В Дирекция ОДОП - постъпи Ваше запитване с вх. № ...../ 29.10.2015г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Турска фирма извършва услуга-транспорт на стоки от територията на България до територията на Азербайджан. Получател и купувач на стоките е фирма, регистрирана на територията на Азербайджан.
Поставени са следните въпроси:
- Как и в кои колони да се декларира доставката на тази транспортна услуга в дневника за покупки и справката-декларация по ДДС?
- Дължи ли се данък при източника?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО, изразяваме следното становище:
Видно от посоченото в писменото запитване, дружеството е получател на транспортна услуга, като същата е свързана с независимата икономическа дейност на лицето.
По първи въпрос:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната - ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостно данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки е регламентирано в чл.22 от ЗДДС.
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Предвид горната разпоредба, както и обстоятелството, че Вие сте данъчно задължено лице, мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай за дружеството Ви, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик - фирма от Турция, която не е установена на територията на страната, възниква изискуемост на данъка по тази доставка.
За да се определи правилно приложимата данъчна ставка, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗДДС. Съгласно тази норма, облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от място на територията на страната до територията на трета страна или територия.
Съгласно чл.81, ал.6 от ППЗДДС, протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка, облагаема с нулева ставка на данъка.
Разпоредбата на чл.117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 - от регистрираното лице - получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
В този смисъл, в дневника за продажби ще намери отражение така съставеният протокол с нулева ставка на основание чл.30, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 - чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Предвид горната разпоредба, в дневника за покупки намира отражение протоколът, в който е отразена фактурата. Самата фактура не се отразява в отчетните регистри.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
С разпоредбата на чл. 12 от корпоративния закон са определени печалбите и доходите от източници в Република България. Сред изброените не попадат посочените в запитването изплатени доходи в полза на чуждестранно юридическо лице в Турция за извършена услуга международен транспорт на стоки от България към трета държава.
Предвид оповестяването на обстоятелството, че превозвачът е турско предприятие, следва да бъде разгледана Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите /ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995 г. - ДВ, бр. 89 от 6.10.1995 г. Обн., ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г./ В чл. 3, буква "й" "Общи определения" за целите на тази спогодба, ако контекстът не изисква друго, терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно транспортно средство, извършван от предприятие на България или Турция, освен ако корабът, самолетът или пътното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се на територията на България или Турция.
Между двете държави с разпоредбата на чл. 8, т. 1 от спогодбата е договорено печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети или пътни транспортни средства в международния транспорт да се облагат само в тази държава. В конкретния случай печалбата от извършване на услуга по международен превоз на стоки се получава от предприятието намиращо се в Турция и съгласно спогодбата облагането следва да се извърши по вътрешното законодателство на Турция.
Изложена е следната фактическа обстановка: Турска фирма извършва услуга - транспорт на стоки от територията на България до територията на Азербайджан. Получател и купувач на стоките е фирма, регистрирана на територията на Азербайджан. Дружеството, отправило запитването, е получател на транспортната услуга, като услугата е свързана с неговата независима икономическа дейност.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как и в кои колони да се декларира доставката на тази транспортна услуга в дневника за покупки и справката-декларация по ДДС?
Въпрос 2: Дължи ли се данък при източника?
По първи въпрос
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от мястото на изпълнение се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната се прилага ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо за цялостното данъчно третиране на услугата, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения по съответния регистрационен режим.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки е регламентирано в чл. 22 от ЗДДС. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател е данъчно задължено лице, се съдържа в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Предвид тази разпоредба и обстоятелството, че дружеството - получател е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на разглежданата доставка на услуга е на територията на страната.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай, за дружеството - получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик - фирма от Турция, която не е установена на територията на страната, възниква изискуемост на данъка по тази доставка.
За да се определи правилно приложимата данъчна ставка, следва да се съобрази чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от място на територията на страната до територията на трета страна или територия.
Съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка, облагаема с нулева ставка на данъка. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС предвижда, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 - от регистрираното лице - получател по доставката. На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, този протокол следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
В този смисъл, в дневника за продажби ще намери отражение съставеният протокол с нулева ставка на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Предвид тази разпоредба, в дневника за покупки намира отражение протоколът, в който е отразена фактурата. Самата фактура не се отразява в отчетните регистри.
Извод: Доставката на транспортната услуга се третира като услуга с място на изпълнение на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя, който издава протокол по чл. 117 от ЗДДС с нулева ставка на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, отразява го в дневника за продажби, а в дневника за покупки се отразява протоколът, а не фактурата.
По втори въпрос
Съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
С чл. 12 от ЗКПО са определени печалбите и доходите от източници в Република България. Сред изброените не попадат посочените в запитването изплатени доходи в полза на чуждестранно юридическо лице в Турция за извършена услуга международен транспорт на стоки от България към трета държава.
Предвид обстоятелството, че превозвачът е турско предприятие, следва да се разгледа Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995 г. - ДВ, бр. 89 от 6.10.1995 г.; обн., ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г.).
В чл. 3, буква "й" "Общи определения" на спогодбата, за целите на тази спогодба, ако контекстът не изисква друго, терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно транспортно средство, извършван от предприятие на България или Турция, освен ако корабът, самолетът или пътното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се на територията на България или Турция.
Съгласно чл. 8, т. 1 от спогодбата, печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети или пътни транспортни средства в международния транспорт, се облагат само в тази държава.
В конкретния случай печалбата от извършване на услуга по международен превоз на стоки се получава от предприятие, намиращо се в Турция, и съгласно спогодбата облагането следва да се извърши по вътрешното законодателство на Турция.
Извод: За изплатеното възнаграждение на турското предприятие за международен транспорт на стоки от България към трета държава не се дължи данък при източника в България, като печалбата подлежи на облагане по вътрешното законодателство на Турция съгласно спогодбата между двете държави.
