НАП: Освобождаване от данък върху разходите за ваучери за храна при наличие на публични задължения

3_1246/14.10.2022 г.

ЗКПО чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б";

ЗКПО чл. 209, ал. 1, т. 2;

ЗКПО чл. 214, ал. 3;

ЗКПО чл. 216, ал. 1;

ЗКПО чл. 217, ал. 1 и ал. 2;

ЗКПО, § 1, т. 34 от ДР;

ЗКПО, § 2 от ПЗР;

ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9;

ДОПК, чл. 183;

ДОПК, чл. 187а, чл. 187б, 189в;

ДОПК, чл. 209

ОТНОСНО: освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна съгласно чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Според изложеното в запитването, "А" ЕООД е регистрирано в Търговския регистър със седалище и адрес на управление гр........, ул....... № ... Същото е задължено лице по Изпълнително дело № ...../2020 г., по което сочи, че е разписано споразумение с погасителна схема за изплащане на дължимите публични вземания. Желанието на дружеството е да предоставя като социална придобивка ваучери за храна на персонала си.

В допълнение към така изложената фактическа обстановка следва да се посочи служебно известния факт, че по отношение на публичните задължения по образуваното Изпълнително дело № ...../2020 г. не е налице спиране на изпълнението, както и няма издадено разрешение за разсрочване или отсрочване от компетентен орган по предвидения за това в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ред.

Във връзка с горното се поставя въпроса ще отговаря ли дружеството на условието за освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна, разписано в чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, или същите ще подлежат на облагане по реда на чл. 204, ал.1, т. 2, б. "б" от същия закон?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн.ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 51/2022 г.) и ДОПК (ДВ бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ бр. 56/2022 г.) е изразено следното становище:

С данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи, съгласно б. "б" от цитираната точка, попадат и разходите за ваучери за храна.

От определението за "социални разходи, предоставени в натура", дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от ЗКПО "Данък върху разходите". Според същата "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса за труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица да не облагат с данък върху разходите, извършените от тях социални разходи по чл.204, ал. 1, т. 2, б. "б" в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т. 1 до т.3 на същата алинея. Едно от тях, посочено в т. 2, е данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери за храна. Видно от цитираната правна норма, това изискване е въведено като абсолютна предпоставка за ползването на освобождаването от облагане.

В сила от 01.01.2021 г. разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е допълнена с ново изречение второ, съгласно което не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка на лицето или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Национална агенция за приходите (НАП).

Задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях са публични държавни вземания, на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 от ДОПК. Когато срокът за доброволното им изпълнение, предвиден в съответния материален закон, е изтекъл и е налице изпълнително основание, същите подлежат на принудително изпълнение. Принудително изпълнение се предприема въз основа на посочените в чл.209 от ДОПК изпълнителни основания, сред които е и декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Невнесеното в установените срокове, определено по основание и размер, публично вземане се класифицира като подлежащо на принудително изпълнение, освен ако изпълнението на същото е спряно на предвидено в нормативен акт основание или е допуснато отсрочване или разсрочване по реда на чл. 183 и следващите от ДОПК, тъй като по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. На принудително изпълнение подлежат както безспорните публични задължения, така и тези, които са спорни към определения от закона момент, но за които законодателят изрично е допуснал предварително изпълнение.

Съгласно чл. 183, ал. 1 от ДОПК по искане на длъжника, подадено до компетентен орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.

Отсрочването/разсрочването на публично задължение е средство за отлагане на принудителното изпълнение върху задължението, т.е. за периода на разсрочване или отсрочване задължението не може да бъда събрано по принудителен ред. Разликата между отсрочването и разсрочването е в периодичността на плащанията. При отсрочване се определя краен срок за плащане на цялото задължение. При разсрочване задължението се плаща на части - чрез погасителни вноски с определен падеж, за което се одобрява погасителен план.

Важно е да се има предвид, че разсрочване и отсрочване на публични задължения се разрешава от компетентния орган по искане на данъчно задълженото лице, само ако е налице едновременно изпълнение на условията, посочени в глава 22 от ДОПК "Отсрочване и разсрочване". С издаване на разрешението за разсрочване на публичното задължение, компетентният орган определя съответния размер на погасителните вноски и нов падеж на плащането им, съобразно одобрен погасителен план. С определянето на нов срок за плащане посоченото задължение ще бъде ликвидно, но не и изискуемо, и същото няма да подлежи на принудително събиране за плащане. Издаденото разрешение се отразява в данъчно-осигурителната сметка на лицето.

Когато след извършения анализ въз основа на предоставеното искане, комплектувано със съответните документи/доказателства, включително допълнително представените такива, се установи, че са изпълнени законовите изисквания, се изготвя разрешение за отсрочване/разсрочване съгласно чл. 187в от ДОПК от компетентния орган, посочен в чл. 187б от ДОПК.

В случай, че задълженото лице не изпълни на падежа съответната вноска/вноски съгласно одобрения погасителен план, дължимите суми ще станат незабавно изискуеми и публичният изпълнител следва да предприеме действия за принудителното им събиране.

С оглед горното, когато дружеството погасява в срок определените съобразно погасителния план вноски и няма други текущи задължения, подлежащи на принудително изпълнение, същото ще отговаря на условието да няма задължения, отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП.

Доколкото изпълнението на изискванията за ползване на преференции е в зависимост и от факта на достигане до знанието на лицето за наличие или липса на подлежащи на изпълнение публични задължения, законът въвежда пояснението, че знанието на лицето е в зависимост от определени факти - ако към определения от закона момент - края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП, се счита, че не са налице задължения за целите на освобождаването от облагане на социалните разходи за ваучери за храна, предвидено в чл. 209 от ЗКПО.

Следва да се обърне внимание, че предоставяните от НАП електронни услуги позволяват получаване на своевременна информация за непогасените задължения, установени от НАП и/или предявени в НАП за принудително събиране. В този смисъл, достатъчно е информирането на лицето от информационната система на НАП за отразените в нея задължения в данъчно-осигурителната му сметка и отразяването им като предявени за принудително събиране. Доказателство за това би могло да бъде например разпечатка на електронно видимата информация или съхранението й в електронен вид.

В случая спрямо дружеството има образувано изпълнително дело за дължими, декларирани от него данъчни и осигурителни задължения и съответните лихви за забава, поради което същите могат да се определят като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания.

Предвид това и на основание изложеното по-горе, дружеството ще може да се възползва от облекчението да не облага с данък върху разходите социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗКПО в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, при условие, че бъде издадено писмено разрешение от компетентния орган, съгласно разписания в ДОПК ред за отсрочване или разсрочване на публичните му задължения, и при едновременно изпълнение на условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Ако обаче няма писмено разрешение от компетентния орган, издадено при условията на ДОПК, какъвто е случаят към настоящия момент, и се предоставят ваучери за храна, то тогава за дружеството няма да е налице едновременно изпълнение на условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" ще е целият размер на начислените разходи (чл. 214, ал. 3 от ЗКПО). Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 е 10 на сто (чл. 216, ал. 1 от ЗКПО). Съгласно чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице и се внася в срок до 30 юни на следващата година.

В допълнение, ако бъдат изпълнени условията на чл. 209, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗКПО и бъде издадено разрешение за разсрочване/отсрочване, следва да се има предвид, че по отношение на данъчното облагане на социалната придобивка - ваучери за храна, са налицепромени,валидни само за 2022 г., въведени чрез § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗКПО (ЗИЗКПО, ДВ брой 17/01.03.2022 г.) и § 1, ал. 6, 7 и 8 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.(ЗДБРБ за 2022 г., ДВ брой 18/04.03.2022 г., изм. ДВ бр. 52/05.07.2022 г.). В случая от значение е да се отбележи конкретно § 1, ал. 7 от ПЗР на ЗДБРБ, с която е въведен по-висок размер на освободения от облагане социален разход под формата на ваучери за храна (200 лв.), само за 2022 г. и при спазване на условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО.

Следва да се има предвид, че изпълнението на условията за освобождаване от облагане с данък на социалните разходи за ваучери за храна съгласно чл. 209 от ЗКПО от данъчно задължените лица, подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.