Изх. №53-04-83
20.02.2024 г.
чл. 25, ал. 8 от ЗДДС;
чл. 82, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 113, ал. 9 от ЗДДС;
В запитванeто не е изложена конкретна фактическа обстановка. Поставен е следният въпрос:
Когато доставчик на дадена услуга е нерегистрирано по ЗДДС лице, съдържа ли се 20% ДДС в издадената от това лице фактура по доставката и смята лисе, че действителната стойност на услугата е сумата по фактурата, намалена с размера на данъка?
Предвид въпроса и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.
По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по облагаема доставка с изключение на случаите при които данъкът е изискуем от получателя, като разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС задължава всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
- издаде данъчен документ /фактура/, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период в справка декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите по чл. 124 за съответния данъчен период.
Размерът на данъка се определя по реда на чл. 67 от ЗДДС.
От цитираните правни норми следва, че за да бъде начислен ДДС от лице -доставчик на стока или услуга, същото следва да е регистрирано за целите на ЗДДС, доставката да е възмездна и облагаема по закона. В тази връзка разпоредбата на чл. 113, ал. 9, изречение първо от ЗДДС указва, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
От изложеното следва, че когато към датата на издаването на фактурата, респективно на датата на възникване на данъчното събитие по облагаема доставка, доставчикът на дадена услуга не е регистриран за целите на ЗДДС, ДДС по доставката не се дължи, с изключение на случаите при които лицето доставчик не е следвало да се регистрира по ЗДДС, на по ранен етап от извършената доставка или е налице хипотезата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, но такива обстоятелства липсват по направеното запитване. В този случай, при издаване на фактура за доставената услуга, не се посочва ДДС, респективно данък не се начислява, който да се дължи от получателя, а действителната стойност на услугата не следва да се намалява с размера на данъка.
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка.
Въпрос: Когато доставчик на дадена услуга е нерегистрирано по ЗДДС лице, съдържа ли се 20% ДДС в издадената от това лице фактура по доставката и смята ли се, че действителната стойност на услугата е сумата по фактурата, намалена с размера на данъка?
На основание чл. 2 от ЗДДС на облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, които са с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите, при които данъкът е изискуем от получателя.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС задължава всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли, като:
- издаде данъчен документ (фактура), в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите по чл. 124 за съответния данъчен период.
Размерът на данъка се определя по реда на чл. 67 от ЗДДС.
От цитираните правни норми следва, че за да бъде начислен ДДС от лице - доставчик на стока или услуга, това лице трябва да е регистрирано за целите на ЗДДС, а доставката да е възмездна и облагаема по закона.
В тази връзка чл. 113, ал. 9, изречение първо от ЗДДС предвижда, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
От изложеното се прави извод, че когато към датата на издаване на фактурата, респективно към датата на възникване на данъчното събитие по облагаема доставка, доставчикът на дадена услуга не е регистриран за целите на ЗДДС, ДДС по доставката не се дължи. Изключение са случаите, при които лицето - доставчик е следвало да се регистрира по ЗДДС на по-ранен етап от извършената доставка или е налице хипотезата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, но такива обстоятелства не са налице по направеното запитване.
В този случай, при издаване на фактура за доставената услуга, не се посочва ДДС, съответно данък не се начислява и не се дължи от получателя, а действителната стойност на услугата не следва да се намалява с размера на данъка.
Извод: Когато доставчикът на услугата не е регистриран по ЗДДС и не са налице хипотезите на задължителна по-ранна регистрация или на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, във фактурата не се съдържа и не се посочва 20% ДДС, данък не се начислява и не се дължи от получателя, а действителната стойност на услугата е пълната сума по фактурата, без намаляване с размер на данък.
