Изх. №23-30-6
28.02.2020 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 62, ал. 2 от ЗДДС
чл. 63, ал. 1 от ЗДДС
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
В подадените отчетни регистри и справка-декларация по ЗДДС, дружеството не е отразило вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки от Германия, респективно не е начислило ДДС с доставчик BDS с VAT №DE.............. Причината, поради която стоките не са декларирани е, че стоките не са пристигнали на територията на страната, поради загубата им от страна на транспортното дружество "К" ЕООД.
Поръчката е платена на 09.09.2019 г. по проформа фактура №2019-00437/06.09.2019 г. на стойност 8793,30 Евро. Дружеството доставчик BDS издава фактура №2019-111186/13.09.2019 г. за сумата в размер на 9468,20 Евро и кредитно известие №2019-111729/26.09.2019 г. на стойност 494,00 Евро.
На 25.09.2019 г. "Р" ООД получава уведомително писмо от "К" ЕООД за възникнала липса по направената заявка от 11.09.2019 г., като стоката не е получена до момента. Дружеството "Р" ООД очаква частично обезщетение от страна на превозвача.
Към запитването са приложени копия на описаните документи.
Допълнително след проведен телефонен разговор е уточнено, че кредитното известие, което е издадено, не е във връзка със загубата на стоките, а е издадено поради обстоятелството, че стоките които са фактурирани по фактура №2019-111186/13.09.2019г., не са изпратени от доставчика.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Правилно ли е разбирането на задълженото лице, че така документираната сделка не следва да се третира от страна на дружеството получател, като ВОП на стоки?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Вътреобщностно придобиване, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2019 г.) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Също така, по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В този случай данъкът при ВОП е изискуем от лицето, предоставило идентификационния си номер по ЗДДС, издаден в страната и облагането на стоките следва да се извърши в същата. На основание чл. 62, ал. 3 от закона разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че ВОП е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. На основание чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) в този случай лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ, че ВОП е обложено в тази държава. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
По силата на чл. 63, ал. 1 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на стока възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната. В общият случай това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Според текста на чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2 или на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура - на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
Най-често условията на външнотърговския договор се договарят съгласно съответната версия на международните правила за условията на доставка ИНКОТЕРМС. Тези правила уреждат отношенията във връзка с натоварването, превоза и разтоварването на стоката, както и момента, в който риска преминава от продавача в купувача и се прилагат само ако страните по договора изрично са се позовали на тях. В международната търговия е прието като момент, в който купувачът на стоката получава правото да се разпорежда с доставената стока, да се приеме моментът, в който рисковете по доставката й преминат върху него.
От предоставеното копие на фактура №2019-..../13.09.2019 г. е видно, че доставката е EXW според Инкотермс. Условие на доставка ЕXW според Инкотермс 2010 е франко завода (уговорено място). Продавачът на стоките има минимум задължения, поради което той поема минимален риск и разходи. Това означава, че той е изпълнил задължението си по доставката, когато е предоставил стоките на разположение на купувача в своите помещения или друго уречено място, но не се ангажира с извършването на митническите формалности по износ / внос и не е задължен за натоварването им на превозно средство. При EXW, Купувачът поема всички разходи и рискове по превозването на стоките от помещенията на продавача до желаното местоназначение, включително разходите за натоварване, износ и митническо оформяне. Това означава, че правото на собственост се прехвърля на купувача на уговореното място - франко завода.
Предвид изложеното и на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 84 от ЗДДС за дружеството получател е налице ВОП на стоки и дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 от закона и да начисли данъка. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че няма данни от предоставеното запитване, дружеството продавач да е предприело действия по коригиране на доставката, поради загубването на стоките от страна на превозвача или лицето организирало транспорта.
В случай, че за начисления данък във връзка с ВОП е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, то този данъчен кредит подлежи на корекция по реда и условията на чл. 79 от ЗДДС. Ако не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит не възниква задължение за корекция по реда и условията на посочената разпоредба.
Фактическата обстановка е следната: В подадените отчетни регистри и справка-декларация по ЗДДС дружеството не е отразило вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки от Германия и не е начислило ДДС по доставка с доставчик BDS с VAT №DE.............. Причината е, че стоките не са пристигнали на територията на страната поради загубата им от транспортното дружество "К" ЕООД.
Поръчката е платена на 09.09.2019 г. по проформа фактура №2019-00437/06.09.2019 г. на стойност 8793,30 евро. Доставчикът BDS издава фактура №2019-111186/13.09.2019 г. за сумата 9468,20 евро и кредитно известие №2019-111729/26.09.2019 г. на стойност 494,00 евро. На 25.09.2019 г. "Р" ООД получава уведомително писмо от "К" ЕООД за възникнала липса по направената заявка от 11.09.2019 г., като стоката не е получена до момента. "Р" ООД очаква частично обезщетение от превозвача. Към запитването са приложени копия на описаните документи.
Допълнително е уточнено по телефон, че издаденото кредитно известие не е във връзка със загубата на стоките, а поради това, че част от стоките, фактурирани по фактура №2019-111186/13.09.2019 г., не са изпратени от доставчика.
Въпрос: Правилно ли е разбирането на задълженото лице, че така документираната сделка не следва да се третира от страна на дружеството получател като вътреобщностно придобиване на стоки?
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2019 г.) вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
По силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В този случай данъкът при ВОП е изискуем от лицето, предоставило идентификационния си номер по ЗДДС, издаден в страната, и облагането на стоките следва да се извърши в страната.
На основание чл. 62, ал. 3 от ЗДДС разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС в този случай лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ, че ВОП е обложено в тази държава, издаден от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
По силата на чл. 63, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на стока възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната. В общия случай това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем:
- на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по ал. 1 и 2, или
- на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура - на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато тези документи са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
Условията на външнотърговските договори обичайно се договарят съгласно съответната версия на международните правила за условията на доставка ИНКОТЕРМС, които уреждат натоварването, превоза и разтоварването на стоката, момента на преминаване на риска от продавача към купувача и се прилагат само ако страните изрично са се позовали на тях. В международната търговия за момент, в който купувачът получава правото да се разпорежда с доставената стока, се приема моментът, в който рисковете по доставката преминават върху него.
От копието на фактура №2019-..../13.09.2019 г. е видно, че доставката е с условие EXW по Инкотермс. Условието EXW по Инкотермс 2010 е "франко завода" (уговорено място). Продавачът има минимални задължения и поема минимален риск и разходи. Той изпълнява задължението си по доставката, когато предостави стоките на разположение на купувача в своите помещения или друго уговорено място, без да се ангажира с митнически формалности по износ/внос и без задължение за натоварване на стоките на превозно средство. При EXW купувачът поема всички разходи и рискове по превозването на стоките от помещенията на продавача до местоназначението, включително разходите за натоварване, износ и митническо оформяне. Това означава, че правото на собственост се прехвърля на купувача на уговореното място - франко завода.
Предвид изложеното и на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 84 от ЗДДС за дружеството получател е налице вътреобщностно придобиване на стоки и дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и да начисли данъка.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от предоставеното запитване не се установява дружеството продавач да е предприело действия по коригиране на доставката поради загубването на стоките от страна на превозвача или лицето, организирало транспорта.
В случай че за начисления данък във връзка с ВОП е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, този данъчен кредит подлежи на корекция по реда и условията на чл. 79 от ЗДДС. Ако не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, не възниква задължение за корекция по реда и условията на тази разпоредба.
Извод: Разбирането, че сделката не следва да се третира като вътреобщностно придобиване на стоки, е неправилно; за "Р" ООД е налице ВОП, следва да се издаде протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и да се начисли данък, а при упражнено право на данъчен кредит той подлежи на корекция по чл. 79 от ЗДДС.
