Изх. № 23-22-1603
18.12.2023г.
ЗДДС - чл. 131
Чл. 45, ал. 7
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на образувано изпълнително дело е изнесен на публична продан недвижим имот, апартамент - собственост на длъжника по делото ................, с адрес на управление в гр. С..... Дружеството - собственик е упражнило правото си на избор по чл. 83, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), във връзка с чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставката да бъде третирана като облагаема, но към датите на провеждане на търга и на заплащане на предложената цена същото е било дерегистрирано по реда на ЗДДС.
При извършена служебна проверка се установява, че към датата на изготвяне на настоящия отговор лицето не е повторно регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли доставката да се третира като облагаема по реда на ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка, зададения въпрос и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Процедурата по регистрация на едно лице по реда на ЗДДС има за правна последица възникването на правомощие на лицето, в смисъла на право и същевременно задължение, да начислява ДДС чрез осъществяване на елементите от състава на начисляването, посочени в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС - издаване на фактура с посочен размер на данъка, посочване на фактурата в дневника за продажби за съответния период и включване на размера на данъка при определянето на резултата за периода в справката-декларация. Ведно с това за лицето възниква и право да приспада данъчен кредит за платения от него данък по получени облагаеми доставки. Съгласно разпоредбата на
чл. 106, ал. 1 от ЗДДС дерегистрацията е процедура, въз основа на която, след датата на дерегистрация, лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато в закона изрично е предвидено друго. От друга страна чл. 183 от ЗДДС под страх от наказание забранява издаването на данъчен документ с посочен в него данък от лице, което не е регистрирано по ЗДДС.
Анализът на изложеното води до няколко извода. На първо място, ДДС може да бъде начисляван от едно лице единствено за получени авансови плащания или за доставки, чието данъчно събитие е възникнало в периода от време с начален момент датата на регистрацията му по ЗДДС и краен момент датата на прекратяване на тази регистрация. Вещноправният ефект на проданта настъпва на деня на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота. Тази дата е датата, към която следва собственикът на вещта да е регистриран по ЗДДС, както и да прецени дали доставката да е освободена, като сграда която не е нова, или да е облагаема. На второ място, правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е предоставено само на регистрирано лице, което има право да начислява ДДС, и този избор може да бъде направен и да има валидно действие само в периода, в който лицето има право да начислява ДДС. Особени правила, приложими в случаите по чл. 131 от ЗДДС, не са регламентирани.
От изложеното следва, че в конкретния случай, макар и лицето да е направило валиден избор за третиране на доставката като облагаема, в момент, в който е било регистрирано по ЗДДС, след датата на неговата дерегистрация то няма право да облага извършваните от него доставки по реда на закона, поради което направеният избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС не може да обвърже и частният съдебен изпълнител да направи това за негова сметка.
В хода на изпълнително дело е изнесен на публична продан недвижим имот - апартамент, собственост на длъжника по делото, търговско дружество с адрес на управление в гр. С..... Дружеството - собственик е упражнило правото си на избор по чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС във връзка с чл. 45, ал. 7 от ЗДДС доставката да бъде третирана като облагаема. Към датите на провеждане на търга и на заплащане на предложената цена обаче дружеството вече е било дерегистрирано по реда на ЗДДС. При служебна проверка се установява, че към датата на изготвяне на отговора лицето не е повторно регистрирано по ЗДДС.
Въпрос: Следва ли доставката да се третира като облагаема по реда на ЗДДС?
Процедурата по регистрация по ЗДДС има за правна последица възникване на правомощие за лицето - едновременно право и задължение - да начислява ДДС чрез осъществяване на елементите от състава на начисляването, посочени в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС: издаване на фактура с посочен размер на данъка, посочване на фактурата в дневника за продажби за съответния период и включване на размера на данъка при определяне на резултата за периода в справката-декларация. Паралелно с това за лицето възниква и право да приспада данъчен кредит за платения от него данък по получени облагаеми доставки.
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС дерегистрацията е процедура, при която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато в закона изрично е предвидено друго. Съгласно чл. 183 от ЗДДС под страх от наказание се забранява издаването на данъчен документ с посочен в него данък от лице, което не е регистрирано по ЗДДС.
От анализа на тези разпоредби следват няколко извода.
На първо място, ДДС може да бъде начисляван от едно лице само за получени авансови плащания или за доставки, чието данъчно събитие е възникнало в периода от датата на регистрацията му по ЗДДС до датата на прекратяване на тази регистрация. Вещноправният ефект на публичната продан настъпва на деня на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота. Именно към тази дата собственикът на вещта трябва да е регистриран по ЗДДС, както и да прецени дали доставката да бъде освободена като доставка на сграда, която не е нова, или да бъде облагаема.
На второ място, правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС е предоставено само на регистрирано лице, което има право да начислява ДДС. Този избор може да бъде направен и да има валидно действие само през периода, в който лицето има право да начислява ДДС. Не са предвидени особени правила, приложими в случаите по чл. 131 от ЗДДС.
От изложеното следва, че в конкретния случай, макар лицето да е направило валиден избор за третиране на доставката като облагаема в момент, когато е било регистрирано по ЗДДС, след датата на дерегистрацията му то няма право да облага извършваните от него доставки по реда на закона. Поради това направеният избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС не може да обвърже частния съдебен изпълнител да третира доставката като облагаема и да начисли данък за сметка на дерегистрираното лице.
Извод: В разглеждания случай доставката на недвижимия имот при публичната продан не следва да се третира като облагаема по реда на ЗДДС, тъй като към датата на възникване на данъчното събитие собственикът е дерегистриран по ЗДДС и не може да упражни валидно правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
