Изх. №20-00-402/28.06.2024 г.
ЗКПО - чл. 12, ал. 8, т. 2
ЗКПО - чл. 195, ал. 1 и 3, чл. 201
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-402/2024 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"БТЛ" е търговско дружество, регистрирано с №.... при Министерство на търговията, индустрията и туризма на Република Кипър.
През 2015 г. дружеството придобива недвижими имоти в Република България. Регистрирано е в регистър БУЛСТАТ като чуждестранно юридическо лице, притежаващо имущество в страната.
Част от недвижимите имоти са продадени през 2023 г. на цена по-висока от цената на придобиване.
Дружеството е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и води счетоводство с оглед облагане на сделките му по този закон.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени въпросите:
1. Следва ли дружеството да декларира приходите си от продажба на недвижими имоти за 2023 г. в България?
2. След като дружеството не е регистрирано в България, под каква форма следва да декларира евентуален приход от продажба на недвижими имоти, с оглед невъзможността да подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО?
3. Как следва да се процедира по отношение евентуално отчетена печалба от сделки с недвижими имоти на територията на България?
Предвид описаните обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
ЗКПО урежда облагането на печалбите на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и доходите им, посочени в този закон от източник в страната.
Следователно, облагането на чуждестранните юридически лица по реда на ЗКПО е според това, дали реализират печалби чрез място на стопанска дейност в Република България или са получатели на доходи от източник в страната, изчерпателно изброени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО.
По втори и трети въпрос
Доходите от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, собственост на чуждестранни юридически лица, намиращо се в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Р. България, са доход от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, който е окончателен.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество (чл. 199, ал. 4 от ЗКПО). Данъчната ставка за определяне на данъка при източника по чл. 195 е 10 на сто.
Получателят на доходите по чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО (продавачът по сделката), е данъчно задължено лице да удържи, декларира и внесе дължимия данък за тримесечието по смисъла на чл. 195, ал. 3, чл. 201, ал. 3 и чл. 202 от ЗКПО.
Формата на декларацията е образец 4001 - Декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, одобрен със заповед №ЗМФ-683 от 14 септември 2023 г. на министъра на финансите, обнародвана в Неофициален раздел на ДВ, бр. 82 от 2023 г. Декларацията се подава в териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, в срок до края на месеца следващ тримесечието (чл. 201, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО).
По силата на ал. 4 на чл. 202 от ЗКПО, за доходите по чл. 12, ал. 8, т. 2, данъкът се внася от получателя на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в ТД на НАП София.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "БТЛ" е търговско дружество, регистрирано с №.... при Министерство на търговията, индустрията и туризма на Република Кипър. През 2015 г. дружеството придобива недвижими имоти в Република България и е регистрирано в регистър БУЛСТАТ като чуждестранно юридическо лице, притежаващо имущество в страната. Част от тези недвижими имоти са продадени през 2023 г. на цена, по-висока от цената на придобиване. Дружеството е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност и води счетоводство с оглед облагане на сделките му по този закон.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли дружеството да декларира приходите си от продажба на недвижими имоти за 2023 г. в България?
Въпрос 2: След като дружеството не е регистрирано в България, под каква форма следва да декларира евентуален приход от продажба на недвижими имоти, с оглед невъзможността да подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО?
Въпрос 3: Как следва да се процедира по отношение евентуално отчетена печалба от сделки с недвижими имоти на територията на България?
По първи въпрос
Законът за корпоративното подоходно облагане урежда облагането на печалбите на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и доходите им, посочени в този закон, от източник в страната.
Следователно, облагането на чуждестранните юридически лица по реда на ЗКПО зависи от това дали те реализират печалби чрез място на стопанска дейност в Република България или са получатели на доходи от източник в страната, които са изчерпателно изброени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО.
Извод: Задължението за деклариране на приходите от продажба на недвижими имоти в България за чуждестранно юридическо лице зависи от това дали доходите са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната или представляват доходи от източник в страната по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО.
По втори и трети въпрос
Доходите от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, собственост на чуждестранни юридически лица, намиращо се в страната, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, са доход от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО.
Тези доходи подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, като този данък е окончателен.
Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество, съгласно чл. 199, ал. 4 от ЗКПО.
Данъчната ставка за определяне на данъка при източника по чл. 195 е 10 на сто.
Получателят на доходите по чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО (продавачът по сделката) е данъчно задължено лице да удържи, декларира и внесе дължимия данък за тримесечието по смисъла на чл. 195, ал. 3, чл. 201, ал. 3 и чл. 202 от ЗКПО.
Формата на декларацията е образец 4001 - "Декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО", одобрен със заповед №ЗМФ-683 от 14 септември 2023 г. на министъра на финансите, обнародвана в Неофициален раздел на Държавен вестник, бр. 82 от 2023 г.
Декларацията се подава в териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, съгласно чл. 201, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО.
По силата на чл. 202, ал. 4 от ЗКПО, за доходите по чл. 12, ал. 8, т. 2 данъкът се внася от получателя на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в ТД на НАП София.
Извод: Доходите на чуждестранното дружество от продажба на недвижими имоти в България, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, представляват доход от източник в страната по чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО и подлежат на окончателен данък при източника по чл. 195 от ЗКПО с данъчна ставка 10 на сто, като дружеството - получател на дохода, следва да определи данъчната основа, да декларира и внесе данъка с декларация образец 4001 в ТД на НАП София в сроковете по чл. 201 и чл. 202 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
