Изх. №20-00-460
07.12. 2016 г.
чл.12, ал. 1 от ЗДДС, чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС, чл. 2 от Наредба Н-9
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-460/02.11.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ЕАД произвежда ел. кондензатори, с които извършва вътреобщностни доставки и износ. Дейността на дружеството е организирана в собствени производствени халета и административна сграда на територията на страната. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 28.06.2001 г.
"А" ЕАД е част от група с компания - майка "В" със седалище в САЩ. Политиката на компанията е заводите производители да не продават продукцията на крайните клиенти, а продукцията се изнася до ХЪБ в Чехия, Италия или Германия и от там групажно се изпраща, съгласно поръчките.
"А" ЕАД произвежда няколко вида кондензатори за клиент - данъчно задължено лице, регистрирано в Италия. Обичайно продукцията пътува до Италия като ВОД, италианското дружество ги продава и транспортира до България на български завод в Пловдив. С цел да се намали времето и разходите по доставката на тази продукция клиентът от Италия желае продукцията да пътува от завода в Кюстендил до завода в Пловдив.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Следва ли "А" ЕАД да начислява 20 % ДДС на клиента - италианско дружество, има ли същото право на данъчен кредит за начисления му данък и ако не, може ли да го възстанови по друг ред, и какъв е характера на доставката към българското дружество -краен получател?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В изложената в запитването фактическа обстановка е посочено, че стоката се изпраща от завода в Кюстендил до завода в Пловдив прехвърлянето на собствеността върху стоката от "А" ЕАД на италианското дружество и от последното към българско дружество - краен получател се извършва на територията на страната. Предвид това и на основание чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и е облагаема, поради което за "А" ЕАД възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като стоките не напускат територията на страната, при начисляване на данъка се прилага данъчна ставка 20 на сто.
Италианското дружество осъществява покупка на територията на страната, за която му е начислен ДДС 20 % и последваща продажба на същата стока, която според разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 доставка с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема. Предвид изложеното, доколкото италианското дружество не е регистрирано по ЗДДС, то за доставките на стоки към крайния получател - българско дружество, то ще формира оборот за регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Следователно, в случай, че италианското дружество се регистрира по ЗДДС, то ще има право на приспадане на данъчен кредит за начисления от "А" ЕАД данък, доколкото извършва последваща облагаема доставка на стоките към крайния клиент - българско дружество.
С Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз се определят условията и редът за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната. (чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:
1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и
2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на странатас изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, и
3. лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено.
Друго условие за право на възстановяване на ДДС е посочено в чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Текстът на тази разпоредба гласи, че правото на възстановяване на данъка, начислен от регистрирано по ЗДДС лице е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2.
Съгласно чл. 7 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членказа да получи възстановяване на ДДС в държавата-членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка, подава до тази държава-членка заявление за възстановяване по електронен път, като го представя в държавата-членка, в която е установено, посредством електронен портал, създаден от споменатата държава-членка.
Предвид изложеното и посоченото във фактическата обстановка на запитването, за италианското дружество няма да е налице право по Наредба Н-9 на възстановяване на ДДС, начислен от "А" ЕАД, тъй като не е изпълнено условието на чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ЕАД произвежда електрически кондензатори, с които извършва вътреобщностни доставки и износ. Дейността е организирана в собствени производствени халета и административна сграда на територията на страната. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 28.06.2001 г.
"А" ЕАД е част от група с компания - майка "В" със седалище в САЩ. Политиката на компанията е заводите производители да не продават продукцията на крайните клиенти, а продукцията да се изнася до ХЪБ в Чехия, Италия или Германия и оттам групажно да се изпраща съгласно поръчките.
"А" ЕАД произвежда няколко вида кондензатори за клиент - данъчно задължено лице, регистрирано в Италия. Обичайно продукцията пътува до Италия като вътреобщностна доставка, италианското дружество я продава и транспортира до България на български завод в Пловдив.
С цел да се намали времето и разходите по доставката на тази продукция, клиентът от Италия желае продукцията да пътува от завода в Кюстендил до завода в Пловдив.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Следва ли "А" ЕАД да начислява 20 % ДДС на клиента - италианско дружество, има ли същото право на данъчен кредит за начисления му данък и ако не, може ли да го възстанови по друг ред, и какъв е характерът на доставката към българското дружество - краен получател?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, е изложено следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че стоката се изпраща от завода в Кюстендил до завода в Пловдив, като прехвърлянето на собствеността върху стоката от "А" ЕАД на италианското дружество и от последното към българското дружество - краен получател, се извършва на територията на страната.
Предвид това и на основание чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и доставката е облагаема, поради което за "А" ЕАД възниква задължение за начисляване на данък съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като стоките не напускат територията на страната, при начисляване на данъка се прилага данъчна ставка 20 на сто.
Извод: "А" ЕАД следва да начислява 20 % ДДС на италианското дружество, тъй като мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и доставката е облагаема с данъчна ставка 20 %.
Италианското дружество осъществява покупка на територията на страната, за която му е начислен ДДС 20 %, и последваща продажба на същата стока, която според разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС е доставка с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема.
Предвид изложеното, доколкото италианското дружество не е регистрирано по ЗДДС, за доставките на стоки към крайния получател - българско дружество, то ще формира оборот за регистрация по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Следователно, в случай че италианското дружество се регистрира по ЗДДС, то ще има право на приспадане на данъчен кредит за начисления от "А" ЕАД данък, доколкото извършва последваща облагаема доставка на стоките към крайния клиент - българско дружество.
Извод: Италианското дружество формира оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и при регистрация по ЗДДС ще има право на данъчен кредит за начисления от "А" ЕАД данък, тъй като използва стоките за облагаеми доставки към българското дружество.
С Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз, се определят условията и редът за възстановяване на начислен ДДС на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава - членка на ЕС, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната (чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата).
Съгласно чл. 2 от Наредба Н-9 ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:
- 1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и
- 2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, и
- 3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.
Друго условие за право на възстановяване на ДДС е посочено в чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-9, според който правото на възстановяване на данъка, начислен от регистрирано по ЗДДС лице, е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2.
Съгласно чл. 7 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на ДДС, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, за да получи възстановяване на ДДС в държавата членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата членка, подава до тази държава членка заявление за възстановяване по електронен път, като го представя в държавата членка, в която е установено, посредством електронен портал, създаден от тази държава членка.
Предвид изложеното и посоченото във фактическата обстановка на запитването, за италианското дружество няма да е налице право по Наредба Н-9 на възстановяване на ДДС, начислен от "А" ЕАД, тъй като не е изпълнено условието на чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-9.
Извод: Италианското дружество няма право на възстановяване на ДДС по Наредба Н-9 за данъка, начислен от "А" ЕАД, поради неизпълнение на условията на чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
