ОТНОСНО:данъчно третиране на получени доходи от дивидент съгласно Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-239/30.09.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е превело парични средства в швейцарска банка "Д" с цел финансова инвестиция - закупуване на акции, облигации и инвестиционно злато. През 2021 година е получило приходи от дивиденти и лихви от дружествата, от които е закупило акциите и облигациите. Приходите са осчетоводени в съответните сметки. Дивидентите в размер на 5296, 20 швейцарски франка, получени от съответните дружества, чието седалище е в САЩ, са обложени с 35% данък дивидент (колкото е данъчната ставка в тази държава). На "С" ЕАД е преведена чистата сума след данъчно облагане. Финансовият брокер от банка "Д" уведомява дружеството, че има сключено споразумение между САЩ и Швейцария, по силата на което дружествата, регистрирани в САЩ, ще възстановят на фирмите, закупили техните акции, част от удържания данък дивидент. За целта е необходимо съгласие от данъчната администрация по местонахождение на дружеството, инвестирало паричните средства. Този допълнителен приход, който ще постъпи в банковата сметка на дружеството, ще бъде осчетоводен като такъв и ще бъде обложен с данък печалба по ЗКПО. Приложени са документи на чужд език, изпратени от банка "Д" и копия на банковите извлечения за м.09.2021 г., м.03.2021 г. и м.09.2021 г. за получения дивидент.
Задавате следния въпрос:
Българската данъчна администрация ще даде ли съгласие за получаване на посочената сума в размер 1059,24 швейцарски франка?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данък по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В случаите на приходи от дивиденти, отчетени от българско дружество, когато дивидентите са разпределени от чуждестранни дружества извън Европейски съюз/Европейското икономическо пространство, същите се включват в данъчния финансов резултат, подлежащ на облагане с корпоративен данък, чиято ставка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО. Следователно, в разглеждания случай доходите от дивиденти, разпределени от дружествата в САЩ, следва да бъдат включени в данъчния финансов резултат на българското дружество и да бъдат обложени с корпоративен данък.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Такива международни договори са Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, в които са предвидени два основни метода за избягване на двойното данъчно облагане: метода "освобождаване с прогресия" и метода "данъчен кредит" със своите разновидности "пълен данъчен кредит" и "обикновен данъчен кредит".
Между България и Съединени американски щати (САЩ) има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 15.12.2008 г.Съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая - САЩ), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава т.е. в България. В следващата алинея 2, буква (а) на посочения член е регламентирано, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателството в държавата на дружеството - платец на дивидентите (САЩ). В този случай е предвидено, че начисленият данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на дивидентите, в случай че притежателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството, което изплаща дивидентите, съответно 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи. В буква (б) е предвиден данък 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
В т. 3 на цитираната разпоредба са уредени изключения относно възможността за прилагане на 5% и 10%, а именно в случаите на дивиденти, изплатени от американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или от американски инвестиционен тръст за недвижимо имущество (REIT), буква а) на алинея 2 не се прилага. В случаите на дивиденти, изплатени от RIC, се прилагат букви б) на алинеи 2 и 4.
В запитването не е дадена характеристика на американските юридически лица, изплащащи дохода от дивидент. Предвид това не е възможно да се прецени кои правила на Спогодбата и изключения от тях следва да се приложат.
Принципно, доколкото няма данни българското дружество да притежава място на стопанска дейност в САЩ, а платецът на дивидентите да е американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или американски инвестиционен тръст, то по отношение на доходите от дивиденти следва да се прилага общото правило на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО със САЩ.
Важно е да се има предвид, че прилагането на разпоредбите на конкретна СИДДО относно предвидените в нея облекчения не става автоматично, а само след удостоверяване на основанията за това. В законодателството на всяка държава са предвидени процедурни правила, с които получателят на определени доходи да поиска прилагане на този облекчен ред.
Получените дивиденти са доходи с източник в чужбина, следователно за избягване на данъчното облагане в САЩ се прилагат съответните правила в тяхното законодателство. Редът и правилата за прилагането на СИДДО пред платеца на дохода в САЩ или данъчната администрация в тази държава е извън компетентността на Национална агенция за приходите.
Като местно юридическо лице на Р България, при облагане на доходите в чужбина Вие може да ползвате съгласно спогодбата предвидения метод за освобождаване от двойно данъчно облагане.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, б "б" от спогодбата въвежда обикновения данъчен кредит като метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно посочената разпоредба, когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на член 10 (Дивиденти), член 11 (Лихви) или член 12 (Авторски и лицензионни възнаграждения) на тази спогодба могат да се облагат с данък в Съединените щати, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Съединените щати; такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Съединените щати.
В § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО "данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на методите за избягване на двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО, като в годишната данъчна декларация се включва данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Р. България и печалбите/доходите от източник в чужбина.
Съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Конкретният вид на документа зависи от специфичните вътрешни правила на данъчната система на държавата, в която платецът на дохода е местно лице.
Възстановяването на данък в друга държава, било поради неправомерно удържан такъв или удържан, без да се приложат правилата на СИДДО, не е обвързано с изискване за получаване на съгласие, изразено от Национална агенция за приходите в Р България. Такава предпоставка не е предвидена в ЗКПО, както и в нормите по ДОПК, касаещи прилагане на СИДДО.
Ако след направено искане за прилагане на нормите на съответната СИДДО пред платците на доходи - американските дружества, такова не е приложено и резултатът е данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на СИДДО, може по искане на заинтересованото лице да се задейства процедура по взаимно споразумение между двете заинтересовани държави за отстраняване на този резултат. Компетентен орган по отношение на процедурите за взаимно споразумение, уредени в сключените СИДДО, е министърът на финансите. Искането следва да се подава до директора на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.
В случай че имате нужда от разясняване на текстове от СИДДО, необходимо е да зададете конкретен въпрос като отговорът е от компетентността на Дирекция "СИДДО" към ЦУ на НАП.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е превело парични средства в швейцарска банка "Д" с цел финансова инвестиция - закупуване на акции, облигации и инвестиционно злато. През 2021 г. е получило приходи от дивиденти и лихви от дружествата, от които е закупило акциите и облигациите. Приходите са осчетоводени в съответните сметки.
Дивидентите в размер на 5296,20 швейцарски франка, получени от дружества със седалище в САЩ, са обложени с 35% данък дивидент, съответстващ на данъчната ставка в тази държава. На "С" ЕАД е преведена чистата сума след данъчно облагане.
Финансовият брокер от банка "Д" уведомява дружеството, че има сключено споразумение между САЩ и Швейцария, по силата на което дружествата, регистрирани в САЩ, ще възстановят на фирмите, закупили техните акции, част от удържания данък дивидент. За целта е необходимо съгласие от данъчната администрация по местонахождение на дружеството, инвестирало паричните средства.
Посочено е, че този допълнителен приход, който ще постъпи в банковата сметка на дружеството, ще бъде осчетоводен като такъв и ще бъде обложен с данък печалба по ЗКПО.
Приложени са документи на чужд език, изпратени от банка "Д", и копия на банкови извлечения за м. 09.2021 г., м. 03.2021 г. и м. 09.2021 г. за получения дивидент.
Въпрос: Българската данъчна администрация ще даде ли съгласие за получаване на посочената сума в размер 1059,24 швейцарски франка?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е изложено следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данък по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
В случаите на приходи от дивиденти, отчетени от българско дружество, когато дивидентите са разпределени от чуждестранни дружества извън Европейския съюз/Европейското икономическо пространство, тези дивиденти се включват в данъчния финансов резултат, подлежащ на облагане с корпоративен данък, чиято ставка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
Следователно, в разглеждания случай доходите от дивиденти, разпределени от дружествата в САЩ, следва да бъдат включени в данъчния финансов резултат на българското дружество и да бъдат обложени с корпоративен данък.
Извод: Дивидентите от дружества в САЩ се включват в данъчния финансов резултат на българското дружество и се облагат с корпоративен данък по ЗКПО.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Такива международни договори са Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в които са предвидени два основни метода за избягване на двойното данъчно облагане: метод "освобождаване с прогресия" и метод "данъчен кредит" със своите разновидности "пълен данъчен кредит" и "обикновен данъчен кредит".
Между България и Съединени американски щати (САЩ) има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 15.12.2008 г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО със САЩ дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая - САЩ), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава, т.е. в България.
В чл. 10, ал. 2, буква (а) е регламентирано, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателството в държавата на дружеството - платец на дивидентите (САЩ). В този случай начисленият данък няма да надвишава:
- 5 процента от брутната сума на дивидентите, в случай че притежателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството, което изплаща дивидентите;
- 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
В буква (б) е предвиден данък 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
В т. 3 на цитираната разпоредба са уредени изключения относно възможността за прилагане на 5% и 10%, а именно: в случаите на дивиденти, изплатени от американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или от американски инвестиционен тръст за недвижимо имущество (REIT), буква (а) на алинея 2 не се прилага. В случаите на дивиденти, изплатени от RIC, се прилагат букви (б) на алинеи 2 и 4.
В запитването не е дадена характеристика на американските юридически лица, изплащащи дохода от дивидент. Поради това не е възможно да се прецени кои правила на Спогодбата и кои изключения от тях следва да се приложат.
Принципно, доколкото няма данни българското дружество да притежава място на стопанска дейност в САЩ, а платецът на дивидентите да е американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или американски инвестиционен тръст, по отношение на доходите от дивиденти следва да се прилага общото правило на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО със САЩ.
Извод: По принцип, при липса на данни за място на стопанска дейност в САЩ и за статут на платеца като RIC или REIT, се прилагат общите правила на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО със САЩ относно облагането на дивидентите.
Важно е да се има предвид, че прилагането на разпоредбите на конкретна СИДДО относно предвидените в нея облекчения не става автоматично, а само след удостоверяване на основанията за това. В законодателството на всяка държава са предвидени процедурни правила, по които получателят на определени доходи да поиска прилагане на този облекчен ред.
Получените дивиденти са доходи с източник в чужбина, поради което за избягване на данъчното облагане в САЩ се прилагат съответните правила в законодателството на тази държава. Редът и правилата за прилагането на СИДДО пред платеца на дохода в САЩ или пред данъчната администрация в тази държава са извън компетентността на Национална агенция за приходите.
Извод: Процедурните правила за прилагане на СИДДО и за избягване на данъчното облагане в САЩ се определят от законодателството на САЩ и не са в компетентността на НАП.
Като местно юридическо лице на Република България, при облагане на доходите в чужбина дружеството може да ползва съгласно Спогодбата предвидения метод за освобождаване от двойно данъчно облагане.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, буква "б" от СИДДО със САЩ въвежда обикновения данъчен кредит като метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно тази разпоредба, когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на член 10 (Дивиденти), член 11 (Лихви) или член 12 (Авторски и лицензионни възнаграждения) на тази Спогодба могат да се облагат с данък в Съединените щати, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице, сума, равна на данъка, платен в Съединените щати. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Съединените щати.
В § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО "данъчен кредит" е определен като правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на методите за избягване на двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като в годишната данъчна декларация се включва данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България, и печалбите/доходите от източник в чужбина.
Съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Конкретният вид на документа зависи от специфичните вътрешни правила на данъчната система на държавата, в която платецът на дохода е местно лице.
Извод: Двойното данъчно облагане се избягва чрез прилагане на метода "обикновен данъчен кредит" по чл. 22, ал. 1, буква "б" от СИДДО със САЩ, реализиран чрез годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и прилагане на доказателства за внесените в чужбина данъци.
Възстановяването на данък в друга държава, било поради неправомерно удържан такъв или удържан без прилагане на правилата на СИДДО, не е обвързано с изискване за получаване на съгласие, изразено от Национална агенция за приходите в Република България. Такава предпоставка не е предвидена в ЗКПО, както и в нормите по ДОПК.
Извод: Българската данъчна администрация не дава и не следва да дава съгласие за възстановяване на част от удържания данък дивидент в САЩ; такова съгласие не е предвидено като условие нито в ЗКПО, нито в ДОПК.
