ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмо с вх. № 07-00-23/ 24.01.2020 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество А, което е местно лице за България и има валиден български ДДС номер продава стока на дружество Б, което е местно лице за България и има издаден валиден български ДДС номер. От своя страна дружество Б продава същата стока, която е предмет на първата доставка между А и Б, на дружество В, което има издаден валиден ДДС номер в държава членка. Стоката се превозва директно от дружество А до дружество В, като страната членка в която В има издаден валиден ДДС номер е страната по местоназначението на транспорта на стоката. Организатор и платец на транспорта е дружество Б, което е междинен доставчик. Дружество Б възлага на дружество А да превози стоката директно до негов /на дружество Б/ клиент В, който е ДЗЛ в страна членка с валиден ДДС номер, издаден в същата тази страна членка, която се явява страна по местоназначението на транспорта на стоките. Страната на изпращането е България, от която дружество А и Б имат издадени валидни ДДС номера.
Поставен е следният въпрос: С какви документи трябва да разполага междинният доставчик, за да може транспортът да бъде отнесен към сделката между Б и В, тя да бъде определена като ВОД и дружество Б да има право да не начисли ДДС в своята фактура за продажба, която ще издаде на В?
Във връзка с нормативната уредба по ЗДДС и поставения въпрос, изразявам следното становище:
Считано от 01.01.2020 г. в ЗДДС е в сила нова разпоредба на чл.65а, съгласно която доставките наедна и същастокавъв верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.
Междинен доставчик е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име. За целите на чл.53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик (чл. 65а, ал.3). Това е основното правило на този режим. Като изключение, когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик (чл. 65а, ал.4).
Съгласно чл. 65а, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:
1. на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
2. на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът ѝ е завършил.
Предвид посочените разпоредби на ЗДДС, в конкретния казус са налице следните доставки:
- Мястото на изпълнение на доставката от фирма А към фирма Б се определя по реда на чл. 65а, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Фирма А извършва облагаема доставка на територията на страната към фирма Б, която е междинен доставчик (доставчик по веригата, различен от първия, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име) и има ДДС номер на територията на страната.
- Предвид разпоредбата на чл. 65а, ал. 4 от ЗДДС, когато междинният доставчик - фирма Б предостави ДДС номера си от държавата на изпращане на стоката, същият извършва вътреобщностна доставка на стока към фирма В с валиден ДДС номер в държава членка по местоназначението на стоката. В този случай фирма Б прилага нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
- Стоката се транспортира от фирма А към фирма В, като транспортът е за сметка на фирма Б - междинен доставчик.
Фирма Б следва да притежава документи за ВОД, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС.
Видно от посочените разпоредби на ЗДДС, липсват специални изисквания относно това, с какви документи следва да разполага междинният доставчик за да се приложи чл. 65а , ал. 4 от ЗДДС. За целите на документирането на ВОД от междинния доставчик се прилагат общите изисквания на закона и правилника, цитирани по-горе.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество А е местно лице за България и има валиден български ДДС номер. То продава стока на дружество Б, което също е местно лице за България и има издаден валиден български ДДС номер.
Дружество Б продава същата стока, предмет на първата доставка между А и Б, на дружество В, което има издаден валиден ДДС номер в държава членка. Стоката се превозва директно от дружество А до дружество В, като държавата членка, в която В има издаден валиден ДДС номер, е държавата по местоназначението на транспорта на стоката.
Организатор и платец на транспорта е дружество Б, което е междинен доставчик. Дружество Б възлага на дружество А да превози стоката директно до неговия клиент В, който е данъчно задължено лице в държава членка с валиден ДДС номер, издаден в същата тази държава членка, която е държава по местоназначението на транспорта на стоките. Държавата на изпращане е България, в която дружество А и дружество Б имат издадени валидни ДДС номера.
Въпрос: С какви документи трябва да разполага междинният доставчик, за да може транспортът да бъде отнесен към сделката между Б и В, тя да бъде определена като вътреобщностна доставка (ВОД) и дружество Б да има право да не начисли ДДС в своята фактура за продажба, която ще издаде на В?
Във връзка с нормативната уредба по ЗДДС и поставения въпрос е изложено следното становище:
Считано от 01.01.2020 г. в ЗДДС е в сила новата разпоредба на чл. 65а, съгласно която доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.
Междинен доставчик е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.
За целите на чл. 53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик (чл. 65а, ал. 3). Това е основното правило на този режим.
Като изключение, когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик (чл. 65а, ал. 4).
Съгласно чл. 65а, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:
- по т. 1 - на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
- по т. 2 - на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът ѝ е завършил.
Предвид посочените разпоредби на ЗДДС, в конкретния казус са налице следните доставки:
Мястото на изпълнение на доставката от фирма А към фирма Б се определя по реда на чл. 65а, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Фирма А извършва облагаема доставка на територията на страната към фирма Б, която е междинен доставчик (доставчик по веригата, различен от първия, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име) и има ДДС номер на територията на страната.
Предвид разпоредбата на чл. 65а, ал. 4 от ЗДДС, когато междинният доставчик - фирма Б, предостави ДДС номера си от държавата на изпращане на стоката, същият извършва вътреобщностна доставка на стока към фирма В с валиден ДДС номер в държава членка по местоназначението на стоката. В този случай фирма Б прилага нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
Стоката се транспортира от фирма А към фирма В, като транспортът е за сметка на фирма Б - междинен доставчик. Фирма Б следва да притежава документи за ВОД, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС.
От посочените разпоредби на ЗДДС е видно, че липсват специални изисквания относно това, с какви документи следва да разполага междинният доставчик, за да се приложи чл. 65а, ал. 4 от ЗДДС. За целите на документирането на ВОД от междинния доставчик се прилагат общите изисквания на закона и правилника, цитирани по-горе.
Извод: Междинният доставчик Б, за да третира доставката към В като ВОД с нулева ставка, следва да притежава документите за ВОД по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС, като не са предвидени специални допълнителни документални изисквания за прилагане на чл. 65а, ал. 4 от ЗДДС.
