2_298/15.04.2022
ЗКПО, чл.204, ал.1, т.2
§1, т. 34 от ДР
Предприятие предоставя ваучери за храна в размер на 80 лв. на лице (общо 6-ма души от персонала, не на целия персонал). Лицата са в трудово правоотношение с дружеството.
Въпросът Ви е: Как следва да се третира тази ситуация? Само с данък върху социалните разходи, предоставени в натура ли се облагат тези суми или подлежат на облагане и според ЗДДФЛ?
В чл.17, ал.1, т.5, б. "б" от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са регламентирани основните права на задължените лица, сред които е и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК писмените становища по приложението на данъчното и осигурителното законодателство ангажират приходната администрация, поради което за отговор се приемат писмени запитвания, съобразени с разпоредбата на чл.85 от ДОПК.
Предвид цитираните по-горе норми и на основание т. 4.3 от Процедура ДОМ-1, утвърдена със Заповед №ЗЦУ-901/27.07.2016г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, отговор не се предоставя, на запитвания на клиенти на НАП, когато запитването не съдържа данни, идентифициращи задълженото лице - физическо или юридическо, чиито права и задължения касаят поставените в запитването въпроси, а именно:
- име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и ЕИК /БУЛСТАТ/;
- адрес за кореспонденция;
- както и ако същото не е подписано.
Незвисимо от горното, относно поставеният от Вас въпрос следва да имате предвид следното при прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат са данък върху разходите. Според разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни до всички работници и служители и за лицата, наети по договори за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитираното определение се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да бъдат квалифицирани дадени разходи като социални разходи в натура.
Едно от изискванията е, че социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
От изложеното в запитването е видно, че начинът на преоставяне от Вас на ваучери за храна само на част от персонала не покрива този критерий. Т.е. предоставените по този начин ваучери за храна не са обекта на облагане с данък върху разходите по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. В случая предоставянето им по-скоро е свързано с престирането на работната сила, имат характер на допълнително трудово възнаграждение и подлежат на облагане по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Предприятие предоставя ваучери за храна в размер на 80 лв. на лице на общо 6 лица от персонала, които са в трудово правоотношение с дружеството, но ваучерите не се предоставят на целия персонал.
Въпрос: Как следва да се третира тази ситуация? Само с данък върху социалните разходи, предоставени в натура ли се облагат тези суми или подлежат на облагане и според ЗДДФЛ?
Посочено е, че в чл.17, ал.1, т.5, б. "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са регламентирани основните права на задължените лица, включително правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете за плащане на дължимите данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Съгласно чл.17, ал.3 от ДОПК писмените становища по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство ангажират приходната администрация, поради което за отговор се приемат писмени запитвания, съобразени с чл.85 от ДОПК.
На основание цитираните норми и т. 4.3 от Процедура ДОМ-1, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-901/27.07.2016 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, не се предоставя отговор на запитвания на клиенти на НАП, когато запитването не съдържа данни за идентифициране на задълженото лице - физическо или юридическо, чиито права и задължения са свързани с поставените въпроси, а именно: име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес за кореспонденция, както и когато запитването не е подписано.
Независимо от това, по поставения въпрос следва да се има предвид следното при прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите.
Съгласно § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договори за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От това определение се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да се квалифицират дадени разходи като социални разходи в натура. Един от тези критерии е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
От изложеното в запитването е видно, че начинът на предоставяне на ваучери за храна само на част от персонала не покрива този критерий. Следователно предоставените по този начин ваучери за храна не са обект на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
В конкретния случай предоставянето на ваучерите е по-скоро свързано с престирането на работната сила, има характер на допълнително трудово възнаграждение и подлежи на облагане по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Ваучерите за храна, предоставени само на част от персонала, не се третират като социални разходи, предоставени в натура по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а като допълнително трудово възнаграждение, облагаемо по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Посочено е, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Обвързващата сила на становището по чл. 17, ал. 3 от ДОПК не може да се ползва, ако при последващо производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
