Изх. № М-94-П-1108#1
Дата: 23.12.2020 г.
ЗКПО, чл. 3, чл. 13, чл. 20
СИДДО между България и Сингапур, чл. 10
СИДДО между България и САЩ, чл.10, чл. 22
ОТНОСНО: Постъпило запитване във връзка с облагане на доходи от разпределени дивиденти в полза на българско дружество от дружества, учредени в Сингапур и в САЩ
В писмено запитване посочвате, че българско дружество е собственик на други две дружества, учредени съответно в Сингапур и в САЩ. Не предоставяте информация за правно-организационната форма на чуждестранните дружества, както и за размера/броя на притежаваните от българското дружество дялове/акции в тези дружества. Няма данни за наличие на места на стопанска дейност на българското дружество в Сингапур и в САЩ. Изяснявате, че чуждестранните дружества разпределят дивидент в полза на българското дружество.
Поставяте въпроса кой е длъжен да плати данък дивидент според приложимата Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане(СИДДО) със Сингапур и САЩ.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, при така изложената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) местните юридически лица се облагат с данък по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В случаите на приходи от дивиденти, отчетени от българско дружество, когато дивидентите са разпределени от чуждестранни дружества извън ЕС/ЕИП, същите се включват в данъчния финансов резултат, подлежащ на облагане с корпоративен данък, чиято ставка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО. Следователно, в разглеждания случай доходите от дивиденти, разпределени от дружествата в Сингапур и в САЩ следва да бъдат включени в данъчния финансов резултат на българското дружество и да бъдат обложени с корпоративен данък.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Между България и Сингапур има сключена СИДДО (обн. ДВ, бр. 5 от 14.01.1998г., в сила от 26.12.1997 г.).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая - Сингапур), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава т.е. в България. В следващата алинея 2 на посочения член е регламентирано, че такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава 5 на сто от брутната сума на дивидентите.
Независимо от разпоредбата на чл. 10, ал. 2, СИДДО със Сингапур предвижда специална хипотеза по отношение данъчното облагане на дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на Сингапур на дружество, което е местно лице на България. Съгласно чл. 10, ал. 6 от разглежданата СИДДО доходите от дивиденти, платени в полза на местно лице на България от дружество, местно лице на Сингапур, няма да бъдат облагани с данък върху дивидентите допълнително от облагането с данък върху печалбата или дохода на дружеството, тъй като съгласно законодателството на Сингапур не съществува данък върху дивидентите отделно от данъка върху печалбата или дохода на дружеството. Доколкото в Сингапур не бъде наложен данък за дивидентите, платени от дружество, което е местно на Сингапур, на дружество, което е местно на България, то същите тези дивиденти подлежат на облагане с данък само в България по реда на ЗКПО, така както вече бе посочено по-горе. В разглеждания случай не следва да бъде прилаган метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Между България и САЩ има сключена СИДДО (обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 15.12.2008 г.).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (в случая - САЩ), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава т.е. в България. В следващата алинея 2 на посочения член е регламентирано, че тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателство в държавата на дружеството - платец на дивидентите (САЩ). В този случай обаче начисленият данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на дивидентите, в случай че притежателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството, което изплаща дивидентите, съответно 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
От изложеното дотук следва, че дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на САЩ на дружество, което е местно лице на България се облагат с данък и в САЩ с данъчна ставка в размер на 5 на сто от брутната сума на дивидентите, в случай че притежателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството, което изплаща дивидентите, съответно 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
Доколкото няма данни българското дружество да е пенсионен фонд и да притежава място на стопанска дейност в САЩ, а платецът на дивидентите да е американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или американски инвестиционен тръст, то по отношение на доходите от дивиденти следва да бъде приложено общото правило на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО със САЩ.
В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, б "б" от спогодбата, която въвежда обикновения данъчен кредит като метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно посочената разпоредба, когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на член 10 (Дивиденти), член 11 (Лихви) или член 12 (Авторски и лицензионни възнаграждения) на тази спогодба могат да се облагат с данък в Съединените щати, България ще допусне, като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Съединените щати; такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, както е изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Съединените щати.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е посочено, че българско дружество е собственик на две дружества, учредени съответно в Сингапур и в САЩ. Не е предоставена информация за правно-организационната форма на чуждестранните дружества, нито за размера или броя на дяловете/акциите, притежавани от българското дружество. Няма данни българското дружество да има място на стопанска дейност в Сингапур и в САЩ. Уточнено е, че чуждестранните дружества разпределят дивидент в полза на българското дружество.
Въпрос: Кой е длъжен да плати данък дивидент според приложимата Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане със Сингапур и САЩ?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното принципно становище.
1. Облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица се облагат с данък по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Когато българско дружество отчита приходи от дивиденти, разпределени от чуждестранни дружества, установени извън ЕС/ЕИП, тези дивиденти се включват в данъчния финансов резултат, подлежащ на облагане с корпоративен данък. Ставката на корпоративния данък е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
Следователно, дивидентите, разпределени от дружествата в Сингапур и в САЩ в полза на българското дружество, следва да бъдат включени в данъчния финансов резултат на българското дружество и да бъдат обложени с корпоративен данък.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Извод: По вътрешното право дивидентите от Сингапур и САЩ се включват в данъчния финансов резултат на българското дружество и се облагат с 10% корпоративен данък, освен ако приложимите СИДДО предвиждат друго.
2. Облагане на дивидентите от Сингапур по СИДДО между България и Сингапур
Между България и Сингапур е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), обнародвана в ДВ, бр. 5 от 14.01.1998 г., в сила от 26.12.1997 г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (Сингапур), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава, т.е. в България.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО, тези дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава. Когато получателят на дивидентите е и техен притежател, данъкът няма да надвишава 5 на сто от брутната сума на дивидентите.
Независимо от чл. 10, ал. 2, СИДДО със Сингапур предвижда специална хипотеза относно данъчното облагане на дивидентите, изплатени от дружество, местно лице на Сингапур, на дружество, местно лице на България. Съгласно чл. 10, ал. 6 от СИДДО доходите от дивиденти, платени в полза на местно лице на България от дружество, местно лице на Сингапур, няма да бъдат облагани с данък върху дивидентите допълнително от облагането с данък върху печалбата или дохода на дружеството, тъй като съгласно законодателството на Сингапур не съществува данък върху дивидентите отделно от данъка върху печалбата или дохода на дружеството.
Доколкото в Сингапур не бъде наложен данък за дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на Сингапур, на дружество, което е местно лице на България, тези дивиденти подлежат на облагане с данък само в България по реда на ЗКПО, както е посочено по-горе.
В разглеждания случай не следва да бъде прилаган метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Извод: Дивидентите от сингапурското дружество не се облагат с данък върху дивидентите в Сингапур и се облагат единствено в България като част от данъчния финансов резултат на българското дружество по реда на ЗКПО, без прилагане на метод за избягване на двойното данъчно облагане.
3. Облагане на дивидентите от САЩ по СИДДО между България и САЩ
Между България и САЩ е сключена СИДДО, обнародвана в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., в сила от 15.12.2008 г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази СИДДО дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (САЩ), на местно лице на другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава, т.е. в България.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО тези дивиденти могат да се облагат и в съответствие със законодателството в държавата на дружеството - платец на дивидентите (САЩ). В този случай начисленият данък няма да надвишава:
- 5 процента от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството, което изплаща дивидентите;
- 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
От това следва, че дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на САЩ, на дружество, което е местно лице на България, се облагат с данък и в САЩ с данъчна ставка 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако получателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството - платец, съответно 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
Няма данни българското дружество да е пенсионен фонд и да притежава място на стопанска дейност в САЩ, а платецът на дивидентите да е американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или американски инвестиционен тръст. Поради това по отношение на доходите от дивиденти се прилага общото правило на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО със САЩ.
В тази връзка се прилага чл. 22, ал. 1, б "б" от СИДДО, който въвежда обикновения данъчен кредит като метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно тази разпоредба, когато местно лице на България получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10 (Дивиденти), чл. 11 (Лихви) или чл. 12 (Авторски и лицензионни възнаграждения) на спогодбата могат да се облагат с данък в Съединените щати, България допуска като приспадане от данъка върху дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Съединените щати. Това приспадане не може да надвишава онази част от данъка, изчислен преди приспадането, която е причислима към тези дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от Съединените щати.
Извод: Дивидентите от американското дружество се облагат с корпоративен данък в България и с ограничен по ставка данък в САЩ (5% или 10% от брутната сума на дивидента според условията на чл. 10, ал. 2 от СИДДО), като в България се прилага методът на обикновения данъчен кредит по чл. 22, ал. 1, б "б" от СИДДО за приспадане на платения в САЩ данък, в рамките на предвидения лимит.
