НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 24-38-42
Дата: 13.08.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 2
Относно:Ползване на отстъпка от 5 на сто по реда на чл. 53, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП - гр. ....., препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-38-42/09.07.2015 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото фактическа обстановка, физическо лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. като е изчислило отстъпка от 5 на сто, съгласно чл. 53, ал. 2 от закона. При подаването на декларацията са били налични изискуеми задължения за ДДС за периода 01-31.03.2007 г. в размер на 0.02 лв. главница и 0,03 лв. лихва. Поради неспазване на изискванията по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицето е загубило правото на отстъпка, за което е уведомено с автоматично електронно съобщение.
Впоследствие същото лице подава заявление за погасяване по давност за посоченото публично задължение в размер на 0.05 лв. общо и е издадено разпореждане от публичен изпълнител за погасяването му. С друго заявление лицето заявява желанието си да му бъде признато правото на 5 на сто отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация.
Във връзка с така изложената фактическа ситуация поставяте следният въпрос:
Коя е точната дата на която публичното задължение следва да се счита за погасено по давност и в тази връзка трябва ли да се приеме, че лицето отговаря на условията по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ за ползване на отстъпка от данъка за довнасяне?
Предвид изложените в писмото Ви факти и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4 от същия закон. Видно от цитираната разпоредба, правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
- годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март 2015 г.;
- към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
- данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април 2015 г.
Във връзка с условието към момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, е необходимо да се има предвид указаното в писмо изх. № 20-00-80 от 21.04.2015 г. и по-конкретно това, че характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича, на основание чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК), от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителния процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране или не.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Необходимо е да се има предвид, че изтичането на давностния срок не е пречка за предприемането на действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК, когато лицето не е направило изрично заявление пред органите на НАП, че задължението му е погасено по давност, защото давността не се прилага служебно. В конкретния случай петгодишният давностен срок е изтекъл на 31.12.2012 г., но възражението за изтекла давност е направено след подаването на данъчната декларация и съответно лицето е имало публично задължение, подлежащо на събиране по принудителен ред към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г.
Следователно, физическото лице в конкретния случай няма право да ползва отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, доколкото не отговаря на всички условия по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Зам. Изпълнителен Директор:
/Г. димитрова/
Според изложената фактическа обстановка, физическо лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. и е изчислило отстъпка от 5 на сто по чл. 53, ал. 2 от закона. Към момента на подаване на декларацията са били налице изискуеми задължения за ДДС за периода 01.03.2007 г. - 31.03.2007 г. в размер на 0,02 лв. главница и 0,03 лв. лихва. Поради неспазване на изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ лицето е загубило правото на отстъпка, за което е уведомено с автоматично електронно съобщение.
Впоследствие лицето подава заявление за погасяване по давност на посоченото публично задължение в общ размер 0,05 лв., като е издадено разпореждане от публичен изпълнител за погасяването му. С друго заявление лицето иска да му бъде признато правото на 5 на сто отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация.
Въпрос: Коя е точната дата, на която публичното задължение следва да се счита за погасено по давност и в тази връзка трябва ли да се приеме, че лицето отговаря на условията по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ за ползване на отстъпка от данъка за довнасяне?
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че:
- нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, и
- данъкът за довнасяне е внесен в срока по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.
От тази разпоредба следва, че правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
- годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март 2015 г.;
- към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;
- данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април 2015 г.
Относно условието към момента на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, се взема предвид указанието в писмо изх. № 20-00-80 от 21.04.2015 г., според което характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича, на основание чл. 209, ал. 2 от ДОПК, от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителният процес, включително дали са предприети действия по принудително събиране или не.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Необходимо е да се има предвид, че изтичането на давностния срок не е пречка за предприемане на действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК, когато лицето не е направило изрично заявление пред органите на НАП, че задължението му е погасено по давност, тъй като давността не се прилага служебно.
В конкретния случай петгодишният давностен срок е изтекъл на 31.12.2012 г., но възражението за изтекла давност е направено след подаването на данъчната декларация. Поради това към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. лицето е имало публично задължение, подлежащо на събиране по принудителен ред.
Извод: Физическото лице в конкретния случай няма право да ползва отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, тъй като към момента на подаване на декларацията е имало подлежащо на принудително изпълнение публично задължение и не са изпълнени всички условия по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ.
