Изх. № М-26-А-100
Дата: 19. 03. 2024 год.
КСО,чл. 7, ал. 12, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 2;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
КСО, § 1, т. 3;
НЕВДПОВ, чл. 4а;
Наредба № H-13/2019 г., чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б".
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. №М-26-А-100 и №12-00-50 от 14.02.2024 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Уволнен служител е вписан като адвокат в ....... адвокатска колегия от месец ноември 2022 г. Съгласно справка от регистъра той практикува тази дейност. Същият е съкратен от длъжност "юрисконсулт" през месец декември 2021 г. Води дело за незаконно уволнение, което с Определение на ВКС от 19.01.2024 г. не е допуснато до касация по жалба на Дружеството и съответно той е спечелил делото срещу Дружеството. Възстановен е на работа. Предполагате, че след като лицето е вписано като самоосигуряващо се - адвокат на свободна практика, би следвало от месец ноември 2022 г. до настоящия момент да е внасяло задължителни осигурителни вноски най-малко върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. От хода на делото Ви е известно, че за 6 месечен период след уволнението лицето е ползвало обезщетение за безработица.
Поставяте следните въпроси:
1. В периода от месец ноември 2022 г. до настоящия момент работодателят дължи ли задължителни осигурителни вноски за разликата до брутната му работна заплата в размер на 1442,33 лв.?
2. За периода, през който лицето е получавало обезщетение за безработица, лицето счита ли се за осигурено на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, без да са дължими осигурителни вноски и необходимо ли е работодателят да заплаща такива за този 6 месечен период? Ако ги дължи, в какъв размер - 100 % от осигурителните вноски от работодателя, или разпределени между работодател и работник съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО)? Това отнася ли се и за всички останали периоди, в които се дължат осигурителни вноски през времето на уволнението?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби изразявам следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Когато лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)).
Видно от цитираната разпоредба законодателят е предвидил задължение за осигурителя, извършил незаконното уволнение, да определи и внесе осигурителните вноски в следните две хипотези:
1. Когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа, лицето не е било осигурявано;
2. Когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа, лицето е било осигурявано и осигурителният доход е по-малък от последното брутно възнаграждение.
На основание изложеното по първи въпросследва да имате предвид:
В конкретния случай при положение, че за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-малък от последното брутно възнаграждение,осигурителят, извършил незаконното уволнение, дължиосигурителни вноски върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода. С други думи, при определяне на месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски от работодателя, извършил незаконното уволнение, следва да се вземе предвид месечния осигурителен доход, върху който самоосигуряващото се лице (в качеството му на адвокат, упражняващ трудова дейност) се е осигурявало. Съгласно чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО осигурителните вноски се внасят в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди отстраняването от работа. При изчисляването на задължителните осигурителни вноски за периода на уволнението следва да се прилагат размерите, определени за съответните години.
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
По втори въпрос:
В КСО е уредено зачитането на осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Тези случаи са посочени в чл. 9, ал. 2 от КСО и включват периода, през което лицето е получавало обезщетение за безработица (чл. 9, ал. 2, т. 4 от кодекса).
За периодите, през които лицата получават обезщетение за безработица те не са осигурени по смисъла на §1, т. 3 от КСО, тъй като не извършват трудова дейност и не получават доход от тази дейност, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е обща и не предвижда изключения, поради което в конкретния случай осигурителни вноски се дължат по този редза целия период, през който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, освен ако за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-голям от последното брутно възнаграждение. За целия период осигурителят дължи изцялоза своя сметка пълния размер на осигурителните вноски.
Не на последно място следва да имате предвид, че с оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, на основание чл. 4а от НЕВДПОВ лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Недекларирането на тези обстоятелства от лицето не освобождава осигурителят от задължението да изчисли дължимите осигурителни вноски за периода върху последното брутно трудово възнаграждение и да ги внесе до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
Освен това, в същия срок осигурителят следва да подаде данни за осигурителния доход на лицето, съгласно Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №H-13/2019 г.) - арг. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "б" от наредбата. Данните се подават за всеки месец от периода на оставане без работа, в който лицето не е осигурено на друго основание или за месеците, в които осигурителният му доход, предхождащ уволнението, е по-малък от осигурителния доход, върху който е осигурявано. Следва да имате предвид, че данните в декларация образец №1 се подават с код за вид осигурен 18, а в декларация образец №6 в точка 8 се попълва код за вид плащане 6.
По отношение възможността на НАП да предостави данни за осигуряването на лицето през периода на незаконното уволнение, следва да се има предвид, че обхватът на данъчно-осигурителната информация е определен в чл. 72, ал. 1 от ДОПК, а основанията за разкриване на данъчната и осигурителна информация се съдържат в разпоредбите на чл. 74 и 75 от ДОПК. Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред на определени задължени лица и субекти. Към постъпило писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната териториална дирекция на НАП следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните (чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК). Наличието на писменото съгласие на задължените лица, за които се отнасят сведенията, освобождава органите и служителите на приходната администрация от отговорността за неправомерно разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В Централно управление на НАП е постъпило запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Уволнен служител е вписан като адвокат в ... адвокатска колегия от месец ноември 2022 г. Съгласно справка от регистъра той практикува тази дейност. Същият е съкратен от длъжност "юрисконсулт" през месец декември 2021 г. Води дело за незаконно уволнение, което с Определение на ВКС от 19.01.2024 г. не е допуснато до касация по жалба на дружеството и съответно той е спечелил делото срещу дружеството. Възстановен е на работа.
Предполага се, че след като лицето е вписано като самоосигуряващо се - адвокат на свободна практика, от месец ноември 2022 г. до настоящия момент то следва да е внасяло задължителни осигурителни вноски най-малко върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. От хода на делото е известно, че за 6-месечен период след уволнението лицето е ползвало обезщетение за безработица.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: В периода от месец ноември 2022 г. до настоящия момент работодателят дължи ли задължителни осигурителни вноски за разликата до брутната му работна заплата в размер на 1442,33 лв.?
Въпрос 2: За периода, през който лицето е получавало обезщетение за безработица, лицето счита ли се за осигурено на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, без да са дължими осигурителни вноски и необходимо ли е работодателят да заплаща такива за този 6-месечен период? Ако ги дължи, в какъв размер - 100 % от осигурителните вноски от работодателя, или разпределени между работодател и работник съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО)? Това отнася ли се и за всички останали периоди, в които се дължат осигурителни вноски през времето на уволнението?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби е изразено следното становище:
Правна уредба и общи принципи
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Когато лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Съгласно чл. 1а, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
От цитираната разпоредба следва, че законодателят е предвидил задължение за осигурителя, извършил незаконното уволнение, да определи и внесе осигурителните вноски в две хипотези:
- когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа лицето не е било осигурявано;
- когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа лицето е било осигурявано и осигурителният доход е по-малък от последното брутно възнаграждение.
По въпрос 1
На основание изложеното по първи въпрос следва да се има предвид:
В конкретния случай, при положение че за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-малък от последното брутно възнаграждение, осигурителят, извършил незаконното уволнение, дължи осигурителни вноски върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода.
С други думи, при определяне на месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски от работодателя, извършил незаконното уволнение, следва да се вземе предвид месечният осигурителен доход, върху който самоосигуряващото се лице (в качеството му на адвокат, упражняващ трудова дейност) се е осигурявало.
Съгласно чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО осигурителните вноски се внасят в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди отстраняването от работа. При изчисляването на задължителните осигурителни вноски за периода на уволнението следва да се прилагат размерите, определени за съответните години.
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган - чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Извод: За периода от датата на уволнението до възстановяването на работа, включително от месец ноември 2022 г. до настоящия момент, ако лицето е било осигурявано върху по-нисък осигурителен доход от последното брутно възнаграждение 1442,33 лв., работодателят дължи осигурителни вноски за своя сметка върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, като не дължи здравноосигурителни вноски за този период.
По въпрос 2
В КСО е уредено зачитането на осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Тези случаи са посочени в чл. 9, ал. 2 от КСО и включват периода, през който лицето е получавало обезщетение за безработица - чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.
За периодите, през които лицата получават обезщетение за безработица, те не са осигурени по смисъла на § 1, т. 3 от КСО, тъй като не извършват трудова дейност и не получават доход от тази дейност, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е обща и не предвижда изключения, поради което в конкретния случай осигурителни вноски се дължат по този ред за целия период, през който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, освен ако за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-голям от последното брутно възнаграждение.
За целия период осигурителят дължи изцяло за своя сметка пълния размер на осигурителните вноски.
Не на последно място следва да се има предвид, че с оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, на основание чл. 4а от НЕВДПОВ лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани.
Недекларирането на тези обстоятелства от лицето не освобождава осигурителя от задължението да изчисли дължимите осигурителни вноски за периода върху последното брутно трудово възнаграждение и да ги внесе до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган - чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО.
Освен това, в същия срок осигурителят следва да подаде данни за осигурителния доход на лицето, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - арг. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б" от Наредба № Н-13/2019 г.
Извод: Периодът, през който лицето е получавало обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, без да се дължат осигурителни вноски за този стаж, но лицето не е "осигурено" по § 1, т. 3 от КСО. Въпреки това, по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО работодателят дължи за своя сметка пълния размер на осигурителните вноски за целия период на незаконното уволнение, включително за 6-месечния период на обезщетение за безработица и за всички останали периоди на уволнението, освен ако за съответен период лицето е било осигурявано върху доход, по-голям от последното брутно възнаграждение.
