НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на доходи на физически лица от продажба на ръчно изработени стоки и произведения на изкуството чрез дружество

ОТНОСНО:Прилагане на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... с вх. № 96-00-322/30.12.2021 г. е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество има онлайн уебсайт, през който извършва продажби в чужбина на ръчно направени стоки, както и на картини и на принтове на оригинални картини. Чрез сайта ще се извършват продажби на стоки, изработени от физически лица.

Поставени са следните въпроси:

1. Как трябва да са уредени взаимоотношенията между предприятието и физическите лица за данъчни цели?
2. Какви документи са необходими като доказателства за извършваната дейност?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

Относно прилагане на ЗДДФЛ:

В запитването освен прилагане на данъчните закони изисквате да Ви бъде указано по какъв начин да уредите взаимоотношенията с посочените физически лица и какви договори и документи да съставите.

Правоотношенията, които ще бъдат договорени между дружеството и физическите лица, изработващи ръкоделия, дървени кутии и принтове и др. ръчни стоки, във връзка с начина на предоставяне на стоките и тяхната продажба не е от компетентността на Национална агенция за приходите.

Задълженията, съгласно данъчния закон за физическите лица като получатели и съответно дружеството като платец на доход ще зависят именно от начина на изкупуване или предоставяне на тези стоки между лицата.

Стоките, които посочвате са разнообразни и могат да формират няколко вида доход според това дали се продават авторски права върху тях, дали същите са произведение на изкуството, дали са от занаятчийска дейност и лицата, които ги продават, отговарят на условията на Закона за занаятите или същите са в резултат на договор за поръчка/изработка, тип граждански договор. Облагането на тези доходи е нормативно уредено в чл. 29 от ЗДДФЛ.

В т. 10 на параграф 1 на ДР на ЗДДФЛ е посочено, че "произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В т. 20 от параграф 1 на ДР на ЗДДС е посочено, че "произведения на изкуството" са: картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори.

Във връзка с дефинирането на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице (чл. 12 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)).

Също така, ако не са налице условията за определяне на дохода към горепосочените дейности, дохода може да се постави в такъв от търговска дейност по реда на чл. 26, ал. 7 от закона.

При условие, че Вие изкупувате посочените предмети и Вашето дружество се явява купувач на стоките от физически лица, които не са търговци и платец на дохода, трябва да имате предвид следното:

При изплащане на доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ на физически лица, които не са търговци и не са декларирали, че са самоосигуряващи се лица, дружеството Ви ще е задължено да удържа авансов данък.

Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Посочената алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.

Авансовият данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, ако се дължат такива (чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци (чл. 55 от ЗДДФЛ).

Данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

Ако лицата са самоосигуряващи се, задължението за внасяне на авансов данък е тяхно.

При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава е валидна разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 на чл. 45 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5,съгласно които когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.

Във този случай, при получаване на сумата лицата ще следва да издават документ за продажбата на дружеството. В случай, че лицата не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, ще трябва да издават документ, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ. Наименованието на документа може да бъде - фактура, протокол за приемане и предаване, квитанция и др.

Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски (чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Справката по ал. 1 се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Дружеството ще е задължено и да издава сметка за изплатена сума по образец, която ще предоставя на лицата, придобили дохода, когато те не са самоосигуряващи се. Служебна бележка ще се издава на лицата само при поискване от тях (чл. 45, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ).

При условие, че дружеството не изкупува стоките, а действа като посредник/комисионер, тогава платец на дохода ще се явят крайните клиенти.

За дружеството не възниква задължение за удържане на данък и подаване на информация за изплатен доход.

Задължението за деклариране и авансово облагане е на самите физически лица, получатели на доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ.

При условие, че лицата не отговарят на условията за облагане по реда на чл. 29 от закона и дейността им се определи като търговска, за дружеството не възникват задължения за удържане на данък, издаване на сметка за изплатена сума, и справка за изплатен доход, документи за продадените стоки и получените доходи трябва да се издават от физическите лица.

Относно прилагането на ЗКПО:

При условие, че дружеството изкупува посочените предмети и се явява купувач на стоките от физически лица, които не са търговци, трябва да е спазен принципа за документална обоснованост при осчетоводяване на разходите:

Съгласно чл. 10, ал. 1 - ал. 4 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.

Във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на данъчния закон.

Документите, с които се получават стоките и се завеждат по съответните счетоводни сметки следва да отговарят на изискванията в цитираните алинеи на чл. 10 от ЗКПО.

Това означава, че документите, издадени от физическите лица по силата на ЗДДФЛ, които са разходооправдателни за дружеството във връзка с придобиването на стоките и изплащане на доходите е необходимо да съдържат минималния брой изискуеми реквизити, предвиден в чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, разходът е признат за данъчни цели, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (например договор, протокол или друг документ, който допълва информацията, която липсва в първичния счетоводен документ). Счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч (например физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон) и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Така например, ако за удостоверяването на стопанската операция по покупко-продажбата на ръчните стоки от физическо лице е издаден документ (фактура, приемо-предавателен протокол или с друго наиименование), в който липсва информация за предмета на стопанската операция, но същия е упоменат в договор между страните, то двата документа заедно имат доказателствена стойност по смисъла на данъчния закон.

Във връзка с доказването на разходи на предприятието, ако физическото лице, което продава своя стока на дружеството е задължено да издава фискална касова бележка, но такава не е приложена към първичния счетоводен документ, разходът няма да е признат за данъчни цели (чл. 10, ал. 4 от ЗКПО - липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването ѝ, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели).

При условие, че дружеството не изкупува стоките, а действа като посредник/комисионер:

В този случай дружеството, за да отчете приход следва да издава първичен счетоводен документ за получената комисионна. Този първичен счетоводен документ се издава на лицето, което съгласно договорните отношения между страните се явява платец на паричните средства, уговорени като възнаграждение за извършената посредническа/комисионерска услуга.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, дружеството не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.