ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-27 от 02.02.2022 г., подадено от г-жа ...., в качеството й на главен счетоводител. Запитването е подадено по електронен път и подписано с квалифициран електронен подпис.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има търговски бази в цялата страна, като при продажбите към клиенти се издават фактури, но няма подписи от страна на клиентите, тъй като не е задължително във фактурата да има подписи на лицата. Считате, че като продавач на продукцията трябва да изисквате на първичните документи, съпътстващи фактурата, като стокова разписка, транспортен документ и др. да има съответно подпис на лицето, получило стоката.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли вариант, в който, ако не се подписва на хартиен носител съответният документ, купувачът да потвърди, че е получил стоката с електронно устройство, на което да се подписва той или друг начин по електронен път, който да показва, че стоката е получена от купувача?
2. Какви доказателства трябва да има счетоводството, за да можете при насрещни проверки да предоставите на проверяващите власти доказателство, че стоката, която сте продали, е приета от купувача, освен фактурата, която сте предоставили и тя е без подпис от страна на купувача?
Предвид описаните обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5, б. "б" от същата разпоредба задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им, както и да им бъде осигурена и информация за публичните им задължения, и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Съгласно ал. 2 от същия законов текст органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс.
Данъчното законодателство регламентира изискуемите от закона данъчни документи за документиране на доставките. Съгласно чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчен документ по смисъла на този закон е:
1. фактурата;
2. известието към фактура;
3. протоколът.
Изискванията към издаването на фактурите, известията към фактурите и протоколите се съдържат в чл. 113 - 117 от ЗДДС, като законът изисква да бъде гарантирана автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата, което се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги (чл. 114, ал. 10 от ЗДДС).
Същевременно чрез търговските сделки, регламентирани в Търговския закон (ТЗ)(част трета), страните са свободни да постигнат съгласие по отношение на тяхното сключване, съдържание и изпълнение/неизпълнение. ТЗ предоставя свобода на договаряне между страните, като според вида на сделките, страните сключват различни договори и съответно, по съгласие на страните, могат да уговарят различни придружаващи (съпътстващи доставките) документи. Такива могат да бъдат приемо-предавателни протоколи, складови разписки, транзитни разписки, товарителници и други документи за транспорт и др. (изброяването е примерно). Придружаващите търговските сделки документи не са регламентирани в данъчното законодателство. Документирането на фактическите действия по приемо-предаването на стоките зависи изцяло от уговорките и волята на страните и от съответния вид търговска сделка, регламентирана в ТЗ и други нормативни актове.
В този смисъл, отговорът на поставения въпрос касае търговски взаимоотношения между страните и е в зависимост от уговорените клаузи по договорите и постигнатото съгласие за изпълнение, поради което не е от компетентността на приходната администрация.
Относно принципите на доказване в административните производства и в частност в производствата по ДОПК следва да имате предвид, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения (чл. 5 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива (чл. 37, ал. 2 от ДОПК).
Писмените доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс (чл. 49 от ДОПК).
В чл. 54, ал. 1 от ДОПК (изм. ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) са посочени като доказателства данните от технически носител, които се допускат като доказателства, а именно:
1.заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;
2.електронни документи, заверени от органа по приходите с квалифициран електронен подпис, съдържащи данни, подадени по реда на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;
3.заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители;
4.данни, изпратени по електронен път, когато електронният документ, в който се съдържат, е подписан с квалифициран електронен подпис.
Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид, че при събирането и преценката на доказателствата в конкретно производство по ДОПК органите по приходите се водят от принципите на самостоятелност и независимост, визирани в чл. 4 от ДОПК и действат само въз основа на закона.
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производството, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството има търговски бази в цялата страна. При продажбите към клиенти се издават фактури, но във фактурите няма подписи от страна на клиентите, тъй като не е задължително във фактурата да има подписи на лицата. Счита се, че като продавач на продукцията дружеството трябва да изисква върху първичните документи, съпътстващи фактурата, като стокова разписка, транспортен документ и др., да има подпис на лицето, получило стоката.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли вариант, в който, ако не се подписва на хартиен носител съответният документ, купувачът да потвърди, че е получил стоката с електронно устройство, на което да се подписва той или друг начин по електронен път, който да показва, че стоката е получена от купувача?
Въпрос 2: Какви доказателства трябва да има счетоводството, за да можете при насрещни проверки да предоставите на проверяващите власти доказателство, че стоката, която сте продали, е приета от купувача, освен фактурата, която сте предоставили и тя е без подпис от страна на купувача?
Предвид описаните обстоятелства, въпросите и относимата нормативна уредба е изложено следното становище.
Правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 2 и т. 5, б. "б" от тази разпоредба задължените лица имат право:
- да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им;
- да им бъде осигурена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс.
Данъчното законодателство регламентира изискуемите от закона данъчни документи за документиране на доставките. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ по смисъла на този закон е:
- фактурата;
- известието към фактура;
- протоколът.
Изискванията към издаването на фактурите, известията към фактурите и протоколите се съдържат в чл. 113 - 117 от ЗДДС. Законът изисква да бъде гарантирана автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата. Това се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги (чл. 114, ал. 10 от ЗДДС).
Същевременно търговските сделки, регламентирани в част трета на Търговския закон (ТЗ), предоставят свобода на страните да постигнат съгласие относно сключването, съдържанието и изпълнението/неизпълнението на сделките. Според вида на сделките страните сключват различни договори и по съгласие могат да уговарят различни придружаващи (съпътстващи доставките) документи. Такива могат да бъдат приемо-предавателни протоколи, складови разписки, транзитни разписки, товарителници и други документи за транспорт и др. (изброяването е примерно).
Придружаващите търговските сделки документи не са регламентирани в данъчното законодателство. Документирането на фактическите действия по приемо-предаването на стоките зависи изцяло от уговорките и волята на страните и от съответния вид търговска сделка, регламентирана в ТЗ и други нормативни актове.
В този смисъл отговорът на поставения въпрос относно начина на потвърждаване на получаването на стоката (включително чрез електронно устройство или друг електронен способ) касае търговските взаимоотношения между страните и зависи от уговорените клаузи по договорите и постигнатото съгласие за изпълнение. Поради това този въпрос не е от компетентността на приходната администрация.
Извод: Начинът на документиране и потвърждаване на приемо-предаването на стоките, включително чрез електронни средства, е въпрос на търговски договорености между страните по сделката и не е уреден в данъчното законодателство, поради което не попада в компетентността на приходната администрация.
Относно принципите на доказване в административните производства и в частност в производствата по ДОПК следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
Съгласно чл. 5 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, дори когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
Съгласно чл. 49 от ДОПК писмените доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.
В чл. 54, ал. 1 от ДОПК (изм. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) са посочени като доказателства данните от технически носител, които се допускат като доказателства, а именно:
- заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;
- електронни документи, заверени от органа по приходите с квалифициран електронен подпис, съдържащи данни, подадени по реда на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;
- заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители;
- данни, изпратени по електронен път, когато електронният документ, в който се съдържат, е подписан с квалифициран електронен подпис.
Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид, че при събирането и преценката на доказателствата в конкретно производство по ДОПК органите по приходите се ръководят от принципите на самостоятелност и независимост, визирани в чл. 4 от ДОПК, и действат само въз основа на закона.
Извод: В производствата по ДОПК органите по приходите събират и преценяват доказателствата служебно и обективно, като могат да ползват и данни от технически носители и електронни документи, но конкретната оценка на представените доказателства се извършва самостоятелно и независимо във всяко отделно производство, въз основа на закона.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти в конкретно производство по ДОПК не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
