Изх. № 33-00-409
Дата: 17. 11. 2022 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004,чл. 1 (а);
Регламент (ЕО) № 883/2004,чл. 1 (б);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл.11, §. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, §. 3, точка "а";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 16, §. 2;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 14;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 19 (2);
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21 (2).
ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
Във Ваше запитване с вх. №.........../07.11.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), препратено ни по компетентност от Националния осигурителен институт, е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте италиански гражданин, пребивавате на територията на Италия, получавате пенсия по българското законодателство и работите по трудов договор за дружество регистрирано на територията на България. Българският Ви работодател не внася за Вас задължителни осигурителни вноски, като са Ви обяснили, че това е така, защото не сте постоянно пребиваваща в България.
Предвид така изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Трябва ли българският Ви работодател да внася задължителни осигурителни вноски за Вас и на какво основание?
Предвид изложената в запитването непълна фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Вие попадате в приложното поле на координационните регламенти и за Вас следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Необходимо е да имате предвид, че по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При прилагане на Регламент(ЕО) №883/2004 работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО), попадат в категорията заети лица.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави членки и което пребивава в друга държава членка, може по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава, при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или самостоятелно заето лице.
В писменото запитване няма данни относно това, от територията на коя държава членка (България и/или Италия) осъществявате трудова дейност в качеството на заето лице за българския си работодател. В тази връзка е необходимо да имате предвид следните хипотези:
При условие, че осъществявате трудова дейност, единствено на територията на Италия, за Вас приложение намира разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и задължителните осигурителни вноски са дължими по италианското законодателство. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в Италия, съгласно местното законодателство.
При условие че осъществявате трудова дейност, единствено на територията на България, за Вас приложение намира отново разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и задължителните осигурителни вноски са дължими по българското законодателство. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в България, съгласно местното законодателство.
При положение, че осъществявате трудова дейност на територията на Италия и България в качеството на заето лице, то следва да имате предвид, че за лицата, които обичайно работят в две или повече държави членки, се прилагат специалните разпоредби, които се съдържат в член 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от прилагащия регламент (Регламент (ЕО) №987/2009) във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за товакомпетентната институция на държавата членка по пребиваване(в конкретния случай - Италия).
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, в случаите на работа в две или повече държави членки, институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по обичайно пребиваване, незабавно определя приложимото законодателство спрямо заинтересованото лице, като взема предвид чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Компетентната институция на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство и информира институциите на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето.
Обръщам внимание, че приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, издаден от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка. Той се издава само след поискване от съответното лице до съответната компетентна институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (основание чл. 19(2) от Регламент (ЕО) №987/2009).
В заключение, следва да имате предвид, че и в трите хипотези приложимото осигурително законодателство на дадена държава членка, се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Важно е да се подчертае, че на основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009, работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е посочено, че сте италиански гражданин, пребивавате на територията на Италия, получавате пенсия по българското законодателство и работите по трудов договор за дружество, регистрирано на територията на България. Българският Ви работодател не внася за Вас задължителни осигурителни вноски с обяснението, че не сте постоянно пребиваваща в България.
Въпрос: Трябва ли българският Ви работодател да внася задължителни осигурителни вноски за Вас и на какво основание?
Предвид изложената в запитването непълна фактическа обстановка и съобразно относимата нормативна уредба се излага принципно становище.
По отношение на лицата - граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски. Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 от дял II на Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват. Вие попадате в приложното поле на координационните регламенти и за Вас следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
На основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
По отношение на трудовоактивните лица е съществено те да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение, съгласно чл. 1, букви (а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си. При прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, попадат в категорията заети лица.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Съгласно чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави членки и което пребивава в друга държава членка, може по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава, при условие че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или самостоятелно заето лице.
В писменото запитване няма данни от територията на коя държава членка - България и/или Италия - осъществявате трудова дейност в качеството на заето лице за българския си работодател. В тази връзка се разглеждат следните хипотези:
-
При условие, че осъществявате трудова дейност единствено на територията на Италия, за Вас приложение намира разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 и задължителните осигурителни вноски са дължими по италианското законодателство. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в Италия, съгласно местното законодателство.
Извод: Ако трудът се полага само в Италия, осигурителните вноски се дължат единствено по италианското законодателство и се плащат в Италия.
-
При условие, че осъществявате трудова дейност единствено на територията на България, за Вас отново приложение намира разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 и задължителните осигурителни вноски са дължими по българското законодателство. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в България, съгласно местното законодателство.
Извод: Ако трудът се полага само в България, осигурителните вноски се дължат по българското законодателство и се плащат в България.
-
При положение, че осъществявате трудова дейност на територията на Италия и България в качеството на заето лице, за лицата, които обичайно работят в две или повече държави членки, се прилагат специалните разпоредби на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване (в конкретния случай - Италия).
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, в случаите на работа в две или повече държави членки, институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по обичайно пребиваване, незабавно определя приложимото законодателство спрямо заинтересованото лице, като взема предвид чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009. Компетентната институция на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство и информира институциите на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1, буква (й) от Регламент (ЕО) №883/2004. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа на центъра на интересите на лицето.
Извод: Ако трудът се полага и в Италия, и в България, приложимото законодателство се определя по специалните правила на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 от компетентната институция на държавата по пребиваване (Италия), която уведомява останалите засегнати държави.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр A1, издаден от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка. Той се издава само след поискване от съответното лице до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, на основание чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Извод: Задължението на българския работодател да внася осигурителни вноски за Вас зависи от това кое национално законодателство е определено като приложимо по реда на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и се удостоверява с формуляр A1, издаден от компетентната институция на съответната държава членка.
