НАП: Регистриране и отчитане чрез фискално устройство на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, платени чрез PayPal и пощенски паричен превод

Вх.№ 3_1430 ОУИ Велико Търново 66 Коментирай
Определя се режимът за регистриране и отчитане по чл. 118 ЗДДС и Наредба № Н-18 на вътреобщностни дистанционни продажби чрез електронен магазин, когато търговският обект е в България. НАП приема, че задължението за издаване на фискален бон зависи единствено от начина на плащане, а не от начина, по който търговецът получава средствата (вкл. при плащания чрез PayPal и ППП).

.

3_1430/21.10.2021 г.

ЗДДС, чл. 118, ал. 1 и ал. 3;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 3;

Наредба № Н-18/2006 г., чл. 27, ал. 1 и ал. 3

ОТНОСНО: регистриране и отчитане на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки извършени чрез електронен магазин

Според изложеното в запитването, "X" ЕООД клиент на Счетоводна кантора "Н" ЕООД, има обща регистрация по ЗДДС и работи с онлайн магазин, като извършва продажби на данъчно незадължени лица в рамките на ЕС. В същото е посочено, че от началото на дейността на дружеството се следи оборота от доставки към данъчно незадължени лица в ЕС и преди достигането на оборот от 10 000 евро е подадено заявление за регистрация по ОSS - режим в Съюза.

Дружеството, при извършване на доставките в рамките на съюза работи с PayPal и съобразявайки се с изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., маркира всичките си продажби чрез касов апарат. Независимо от това, че продажбите в България са с пощенски паричен превод (ППП) те също се маркират. След регистрацията по ОSS - режим в Съюза, поради обстоятелството, че дружеството трябва да начислява ДДС по ставките на различните държави членки и съответно на тримесечие да се отчита оборота от всяка една държава членка, респективно да се внася начисления и платен ДДС, са възникнали следните въпроси:

  1. Как следва да се регистрират продажбите? Следва ли продажбите платени чрез PayPal да се отчитат чрез касов апарат и ако се отчитат с фискално устройство (ФУ), как да се настрои касовия апарат с всичките 27 ставки на държавите от ЕС?
  2. Ако бъде дерегистриран касовия апарат и продължи работата с PayPal за продажбите в рамките на Съюза и с ППП в рамките на България ще бъде ли налице нарушение на Наредба № Н-18/2006 г.?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 37 от 07.05.2021 г.) е изразено следното становище:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

За да бъде даден отговор на въпросите кога и как се регистрират и отчитат по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., извършвани от задължено лице вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, първо следва да се определи къде се намира търговският обект и кое всъщност представлява търговският обект, от който се извършват продажбите, с оглед териториалния обхват на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е: "всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".

В тази връзка в допълнителен телефонен разговор е уточнено, че търговският обект, от който "Х" ЕООД извършва продажбите чрез онлайн магазин, се намира на територията на Република България.

Второто условие, от което зависи как следва да се регистрират и отчитат по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. извършените продажби, е начина на плащане. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират като плащания, за които се изисква издаване на фискален бон и плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон. В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) фискална касова бележка не се издава. Определящо за издаването на фискален бон е начина на плащане на стоките от клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените от продажбата парични средства.

Разгледани по-подробно, тези две групи плащания се делят на:

1. Плащания, за които се изисква издаване на фискален бон:

1.1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

1.2. Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.

Доставчик на платежни услуги е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

В случай, че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.

1.3. Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата "Наложен платеж":

В запитването е посочено, а и допълнително е уточнено, че заплащането на продажбите за България се извършва с пощенски паричен превод и дружеството не използва услугата плащане в брой или с банкова карта при доставка с "Наложен платеж", поради което същата няма да бъде разгледана подробно.

2. Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:

Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:

- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;

- кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;

- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, като в този случай търговецът има задължение да предостави на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.

Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредбина ЗПУПС и ЗПУ.

Тъй като поставените в запитването въпроси касаят отчитането на продажбите на стоки платени чрез системата за електронни плащания PayPal ще бъде обърнато внимание по-подробно на този въпрос. Плащанията през PayPal за страната се извършват от PayPal (Еиroре) S.a.r.l. et Cic S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава членка на Европейския съюз - Люксембург, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. Част от услугите, които предлага PayPal, са по поддържане на търговска сметка, която може да се захранва и да получава плащания само по банков път, т.е. РауPal предлага платежни услуги, които могат да бъдат определени като плащания чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, за които не е налице задължение за регистриране и отчитане чрез ФУ. Други платежни методи, предлагани от PayPal, са плащане чрез баланса по PayPal банкова сметка, PayPal Credit, дебитна или кредитна карта, като тези операции не следва да бъдат приравнявани към платежните операции, свързани с изпълнение на кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод по смисъла на ЗПУПС, т.е. същите следва да бъдат отчитани чрез издаване на фискална касова бележка.

Във връзка с това обстоятелство, при проведения допълнителен телефонен разговор е уточнено, че електронният магазин продава дрехи на данъчно незадължени лица в ЕС и страната, като дружеството няма информация кой точно от видовете плащания и захранване на сметките, предлагани от PayPal, използват клиентите на сайта.

Предвид това в случая при извършването на всяка една продажба на стока чрез електронен магазин, преценявайки начина на плащане, извършен от всеки купувач, "X" ЕООД следва да съобрази налице ли е задължение за регистриране на продажбата чрез ФУ, включително и за продажбите платени от клиентите на сайта чрез системата PayPal. При положение, че дружеството няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания (за които се дължи и за които не се дължи издаване на фискален бон), направени чрез системите за електронни плащания PayPal, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.

В случай, че дружеството дерегистрира ФУ, каквато хипотеза е визирана в запитването, и същевременно приема плащания през PayPal, за които се изисква издаване на фискален бон, то това би било нарушение на правилата за регистриране и отчитане на извършените продажби, разписани в ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

По отношение на регистрирането и отчитането чрез ФУ на извършените от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, приложение намира разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. Същата задължава лицата, за които е налице задължение за издаване на фискален/системен бон, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.

Когато лицето извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и не се начислява български ДДС, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група "А" с размера на платената от клиента сума. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група "А". За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица в други държави-членки, да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование "СТОКИ ЗА ЕС" или "ВОДП (вътреобщностни дистанционни продажби) на стоки", като наименованията на видовете стоки/услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. Предвид това, ако "X" ЕООД извършва и други продажби на стоки в България, които следва да отнася към данъчна група "А", същите ще могат ясно да се разграничат от продажбите на данъчно незадължени лица в други държави членки. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. От друга страна, лесно ще може да се извърши съпоставка на отчетените обороти чрез фискалното устройство при продажби на данъчно незадължени лица в други държави членки с отразените в електронния регистър, който лицето води по държави.

Следва да се обърне внимание, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки (чл. 26, ал. 3 от наредбата).

В запитването е изложено, че "X" ЕООД, клиент на Счетоводна кантора "Н" ЕООД, е с обща регистрация по ЗДДС и извършва продажби чрез онлайн магазин на данъчно незадължени лица в рамките на ЕС. От началото на дейността се следи оборотът от доставки към данъчно незадължени лица в ЕС и преди достигане на оборот от 10 000 евро е подадено заявление за регистрация по OSS - режим в Съюза.

Дружеството при извършване на доставките в рамките на Съюза работи с PayPal и, съобразявайки се с изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., маркира всички продажби чрез касов апарат. Независимо че продажбите в България са с пощенски паричен превод (ППП), те също се маркират.

След регистрацията по OSS - режим в Съюза, поради необходимостта дружеството да начислява ДДС по ставките на различните държави членки и на тримесечие да отчита оборота от всяка държава членка и да внася начисления и платен ДДС, са поставени следните въпроси:

Въпрос: Как следва да се регистрират продажбите?

Въпрос: Следва ли продажбите, платени чрез PayPal, да се отчитат чрез касов апарат и ако се отчитат с фискално устройство (ФУ), как да се настрои касовият апарат с всичките 27 ставки на държавите от ЕС?

Въпрос: Ако бъде дерегистриран касовият апарат и продължи работата с PayPal за продажбите в рамките на Съюза и с ППП в рамките на България, ще бъде ли налице нарушение на Наредба № Н-18/2006 г.?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 37 от 07.05.2021 г.) е изразено следното становище:

1. Общи задължения за регистриране и отчитане на продажбите

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:

  • внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
  • кредитен превод,
  • директен дебит,
  • наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП),
  • пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.

За да се отговори на въпросите кога и как се регистрират и отчитат по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. извършваните от задължено лице вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, първо следва да се определи къде се намира търговският обект и какво представлява търговският обект, от който се извършват продажбите, с оглед териториалния обхват на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е "всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".

В допълнителен телефонен разговор е уточнено, че търговският обект, от който "Х" ЕООД извършва продажбите чрез онлайн магазин, се намира на територията на Република България.

Второто условие, от което зависи как следва да се регистрират и отчитат по реда на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. извършените продажби, е начинът на плащане.

С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират като:

  • плащания, за които се изисква издаване на фискален бон;
  • плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон.

В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка.

Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ, фискална касова бележка не се издава.

Определящо за издаването на фискален бон е начинът на плащане на стоките от клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените от продажбата парични средства.

Извод: Задължението за издаване на фискален или системен бон по чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. зависи от това дали плащането попада в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредбата; търговският обект на "Х" ЕООД е на територията на Република България и за продажбите от този обект се прилагат правилата на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. според начина на плащане.

2. Плащания, за които се изисква издаване на фискален бон

2.1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД.

Това задължение произтича от чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в който изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта.

От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

Извод: При плащане с банкова кредитна или дебитна карта, включително чрез виртуален ПОС терминал, задължително се издава фискален или системен бон по чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.

2.2. Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги

Доставчик на платежни услуги е:

  • банка, съгласно Закона за кредитните институции;
  • платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;
  • дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват:

  • чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта; или
  • чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти или чрез други начини, които не попадат в изключенията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., за тези плащания се прилага задължението за издаване на фискален бон по чл. 118 от ЗДДС.

Извод: При плащания чрез системи за електронни плащания, когато клиентът плаща с дебитна или кредитна карта или по начин, който не представлява внасяне по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод чрез доставчик на платежни услуги или пощенски паричен превод, е налице задължение за издаване на фискален бон.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Попълване на Декларация 1 по време на майчинство и втора бременност

10278
Докато е в болнични за бременност и раждане т. 16.2. Когато е в отпуск по чл.164 - т. 16.3. След като отпуска по чл.164 е спрян...

Приспадане осигуровки СОЛ - възнаграждение личен труд

112
Вижте чл.42 ал.1 ЗКПО - счетоводният разход за личен труд за декември няма да е данъчно признат. За следващата 2026 г в ГДД 2026...

Справка по чл.73 ал.1 и плащания за адв.хонорар и към ЧСИ

73
Нямала съм такъв случай досега. Дружество има заведено през 2025г. и спечелено през същата година дело срещу длъжник. Съответно ...

2025: Въпроси за Декларации Обр.1, 3 и 6

23564
Благодаря!
Още от форума