Изх. №23-22-221
02.03.2018 г.
Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 28, т. 2 от ЗДДС
Чл. 62, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 116, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 117, ал. 1 от ЗДДС
Чл. 80 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
През месец ноември 2017 г. "Х" ООД закупува стока - мултифункционален уред по фактура издадена от "У" - Ирландия с ДДС номер IE..... За извършената покупка, дружеството издава протокол по чл. 117 от ЗДДС, за извършено вътреобщностно придобиване с който е самоначислен ДДС. "Х" ООД продава стоката на дружество от Тунис - "S", за което издава фактура и прилага нулева ставка на данъка. Описано е, че производител на описаната стока е дружество от Испания - "T и стоката е транспортирана от Испания до Тунис, за което има митническа декларация. По направеното запитване, са изпратени съпътстващите износа документи, фактура и протокол за покупката на стоката, които не са придружени с превод на български език.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли "Х" ООД право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по издаденият протокол по чл. 117 от ЗДДС, с който е самоначислен ДДС ?
2. Правилно ли е издадена фактура от страна на дружеството за продажба на стоката, като е приложена нулева ставка на данъка и е вписано основание - чл.28, т.2 във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 20 от Директива 2006/112/ЕОотносно общата система за данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО),вътреобщностно придобиване на стоки означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
3. Възмездност на придобиването;
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка;
5. Придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Облагането на вътреобщностно придобиване е в зависимост от мястото на неговото изпълнение. Според чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната респ. подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.
Когато стоките са транспортирани от или за сметка на доставчика или клиента до територията на друга държава членка, по силата на чл. 62, ал. 2 от закона вътреобщностното придобиване ще бъде с място на изпълнение на територията на страната, ако лицето, което придобива стоките е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. И в този случай облагането на стоките следва да се извърши в страната. Посочената алинея не се прилага, когато към датата на която данъкът за ВОП е станал изискуем в страната, лицето разполага с доказателства, че придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл. 62, ал. 3).
Видно от горепосочените разпоредби, за да е налице вътреобщностно придобиване стоките следва да са изпратени /транспортирани/ и транспортът на същите да започва от територия на друга държава членка и да завършва на територията на страната или на територията на друга държава членка.
Предвид посоченото в запитването обстоятелство, че стоката се транспортира от Испания до Тунис и от приложените документи няма данни тя да е транспортирана до територията на България или до територията на друга държава членка, различна от тази, в която е прехвърлена собствеността, то тази покупка не попада в нито една от посочените по-горе хипотези, определящи вътреобщностното придобиване, като такова с място на изпълнение на територията на страната. Поради това покупката е необлагаема с български косвен данък и за нея не следва да се начислява български данък върху добавената стойност. От това следва, че издаденият протокол по чл. 117 от ЗДДС във връзка с покупката на стоката се явява погрешно съставен. Тъй като дружеството без основание си е самоначислило данък по доставката, следва едновременно да се коригира (намали), както размерът на дължимия данък, така и размерът на ползваното право на данъчен кредит, по издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Коригирането на погрешно съставени протоколи е уредено в чл. 80, ал. 5 и ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).В тази връзка, издаденият протокол за покупката на стокта от "Х" ЕООД следва да бъде анулиран, като съобрази отразяването му в отчетните регистри с указанията, посочени в Приложение 12 от ППЗДДС. При положение, че се анулира документ (протокол за начисляване на данък или протокол по чл.117, ал.4 от закона) след периода, в който е издаден, той се включва във файла "PRODAGBI.TXT" на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва и в дневника за покупки на издателя във файл "POKUPKI.TXT" на издателя, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Предвид обстоятелството, че стоката се транспортира от Испания до Тунис, а не от място на територията на страната, в случая чл. 28, т. 2 от ЗДДС е неприложим и доставката не е облагаема с нулева ставка на данъка.
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи място на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването следва да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, т.е там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й. В случая това е територията на страната, откъдето започва транспортирането на стоките и за "Х" ООД не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
В издадената за доставката фактура, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС като основание за неначисляване на ДДС следва да бъде посочен чл. 86, ал.3 от ЗДДС. Тъй като в издадената от дружеството фактура е вписан чл. 28, т. 2 във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС и е приложена нулева ставка на данъка, същата се явява погрешно сътавена и следва да бъде анулирана съгласно чл. 116 от ЗДДС и да бъде издадена нова.
При извършване на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава в областта на данък добавена стойност и условията за регистрация за целите на ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: през ноември 2017 г. "Х" ООД закупува стока - мултифункционален уред по фактура, издадена от "У" - Ирландия, с ДДС номер IE..... За тази покупка дружеството издава протокол по чл. 117 от ЗДДС за вътреобщностно придобиване и самоначислява ДДС. "Х" ООД продава стоката на дружество от Тунис - "S", издава фактура и прилага нулева ставка на данъка. Посочено е, че производител на стоката е дружество от Испания - "T" и стоката е транспортирана от Испания до Тунис, за което има митническа декларация. Към запитването са приложени документи, свързани с износа, фактура и протокол за покупката, без превод на български език.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли "Х" ООД право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС, с който е самоначислен ДДС?
Въпрос 2: Правилно ли е издадена фактура от страна на дружеството за продажба на стоката, като е приложена нулева ставка на данъка и е вписано основание - чл. 28, т. 2 във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС?
По първи въпрос
Съгласно чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване на стоки е придобиването на правото на разпореждане като собственик с движима материална вещ, изпратена или превозена до придобиващото лице от или от името на продавача, или от придобиващото лице, в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превозът на стоките.
В чл. 13 от ЗДДС са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът за вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, трябва кумулативно да са налице следните условия:
- доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка;
- придобиващ по вътреобщностното придобиване е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Облагането на вътреобщностното придобиване зависи от мястото на изпълнение. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.
Когато стоките са транспортирани от или за сметка на доставчика или клиента до територията на друга държава членка, по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, ако придобиващото лице е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването под идентификационен номер, издаден в страната. В този случай облагането се извършва в страната.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС ал. 2 не се прилага, когато към датата, на която данъкът за вътреобщностното придобиване е станал изискуем в страната, лицето разполага с доказателства, че придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
От тези разпоредби следва, че за да е налице вътреобщностно придобиване, стоките трябва да са изпратени или транспортирани, като превозът започва от територията на една държава членка и завършва на територията на страната или на територията на друга държава членка.
С оглед на изложеното в запитването, че стоката се транспортира от Испания до Тунис и от приложените документи не се установява тя да е транспортирана до територията на България или до територията на друга държава членка, различна от тази, в която е прехвърлена собствеността, тази покупка не попада в нито една от посочените хипотези за вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната.
Поради това покупката е необлагаема с български косвен данък и за нея не следва да се начислява български данък върху добавената стойност. Издаденият протокол по чл. 117 от ЗДДС във връзка с покупката на стоката е погрешно съставен. Тъй като дружеството без основание си е самоначислило данък по доставката, следва едновременно да се коригира (намали) размерът на дължимия данък и размерът на ползвания данъчен кредит по издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Коригирането на погрешно съставени протоколи е уредено в чл. 80, ал. 5 и ал. 6 от ППЗДДС. В тази връзка издаденият протокол за покупката на стоката от "Х" ЕООД следва да бъде анулиран, като отразяването му в отчетните регистри се извърши съобразно указанията в Приложение 12 към ППЗДДС.
Когато се анулира документ (протокол за начисляване на данък или протокол по чл. 117, ал. 4 от закона) след периода на издаването му, той се включва във файла "PRODAGBI.TXT" на издателя, като в полетата със стойности се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва и в дневника за покупки на издателя във файла "POKUPKI.TXT" за данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата със стойности се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Извод: Покупката не представлява вътреобщностно придобиване с място на изпълнение в България, не подлежи на облагане с български ДДС, протоколът по чл. 117 от ЗДДС е погрешно съставен и следва да бъде анулиран и коригиран по реда на чл. 80 от ППЗДДС, като съответно се коригират и самоначисленият данък, и ползваният данъчен кредит.
По втори въпрос
Съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
С оглед на обстоятелството, че стоката се транспортира от Испания до Тунис, а не от място на територията на страната, чл. 28, т. 2 от ЗДДС е неприложим и доставката не е облагаема с нулева ставка на данъка.
За определяне на данъчния режим на доставката на стоки е съществено да се установи мястото на изпълнение на доставката съгласно чл. 17 от ЗДДС. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, мястото на изпълнение по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
С оглед на изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, т.е. там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й. В случая това е територията на държавата, от която започва транспортирането на стоките. За "Х" ООД не възниква задължение за начисляване на данък поради разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
В издадената за доставката фактура, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, като основание за неначисляване на ДДС следва да бъде посочен чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Тъй като в издадената от дружеството фактура е вписан чл. 28, т. 2 във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС и е приложена нулева ставка на данъка, фактурата е издадена с неправилно посочено правно основание и неправилен данъчен режим.
Извод: В случая не са налице условията на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, за "Х" ООД не възниква задължение за начисляване на ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, а във фактурата следва да бъде посочено основание за неначисляване на данък по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, а не чл. 28, т. 2 във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
