Изх. № М-94-Б-48
Дата: 29.03.2022 год.
ЗКПО,чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б".
ОТНОСНО:данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) на разходи за ваучери за храна
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № М-94-Б-48 #2/24.03.2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Служителите на дружеството получават социални придобивки, които включват и ваучери за храна. На общо събрание служителите са изразили две предпочитания. Първата група служители ще получава 200 лв. месечно във вид на ваучери за храна и по-малък размер парични средства, а втората група ще получава 80 лв. месечно под формата на ваучери за храна и съответно по-голям размер парични средства. Общата сума на социалните разходи за годината на служител, изчислена по модела на едната група, е равна на общата сума по модела на другата група служители.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Законосъобразно ли е предприятието да удовлетвори желанието и на двете групи служители, като приложи различни модели на разпределение на сумата на социалните разходи?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище относно данъчното облагане:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). В социалните разходи, предоставени в натура, са включени и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО).
От определението за "социални разходи, предоставени в натура", дадено в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от ЗКПО "Данък върху разходите".
Според разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса за труда(КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитираното определение следва да се разграничат две хипотези. Първата е свързана с това дали са налице социални разходи, а втората - ако са налице, дали са предоставени в натура.
Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Друго изискване, поставено в разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. Съгласно чл. 293 от КТ, начинът на използването на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Прилагането на този ред дава възможност на наетите лица сами да определят потребностите, които ръководството следва да удовлетвори.
При условие че на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в еднакъв/съпоставим размер, а служителите са избрали по какъв начин да се възползват от тях (един от двата модела - например чрез ваучери за храна или чрез пари), е налице социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а данъчното облагане на този разход е обусловено от това каква част от него е предоставена в натура и каква в пари.
В хипотезата, когато социалната придобивка се предоставя в пари, се създават парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица, съответно е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Данъчното облагане на частта от социалната придобивка под формата на ваучери за храна е регламентирано в чл. 209 и чл. 214 от ЗКПО.
В допълнение, считам за необходимо да се отбележи, че по отношение на данъчното облагане на социалната придобивка - ваучери за храна, са направенипромени,валидни само за 2022 г., въведени чрез:
- § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗКПО (ЗИЗКПО, ДВ брой 17/01.03.2022 г.);
- § 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.(ЗДБРБ за 2022 г., ДВ брой 18/04.03.2022 г.).
Съгласно § 2 от ПЗР на ЗИЗКПО през 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице.
Разпоредбите на § 1, ал. 6, 7 и 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. предвиждат следното:
Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени по индивидуални квоти, които са предоставени през 2022 г. до обнародването на този закон в "Държавен вестник", могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филии съгласно Закона за филмовата индустрия.
Освободени са от облагане с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО.
Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО за 2022 г. е сумата от данъчните основи за месеците на 2022 г., определени по реда на т. 1 и 2:
1. данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е превишението на тези разходи над 200 лв., в т. ч. размера на вече предоставени ваучери за храна, за всеки от месеците, за които се отнасят за всяко наето лице;
2. когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: служителите на дружеството получават социални придобивки, включително ваучери за храна. На общо събрание служителите са изразили две предпочитания:
- първата група служители ще получава 200 лв. месечно във вид на ваучери за храна и по-малък размер парични средства;
- втората група ще получава 80 лв. месечно под формата на ваучери за храна и съответно по-голям размер парични средства.
Общата сума на социалните разходи за годината на служител, изчислена по модела на едната група, е равна на общата сума по модела на другата група служители.
Въпрос: Законосъобразно ли е предприятието да удовлетвори желанието и на двете групи служители, като приложи различни модели на разпределение на сумата на социалните разходи?
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). В социалните разходи, предоставени в натура, се включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО.
Съгласно определението за "социални разходи, предоставени в натура" в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От това определение се разграничават две хипотези:
- дали са налице социални разходи;
- ако са налице, дали са предоставени в натура.
Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Друго изискване по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. Съгласно чл. 293 от КТ начинът на използването на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Прилагането на този ред дава възможност на наетите лица сами да определят потребностите, които ръководството следва да удовлетвори.
При условие че на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в еднакъв/съпоставим размер, а служителите са избрали по какъв начин да се възползват от тях (един от двата модела - например чрез ваучери за храна или чрез пари), е налице социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Данъчното облагане на този разход зависи от това каква част от него е предоставена в натура и каква - в пари.
Когато социалната придобивка се предоставя в пари, се създават парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица и е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Данъчното облагане на частта от социалната придобивка под формата на ваучери за храна е регламентирано в чл. 209 и чл. 214 от ЗКПО.
В допълнение се отбелязва, че по отношение на данъчното облагане на социалната придобивка - ваучери за храна, са направени промени, валидни само за 2022 г., въведени чрез:
- § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗКПО (ЗИЗКПО, ДВ, бр. 17/01.03.2022 г.);
- § 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г., ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.).
Съгласно § 2 от ПЗР на ЗИЗКПО през 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице.
Разпоредбите на § 1, ал. 6, 7 и 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. предвиждат следното:
- Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени по индивидуални квоти, които са предоставени през 2022 г. до обнародването на този закон в "Държавен вестник", могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия.
- Освободени са от облагане с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО.
- Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО за 2022 г. е сумата от данъчните основи за месеците на 2022 г., определени по реда на т. 1 и 2:
- данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е превишението на тези разходи над 200 лв., включително размера на вече предоставени ваучери за храна, за всеки от месеците, за които се отнасят, за всяко наето лице;
- когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
Извод: Предприятието може да приложи различни модели на разпределение на сумата на социалните разходи за двете групи служители, при условие че социалните придобивки са достъпни за всички наети лица в еднакъв/съпоставим размер, предоставени са по реда на чл. 293 от КТ или по ред, определен от ръководството, и данъчното третиране се извършва съобразно това каква част от придобивката е предоставена в натура (включително ваучери за храна) и каква - в пари, при спазване на специалните правила за ваучерите за храна за 2022 г.
