В Дирекция "ОДОП" - ........... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-160/29.04.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е сключило договор за наем с фирма регистрирана по ЗДДС. В договора е вписано, че данък сгради и такса смет ще се плащат от наемателя.
В запитването са зададени следните въпроси:
1. Наемодателят трябва ли да фактурира на наемателя, платената от наемодателя данък сгради и такса смет, тъй като квитанциите издавани от общината са на името на наемодателя?
2. Трябва ли във фактурата да се начисли ДДС или трябва да се осчетоводят тези разходи само като разчет в двете дружества без да се издава фактура и без да се начислява ДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци се включват в данъчната основа на доставката.
Като правило отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчнозадължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Независимо, че сумите, за които се извършва фактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, когато се включват в данъчната основа на доставката по отдаването под наем, по силата на законовото изискване те следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.
В случая наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице и доколкото отдаването под наем на помещението не е освободена доставка, то е подчинено на общия режим - облагаема доставка /чл. 12, ал. 1 от ЗДДС/, поради което данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва да се включат в данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като е сума, дължима от получателя /наемателя/ на доставчика /наемодателя/ по силата на наемния договор, независимо, че по закон тежестта за заплащането й е на собственика или ползвателя на имотите. Върху така определената данъчна основа на доставката, включваща префактурираната такса, се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 % на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството е сключило договор за наем с фирма, регистрирана по ЗДДС. В договора е предвидено, че данък сгради и такса смет ще се заплащат от наемателя.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Наемодателят трябва ли да фактурира на наемателя платената от наемодателя данък сгради и такса смет, тъй като квитанциите, издавани от общината, са на името на наемодателя?
Въпрос 2: Трябва ли във фактурата да се начисли ДДС или трябва да се осчетоводят тези разходи само като разчет в двете дружества, без да се издава фактура и без да се начислява ДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка е изразено принципно становище.
Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава:
- с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката;
- както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци се включват в данъчната основа на доставката.
Като правило, отдаването под наем на сграда или част от нея, извършено от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Независимо че сумите, за които се извършва фактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, когато се включват в данъчната основа на доставката по отдаването под наем, по силата на законовото изискване те следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.
В разглеждания случай наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице и доколкото отдаването под наем на помещението не е освободена доставка, то е подчинено на общия режим - облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Поради това данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва да се включат в данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като представляват сума, дължима от получателя (наемателя) на доставчика (наемодателя) по силата на наемния договор, независимо че по закон тежестта за заплащането им е на собственика или ползвателя на имотите.
Върху така определената данъчна основа на доставката, включваща и префактурираната такса, се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 % на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Извод: Наемодателят следва да фактурира на наемателя сумите за данък сгради и такса смет, като ги включи в данъчната основа на доставката по наем, и върху общата данъчна основа се начислява ДДС в размер на 20 %; не е приложим вариант само на разчет между страните без фактура и без начисляване на ДДС.
