, доказващи мястото на изпълнение извън страната.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентична с описаната фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
