НАП: Облагане с ДДС и прилагане на Наредба Н-18 при дистанционни продажби на стоки чрез електронни платформи и електронен магазин

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г./

В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-205/05.08.2021 г., относно прилагане на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.

В писмото е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество "Ф" ЕООД, ЕИК ...... с адрес: гр. ...., ул. "....." № 15 е новоучредено, считано от 24.06.2021 г. Същото е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100 от 02.07.2021 г. Основната дейност, която дружеството ще осъществява е производство и продажба на изделия от пластмаса. Произведените детайли ще се продават изцяло по интернет чрез платформи като "Etsy", "eBay" и чрез собствен електронен магазин. Клиентите на дружеството ще са предимно данъчно незадължени лица /физически лица/ от цял свят, т.е. ще има клиенти от Европейски съюз и от трети страни. Плащанията ще се осъществяват чрез дебитни/кредитни банкови карти.

За доставка на произведените изделия ще се наема външно лице/куриерска фирма/, което да пакетира и изпраща стоката до крайните клиенти. На платформите дружеството ще заплаща комисионни във връзка с осъществените през тях продажби.

Поставяте следните въпроси:

1. Как следва да се облагат продажбите през платформите?

2. Следва ли лицето да се регистрира за режим в Съюза за продажбите на данъчно незадължени лица в ЕС?

3. Ако продажбите се извършват чрез платформите Etsy, eBay и чрез собствен сайт, то това означава ли, че лицето трябва да регистрира три електронни магазина в НАП?

4. Как следва да се облагат продажбите извън Европейския съюз?

5. Ако лицето не разполага с митническа декларация, в която да е вписано като износител /, т.к. пакетирането и изпращането ще се извършват от куриерска фирма/, то това означава ли, че същото следва да начислява 20 % ДДС на всички тези продажби?

6. Какви са задълженията на дружеството относно получените суми от продажби, като се има в предвид, че клиентите плащат с дебитни/кредитни карти, платформите събират сумите и превеждат на дружеството след удръжка на съответните комисионни?

7. Длъжно ли е лицето да издава касов бон за всяко плащане с дебитна/кредитна карта?

8. Ако дружеството избере да издава документ за регистриране на продажба съгласно чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18, отговарящ на изискванията на чл.52о от същата, трябва ли това обстоятелство да се декларира и по какъв начин?

Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното принципно становище:

По първи и втори въпрос:

В случаите, когато българското дружество извършва продажба на стоки с получатели данъчно незадължени лица е възможно да бъде осъществена дистанционна продажба на стоки.

Дистанционната продажба на стоки е регламентирана в чл. 14 от ЗДДС. По смисъла на чл. 14, ал. 1 от закона, вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

В случаите, когато българското дружество е доставчик на стоки /произведени на територията на ЕС или допуснати за свободно обръщение/, които се превозват от него или от негово име от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва превозът на стоките до получател данъчно незадължено лице е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.

Мястото на изпълнение на вътреобщностната дистанционна доставка на стоки се определя по реда на чл. 20 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 5, т. 1 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.

Предвид гореизложеното, когато се извършва вътреобщностна дистанционна продажба на стоки в ЕС, мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателят на стоката, т.е. в съответната държава членка. Доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби, за които не се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от закона, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка /чл. 79, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС/. В тази връзка следва да се запознаете със законодателството на съответната държава членка.

Регистрацията за прилагането на режим в съюза е право на данъчно задълженото лице, а не задължение. При условие, че същото желае и се регистрира за режим в Съюза, мястото на изпълнение на вътреобщностната дистанционна доставка на стоки съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗДДС е в държавата членка на потребление. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки по глава осемнадесета се определят по законодателството на държавата членка по идентификация /чл.158, ал. 2 от ЗДДС/, т.е. България. За документирането на доставките също се прилага законодателството на държавата членка по идентификация /България/.

На основание чл.158, ал. 6 от ЗДДС, данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.

По трети въпрос:

По смисъла на определението, съдържащо се в § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, електронен магазин е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Специфични изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, се съдържат в Глава седма "г" на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 52м, ал. 1 от наредбата, лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

"Домейн" е част от йерархическото пространство на глобалната Интернет мрежа, която има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания. Всеки сайт в Интернет има свой адрес, наричан IP адрес. Този адрес e уникален и представлява поредица от числа наподобяващи телефонен номер, който се използва от машини /обикновено компютри/, за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол /IP/. Той позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.

Тъй като ползването на цифри за имена на интернет сайтове е неудобно, е измислена системата за домейни, които се помнят лесно. За преобразуването на името на домейн в IP-адрес, /което е важно за софтуера/ и обратно служи системата DNS /domain name servers/. В Интернет съществуват така наречените фирми регистратори /registrars/, които притежават права за регистриране имена на домейни и посредством системата на DNS, насочват всяко име на домейн към съответстващия му IP адрес, тоест към мястото, където реално се намира търсеният сайт.

В настоящия случай, описан в запитването, са налице три отделни уебсайта, всеки с уникален домейн, респективно с три различни уникални IP адреса. С оглед обстоятелството, посочено във фактическата обстановка, че и трите сайта са електронни магазини по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, за целите на чл. 52м, ал. 1 от Наредбата дружеството следва да подава информация по електронен път съгласно приложение № 33 от същата и за трите сайта поотделно, т.е. да подаде три приложения № 33 за всеки сайт, като във всяко приложение в т. 2 посочи съответния домейн. Електронната услуга е направена така, че максимално да улеснява попълването на информацията и дружеството не би следвало да се затрудни от това, че ще трябва да подаде три електронни форми.

По четвърти и пети въпрос:

Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.

Съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.

За доказване на доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 21, ал.1 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

2. фактура за доставката;

3. документ за превоза на тези стоки.

Следва да се има предвид, че предвид промените в митническото законодателство на ЕС във връзка с прилагането от 1 май 2016 г. на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, от 01.07.2016 г. е в сила нова инструкция за взаимодействие между Агенция "Митници" и "Български пощи" ЕАД при митническото оформяне на международни пощенски пратки. Във връзка с влизането в сила на новата инструкция, Агенция "Митници" е уведомила НАП, че стоките в пощенска пратка, чиято стойност не надвишава 1000,00 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза, като за доказване на доставка с нулева ставка на ДДС по чл. 28 от ЗДДС в съответствие с чл. 21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага с митническа декларация CN22 или CN23.

В случаите при които, за дружеството не са налице условията на чл. 28 или не се снабди с необходимите документи за доказване на нулева ставка на данъка, доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с размер на данъка в размер на 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

На основание чл. 39, ал. 1 от ППЗДДС, в случай, че доставчикът /българското дружество/ не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.

По шести въпрос:

Извършването на електронна търговия се осъществява чрез продажби на стоки и услуги чрез интернет. Тя притежава някои специфики, които я отличават от традиционната търговия, като например - клиентът и доставчикът не се намират физически на едно и също място в момента на продажбата, обичайно продажбите се извършват чрез сключване на договор от разстояние, търговският обект, от който се извършват продажбите, е физическо място с определен адрес, а плащането по продажбата се извършва посредством различни методи.

За да бъде даден отговор на въпросите, кога и как се регистрират и отчитат по реда на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., извършвани от задължено лице вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, първо следва да се определи къде се намира търговският обект и кое всъщност представлява търговският обект, от който се извършват продажбите, с оглед териториалния обхват на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.

І. Търговски обект при електронна търговия:

За да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България.

Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е, че всяко лице /регистрирано и нерегистрирано по реда на закона/ е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка /фискален бон/ от фискално устройство са определени в Наредба № Н-18/2006 г.

За целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. понятието "търговски обект" е това по § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, а именно: "всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби".

Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил, че "търговски обект" е всяко място, като същият включва всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажбите на стоки или услуги.

При електронната търговия от значение за определяне на търговския обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност, икономическата си дейност. Тоест, както и при традиционната търговия, при електронната също има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде както магазин, така и офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управлението и реализацията на тази дейност от гледна точка на човешки и материални ресурси - например мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчките, организира се транспорта, обработват се рекламации на клиенти и т.н.

В определени случаи, предвид специфична организация на дейността или с оглед съвременни бизнес или технологични решения, определянето като търговски обект на дадено физическо място би могло да бъде изключително трудно или невъзможно. В такава хипотеза, ако критериите за определяне на дадено физическо място като търговски обект са неприложими, следва да се приеме, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си /адресът на управление/, срв. в този смисъл чл. 12 от ТЗ.

Предвид това, при осъществяване на вътреобщностна дистанционна продажба на стока, обичайно за търговски обект се счита физическото място, управлявано /стопанисвано/ от доставчика, от което е извършена съответната продажба.

ІІ. Регистриране и отчитане на продажби чрез фискален бон в зависимост от начина на плащане.

В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ фискална касова бележка не се издава.

Важно е да се отбележи, че определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.

При електронната търговия, в частност при осъществяване на вътреобщностна дистанционна продажба на стока, най-често използваните начини на плащане са:

• Плащане с кредитна или дебитна карта;

• Плащане с банков превод /внасяне на пари по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод/;

• Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги;

• Плащане в брой или с кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер при използване на услугата "Наложен платеж";

• Плащане с пощенски паричен превод.

Посочените начини на плащане не са изчерпателно изброени, като следва да се има предвид, че са възможни и други, но от гледна точка на изброените, плащанията по продажбите на стоки при електронна търговия могат да се групират, както следва:

- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон;

- плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон.

1. Плащания, за които се изисква издаване на фискален бон:

1.1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.

При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

1.2. Плащане, посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.

Доставчик на платежни услуги е:

а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;

б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;

в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.

Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента /не чрез кредитна или дебитна карта/ към платежна сметка на продавача.

С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.

В случай че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка /не чрез кредитна или дебитна карта/ към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.

В случай, че задълженото лице няма информация за това, как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.

1.3. Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата "Наложен платеж":

По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.

В случая, при доставка на стока чрез използване на услугата "наложен платеж", при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.

2. Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:

Плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон:

- внасяне на пари в наличност по платежна сметка;

- кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;

- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, като в този случай търговецът има задължение да предостави на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.

Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.

ІІІ. Регистриране и отчитане на вътреобщностна дистанционна продажба на стока по чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., когато продажбите се извършват от търговски обект на територията на Република България.

Разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, за които е налице задължение за издаване на фискален/системен бон, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.

Когато лицето извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и не се начислява български ДДС, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група "А" с размера на платената от клиента сума. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група "А". За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица в други държави-членки, да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование "СТОКИ ЗА ЕС" или "ВОДП /вътреобщностни дистанционни продажби/ на стоки", като наименованията на видовете стоки/услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. Предвид това, ако лицето извършва и други продажби на стоки в България, които следва да отнася към данъчна група "А", същите ще могат ясно да се разграничат от продажбите на данъчно незадължени лица в други държави членки. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. От друга страна, лесно ще може да се извърши съпоставка на отчетените обороти чрез фискалното устройство при продажби на данъчно незадължени лица в други държави членки с отразените в електронния регистър, който лицето води по държави. Следва да се има предвид, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки /чл. 26, ал. 3 от наредбата/.

ІV. Алтернативен начин за регистриране и отчитане на продажбите.

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

В случай, че задълженото лице няма информация за това как клиентът е извършил плащането, т.е. дали с банкова кредитна или дебитна карта или чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента /не чрез кредитна или дебитна карта/ към платежна сметка на продавача, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат чрез издаване на документ за регистриране на продажбата по чл. 52о от наредбата, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.

По седми въпрос:

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. дава възможност на лицата по ал. 1, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрират и отчитат тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

Единствено лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. /избрало алтернативният начин на регистриране на продажбите при извършено неприсъствено плащане чрез кредитна или дебитна карта/ е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Следва да се обърне внимание, че вариантите на работа на дружеството, както и изборът на същото на алтернативният начин на отчитане на продажбите по реда на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. са въпрос на търговска преценка, извън компетентността на НАП.

В този смисъл, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводните операции, в тежест на дружеството ще остане доказването на регистрираните обороти от продажбите на стоки и тези, отразени в счетоводството на дружеството чрез писмени документи, в които са отразени съответните обстоятелства.

По осми въпрос:

Лицата, които отговарят на горепосочените условия във въпрос пет и желаят да се възползват от алтернативната възможност, са задължени:

1. да подадат в НАП информация съгласно приложение № 33 от Наредба № Н-18. чрез електронната услуга с наименование Информация, подавана от лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., извършващи продажба на стоки/услуги чрез електронен магазин в портала за електронни услуги на НАП, достъпни с КЕП;

2. задължително да попълнят информацията, посочена в т. 7 от приложение № 33 на наредбата: методи на плащане, предлагани от електронния магазин; доставчици на платежни услуги /ДПУ/, с които лицето има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика; уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги /Merchant ID/, платежни сметки, по които задълженото лице получава плащанията от продажби на стоки или услуги, независимо дали са свързани директно с виртуалния ПОС, предоставен на лицето от ДПУ, или са сметки, по които се превеждат сумите, постъпили през виртуален ПОС на ДПУ и др. - подробно.: в т. 7 на приложението.

Важно е да се посочи, че при подаване на посочената по-горе информация, на електронния магазин се присвоява уникален номер, който се вписва в изпращаното на лицето електронно съобщение - потвърждение /чл. 52т, ал. 1 от Наредба № Н-18/.

Лицата следва да регистрират и отчитат всяка продажба на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити - чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18:

1. наименование, номер и дата на документа;

2. данни за лицето, извършващо продажбата;

3. уникален номер на клиентската поръчка;

4. референтен номер на финансовата трансакция;

5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;

6. двумерен баркод /QR код/ съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата - подробно: в чл. 52о.

7. Да предоставят на клиента издадения документ за регистриране на продажбата по електронен път

8. За всеки календарен месец да подават към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно Приложение № 38 от Наредбата, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Стандартизираният одиторски файл се подава чрез електронна услуга с наименование "Стандартизиран одиторски файл от лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г ." в портала за електронни услуги на НАП, достъпни с КЕП.

Файлът следва да съдържа уникалния номер на електронния магазин, както и да съдържа логически и аритметично коректна информация, верността на която се проверява при подаване през електронната услуга.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.