992/24.09.2015
Чл.21, ал.2 ЗДДС;
Чл.113, ал.11 ЗДДС;
Чл.79б, ал.8 от ППЗДДС
В писмено запитване, постъпило в деловодството на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......... с вх. № ..........г. сте описали следната фактическа обстановка:
Фирма "МК" ООД осъществява услуги по превоз на товари основно в рамките на Европейския съюз. За всяка услуга на чуждестранен контрагент в рамките на Общността и с получател, установен в Общността дружеството издава фактура, в която като основание за неначисляване на ДДС посочва чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Дългогодишен търговски контрагент на дружеството, регистриран за целите на ДДС в А........, изпраща self-billing, което според дружеството означава, че издава фактури от името на "МК" ООД. Основание за това е декларация за съгласие, подписана от дружеството, която гласи "На основание Директива 2010/45/ЕС относно ДДС изрично заявяваме, че сме съгласни с изпращането на кредитни известия в PDF формат по имейл". Заглавието на документа е "Преминаване към електронни кредитни известия" и в него е посочено, че с влизането в сила на директивата на практика се отъждествява електронното и хартиеното кредитно известие в рамките на ЕС и отпада необходимостта от издаване на фактури от страна на дружеството.
Посочили сте, че сте запознати с разпоредбите на чл.113, ал.11 от ЗДДС, чл.79б от ППЗДДС, както и чл.219а и чл.224, параграф 1 от Директива 2010/45/ЕС.
Поставили сте следния въпрос: Може ли декларацията за съгласие да се приеме за споразумение за самофактуриране при положение, че няма договорена процедура за приемане на документи от страна на дружеството и тя да е основание за издаване на фактури от страна на получателя по доставката?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавена стойност /ППЗДДС/ изразяваме следното становище:
Приложимото законодателство в случаите на самофактуриране на доставки, при които само единият от участниците е установен на територията на страната, е определено в чл. 79б от ППЗДДС. Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият - в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката /чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС/.
Съгласно ал. 5 от същата правна норма при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
В чл.21, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от изложената фактическа обстановка "МК" ООД извършва услуги по превоз на товари с получател лице, регистрирано за целите на ДДС в Австрия. В този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на Австрия. Документирането на тези доставки на услуги, в случаите на самофактуриране, следва да се извърши по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
С изменението на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС се облекчават съществено условията, при които е възможно фактура от името и за сметка на доставчика да издаде получателят по доставката (самофактуриране). Единствените изисквания, за да е възможно това, са наличие на предварително споразумение между двете страни и договорена процедура за приемане на фактурите от доставчика. Следва да се отбележи, че чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС изисква страните по предварителното споразумение при необходимост да могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемането на издадена фактура или известие към фактура от страна на доставчика.
Посочените разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС, свързани със самофактурирането са в съответствие с разпоредбите на чл.219а и чл.224, от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение правилата за фактуриране. Според паграф 1 на чл.224 от директивата условие за изготвяне на фактура за доставката от клиента е наличие на предварително споразумение между доставчика и получателя и процедура за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
В публикуваните на страницата на НАП /www.nap.bg/ Обяснителни бележки към визираните в Директива 2010/45/ЕС правила за фактуриране е посочено, че условията за предварителното споразумение и процедурата за приемането на всяка фактура между доставчика и клиента, предвидени в чл.224 се определят от двете страни.
Държавите-членки не могат да определят вида на споразумението между двете страни.
Процедурата за приемане на всяка фактура може да бъде изрична или подразбираща се. Тя може да бъде договорена или описана в предварителното споразумение или може да бъде доказана посредством обработката на фактурата или на разписката за плащане от доставчика на стоки или услуги.
Следователно, дори и да не е налице изрично договорена процедура за приемане на фактури, издадени от клиента по доставката, обработката на тези фактури и приемането на плащане от страна на доставчика се приемат като доказателство за наличие на такава процедура.
Фирма "МК" ООД извършва услуги по превоз на товари основно в рамките на Европейския съюз. За всяка услуга към чуждестранен контрагент в рамките на Общността, когато получателят е установен в Общността, дружеството издава фактура, в която като основание за неначисляване на ДДС посочва чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Дългогодишен търговски контрагент на дружеството, регистриран за целите на ДДС в Австрия, изпраща self-billing, което според дружеството означава, че този контрагент издава фактури от името на "МК" ООД. Основание за това е декларация за съгласие, подписана от дружеството, със следното съдържание: "На основание Директива 2010/45/ЕС относно ДДС изрично заявяваме, че сме съгласни с изпращането на кредитни известия в PDF формат по имейл". Заглавието на документа е "Преминаване към електронни кредитни известия". В него е посочено, че с влизането в сила на директивата на практика се отъждествява електронното и хартиеното кредитно известие в рамките на ЕС и отпада необходимостта от издаване на фактури от страна на дружеството.
Посочено е, че дружеството е запознато с разпоредбите на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, чл. 79б от ППЗДДС, както и чл. 219а и чл. 224, параграф 1 от Директива 2010/45/ЕС.
Въпрос: Може ли декларацията за съгласие да се приеме за споразумение за самофактуриране при положение, че няма договорена процедура за приемане на документи от страна на дружеството и тя да е основание за издаване на фактури от страна на получателя по доставката?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) се приема следното:
Приложимото законодателство в случаите на самофактуриране на доставки, при които само единият от участниците е установен на територията на страната, е определено в чл. 79б от ППЗДДС. Съгласно чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС, когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият - в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Съгласно чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
В чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е регламентирано, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От фактическата обстановка е видно, че "МК" ООД извършва услуги по превоз на товари с получател лице, регистрирано за целите на ДДС в Австрия. В този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на Австрия. Документирането на тези доставки на услуги, в случаите на самофактуриране, следва да се извърши по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Извод: При разглежданите услуги по превоз на товари с получател, регистриран за ДДС в Австрия, мястото на изпълнение е в Австрия и при самофактуриране документирането се извършва по австрийското законодателство.
С изменението на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС се облекчават съществено условията, при които е възможно фактура от името и за сметка на доставчика да издаде получателят по доставката (самофактуриране). Единствените изисквания, за да е възможно това, са:
- наличие на предварително споразумение между двете страни;
- договорена процедура за приемане на фактурите от доставчика.
Съгласно чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС страните по предварителното споразумение следва при необходимост да могат да представят доказателства както за самото споразумение, така и за процедурата за приемане на издадена фактура или известие към фактура от страна на доставчика.
Посочените разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС, свързани със самофактурирането, са в съответствие с чл. 219а и чл. 224 от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение правилата за фактуриране. Съгласно параграф 1 на чл. 224 от директивата условие за изготвяне на фактура за доставката от клиента е наличие на предварително споразумение между доставчика и получателя и процедура за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
В публикуваните на страницата на НАП (www.nap.bg) Обяснителни бележки към правилата за фактуриране по Директива 2010/45/ЕС е посочено, че условията за предварителното споразумение и процедурата за приемането на всяка фактура между доставчика и клиента, предвидени в чл. 224, се определят от двете страни. Държавите членки не могат да определят вида на споразумението между двете страни. Процедурата за приемане на всяка фактура може да бъде изрична или подразбираща се. Тя може да бъде договорена или описана в предварителното споразумение или може да бъде доказана посредством обработката на фактурата или на разписката за плащане от доставчика на стоки или услуги.
Следователно, дори и да не е налице изрично договорена процедура за приемане на фактури, издадени от клиента по доставката, обработката на тези фактури и приемането на плащане от страна на доставчика се приемат като доказателство за наличие на такава процедура.
Извод: Декларацията за съгласие може да се приеме като част от предварително споразумение за самофактуриране, а липсата на изрично описана процедура за приемане на фактурите не препятства самофактурирането, когато от поведението на страните - обработка на фактурите и приемане на плащанията от доставчика - може да се докаже наличие на такава процедура.
