НАП: Социално и здравно осигуряване на руски гражданин, полагащ труд в България по граждански договор по Договора за социална сигурност между България и Руската федерация

Изх. № М-26-С-179

Дата: 14. 04. 2022 год.

Договор между Република България и Руската федерация

за социална сигурност, чл. 2;

ЗЗО, чл. 33, т. 3;

ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2.

ОТНОСНО:Прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност

Във Ваше писмо с вх. №М-26-С-179 от 12.04.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:

Руски гражданин, който временно пребивава на територията на България и разполага със служебен номер на НАП, сключва граждански договор (договор за изработка) за срок от 3 месеца с възложител - българско дружество.

Допълнително е уточнено, че лицето пребивава в България с Шенгенска виза, ще извършва трудова дейност само в България, като гражданският договор с българския възложител е единствения договор, по който то ще полага труд. Лицето не е командировано в България.

Поставени са следните въпроси:

1. За кои осигурителни рискове трябва да бъде осигурено посоченото в запитването лице?

2. Лицето подлежи ли на задължително здравно осигуряване в България?

Предвид изложената фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (договора).

Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.

Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.

Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, договорът се отнася до:

За Република България:

- обезщетения за временна неработоспособност;

- обезщетения за майчинство;

- семейни помощи за деца;

- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;

- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;

- наследствени пенсии;

- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия);

- помощ при смърт.

За Руската федерация:

- обезщетения за временна нетрудоспособност;

- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;

- обезщетения за погребение;

- осигурителни пенсии за старост, осигурителни пенсии за инвалидност, осигурителни наследствени пенсии, както и фиксирани плащания към осигурителната пенсия, повишаване и/или увеличаване на фиксирани плащания към осигурителната пенсия и допълнителни плащания към осигурителната пенсия;

- пенсии, плащани в рамките на натрупващата пенсионна система, и други плащания за сметка на пенсионни спестявания;

- социални пенсии;

- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука и професионална болест или на членове на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.

Видно от горецитираната разпоредба в материалния обхват на договора е включено законодателството по отношение на осигуряването във фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Трудова злополука и професионална болест" на държавното обществено осигуряване.

В материалния обхват на договора не е включено законодателството по отношение осигуряването за безработица и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. В материалния обхват на договора не попада и Закона загарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

За да се установи дали има основание за задължително осигуряване в България спрямо лице, попадащо в обхвата на договора, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора, при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора).

Видно от изложеното в запитването Ви, руският гражданин осъществява трудова дейност единствено на територията на България по граждански договор с възложител - българско дружество.

Лицата, спрямо които се прилага договора, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която полагат труд. Следователно, ако едно лице - руски гражданин извършва трудова дейност единствено на територията на България, то е подчинено на българското законодателство и подлежи на задължително социално осигуряване в България за рисковете, включени в материалния обхват на договора.

Тъй като в материалния обхват на договоране са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, за посоченото в запитването лице - гражданин на Руската федерация, следва да се приложи общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.

Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Следователно, в случай че посоченото в запитването Ви лице няма дългосрочно илипостоянно пребиваване в България, за него не се дължат здравноосигурителни вноски по българското законодателство.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/