НАП: Задължение за регистрация по ЗДДС и определяне на дължимия данък при неподаване на заявление

Според изложеното в запитването, във връзка с разследване по досъдебно производство № .......2015 г. по описа на ОСлО при ОП - гр. X, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, е налице следната фактическа обстановка:

• Фирма - ЕООД през периода 2010 - 2012 г. е развивала търговска дейност.
• През месец април 2010 г. дружеството е достигнало прага за регистрация по ЗДДС.
• Не е подавано заявление за регистрация по ЗДДС и дружеството не е било регистрирано по този закон.
• Не е извършвана и служебна регистрация от орган по приходите.
• През периода не са издавани данъчни фактури, а само опростени такива.
• Към момента е установено, че няма приспадане на неследващ се данъчен кредит или неправомерно получени суми от бюджета.
• За периода 2010 - 2012 г. дружеството не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО.
• Размерът на дължимия корпоративен данък е установен, като за това е предвидена наказателна отговорност.

Въз основа на горното е поставен следният въпрос:

Въпрос: В случая дружеството има ли задължение към бюджета по ЗДДС?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), както и на Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), се излага следното становище.

1. Задължение за регистрация по ЗДДС и определяне на облагаем оборот

На регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. Не е необходимо да е изтекъл пълен период от 12 месеца, за да възникне задължението за регистрация, важно е единствено този период да не е по-дълъг от 12 месеца.

Не всеки реализиран от лицето оборот представлява облагаем оборот. Облагаемият оборот е дефиниран в чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. В него се включват данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, а не реалният приход от извършването им.

По-конкретно, в облагаемия оборот се включват:

• облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка;
• авансовите плащания (цялостни или частични), с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки (чл. 96, ал. 4 от ЗДДС);
• доставките на финансови и застрахователни услуги, които са освободени доставки.

В размера на достигнатия облагаем оборот не се включват:

• доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето;
• доставките на дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в дейността на лицето;
• доставките, по които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.

При определяне на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, когато плащането е извършено преди възникване на данъчното събитие по доставката.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ППЗДДС всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.

Извод: Задължение за регистрация по ЗДДС възниква при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца, като облагаемият оборот се определя по правилата на чл. 96, ал. 2, ал. 4 от ЗДДС и чл. 73, ал. 1 от ППЗДДС.

2. Служебна регистрация и определяне на задълженията при неизпълнено задължение за регистрация

На основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. Съгласно чл. 103 от ЗДДС за дата на регистрация се смята датата на връчването на акта за регистрация.

За определяне на данъчните задължения на лице, което е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация, приложение намира разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно действащата за периода 2010 - 2012 г. редакция на тази норма се приема, че лицето дължи данък за извършените от него:

• облагаеми доставки;
• облагаеми вътреобщностни придобивания;
• получени облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя,

за следните периоди:

• за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;
• за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

В този случай, съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, задълженията за ДДС се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.

Ревизионният акт се издава след извършване на ревизия по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и е изцяло и единствено в компетентността на органите по приходите на НАП.

В хода на ревизионното производство органите по приходите изследват и преценяват:

• вида на независимата икономическа дейност, извършвана от лицето;
• размера и характера на осъществените от него доставки, имащи значение за определяне на облагаемия оборот;
• както и редица други факти и обстоятелства, които са от значение за дефиниране на конкретните задължения за регистрация по ЗДДС на дружеството, респективно за дължимостта на данъка върху добавената стойност.

Извод: При неизпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС органите по приходите могат служебно да регистрират лицето и да определят дължимия ДДС за съответните периоди с ревизионен акт по реда на ДОПК, като в ревизията се установяват всички релевантни факти за регистрацията и дължимостта на данъка.