Изх. №23-22-1967
15.11.2018 г.
чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
чл. 85 от ЗДДС
чл. 106, ал. 1 от ЗДДС
чл. 113, ал. 9 от ЗДДС
чл. 116, ал. 3 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
"Х" ООД - в ликвидация е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от ,,.04.2017 г., за което е издаден акт за дерегистрация на 18.07.2018г. В периода ,,.04.2017 г. - ,,.12.2017 г., дружеството е издало фактури с начислен ДДС и е ползвало правото на данъчен кредит.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
За периода ,,.04.2017 г. - ,,.12.2017 г., дружеството правомерно ли е издало фактури с начислен ДДС и е ползвало правото на данъчен кредит, предвид факта, че считано от ,,.04.2017 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В чл. 107 от ЗДДС са описани основанията за задължителна дерегистрация.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за определени доставки, визирани в т. 1 - т. 4 от същата правна норма.
Видно от изложеното е, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква за регистрирано по ЗДДС лице и предвид факта, че датата на дерегистрация на дружеството е ,,.04.2017 г. за данъка, който му е начислен за получените от него доставки на стоки и услуги за периода след датата на прекратяване на регистрацията до ,,.12.2017 г., не е налице и няма право на приспадане на данъчен кредит.
Същото важи и по отношение на задължението за начисляване на данъка. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5, като по силата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го ночили, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Видно от изложеното е, че когато е прекратена регистрацията по ЗДДС, лицето няма право да начислява данък по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, след тази дата и тъй като лицето е с прекратена регистрация от ,,.04.2017 г., данъкът не е изискуем и не следва да бъде начислен от дружеството, за периода от датата на прекратяване на регистрацията до ,,.12.2017 г.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, съгласно която задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Предвид факта, че за извършваните доставки на стоки или услуги в периода от ,,.04.2017 г. до ,,.12.2017 г., дружеството не е регистрирано по ЗДДС и е издавало фактури и/или известия с посочен данък в тях е приложима разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от закона. Следователно, данъкът, посочен във фактурите и/или известията е изискуем, на основание цитираната разпоредба от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и такива, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. В този случай погрешно издадения документ подлежи на анулиране по предвидения в посочената разпоредба ред.
Фактическата обстановка е следната: "Х" ООД - в ликвидация е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от ,, .04.2017 г., за което е издаден акт за дерегистрация на 18.07.2018 г. В периода ,, .04.2017 г. - ,, .12.2017 г. дружеството е издало фактури с начислен ДДС и е ползвало право на данъчен кредит.
Въпрос: За периода ,, .04.2017 г. - ,, .12.2017 г. дружеството правомерно ли е издало фактури с начислен ДДС и е ползвало правото на данъчен кредит, предвид факта, че считано от ,, .04.2017 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС?
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по закона е процедура, при която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен ако законът предвижда друго. Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява:
- по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
- по инициатива на органа по приходите, когато:
- е установил основание за задължителна дерегистрация;
- е налице обстоятелство по чл. 176.
В чл. 107 от ЗДДС са уредени основанията за задължителна дерегистрация.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за определени доставки, посочени в т. 1 - т. 4 на същата разпоредба.
От това следва, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за регистрирано по ЗДДС лице. Като се има предвид, че датата на дерегистрация на дружеството е ,, .04.2017 г., за данъка, начислен за получените от него доставки на стоки и услуги за периода след датата на прекратяване на регистрацията до ,, .12.2017 г., не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Същото се отнася и до задължението за начисляване на данъка.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. По силата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
От изложеното следва, че при прекратена регистрация по ЗДДС лицето няма право да начислява данък по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС след датата на дерегистрация. Тъй като дружеството е с прекратена регистрация от ,, .04.2017 г., данъкът за периода от тази дата до ,, .12.2017 г. не е изискуем и не следва да бъде начислян от дружеството.
Следва да се отчете и чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, според който задължените лица, които не са регистрирани по закона или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
Предвид факта, че за извършваните доставки на стоки или услуги в периода от ,, .04.2017 г. до ,, .12.2017 г. дружеството не е регистрирано по ЗДДС и е издавало фактури и/или известия с посочен данък, е приложима разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от закона. Следователно данъкът, посочен във фактурите и/или известията, е изискуем на основание чл. 85 от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и такива, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. В този случай погрешно издаденият документ подлежи на анулиране по реда, предвиден в тази разпоредба.
Извод: За периода ,, .04.2017 г. - ,, .12.2017 г. дружеството, което е дерегистрирано по ЗДДС, няма право да начислява ДДС и да ползва данъчен кредит. Въпреки това, поради посочването на данъка във фактурите и/или известията, този данък става изискуем по чл. 85 от ЗДДС, а документите, в които е начислен данък, без да е следвало, се считат за погрешно съставени и подлежат на анулиране по чл. 116, ал. 3 от ЗДДС.
