Изх. № М-17-00-86
Дата: 27.06.2017 год.
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква "з";
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 6, ал. 3.
|
ОТНОСНО: Третиране на договорите по чл. 46, ал. 4 от Закона за особените залози (ЗОЗ) за целите на данъчното и осигурителното законодателство |
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП София и заведено в Централно управление на НАП с вх. №М-17-00-86#2 от 23.05.2017 г., изразявам следното становище:
Според фактическата обстановка, описана в запитването Ви, "..." АД, в качеството си на заложен кредитор по договор за учредяване на залог на търговско предприятие, е сключила договор за управление с физическо лице на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ. Съгласно констативен протокол, предоставен от физическото лице - управител, същият извършва текуща оперативна работа по управлението на търговското дружество. В тази връзка поставяте следния въпрос:
Как следва да се третира договорът по отношение на данъчното облагане и социалното осигуряване?
Предвид описаната фактическа ситуация и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
1. По прилагането наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Съгласно § 1, т. 26, б. "з" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон, се определят като трудови правоотношения. Следва да се уточни, че цитираната разпоредба е обща и обхваща всякакъв вид договори за управление и контрол, а не само сключените по реда на Търговския закон.
В конкретния случай става въпрос за договор за управление, сключен на основание чл. 46, ал. 4 от ЗЗО, между ".." АД, в качеството й на заложен кредитор, и физическо лице, което се назначава за управител на предприятието, собственост на залогодателя. В запитването Ви не е уточнено, но вероятно физическото лице се определя като местно по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. С оглед на това считам, че правоотношението попада в обхвата на § 1, т. 26, б. "з" от ДР на ЗДДФЛ и съответно при облагането на доходите от това правоотношение трябва да се прилагат правилата, регламентирани в ЗДДФЛ, за доходите от трудови правоотношения.
2. По прилагането на осигурителното законодателство
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване(КСО). Според чл. 10 от кодекса осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (в посочената хипотеза по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО) и за който са внесени осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества и членовете на съвети на директорите на търговски дружества се осигуряват задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 46, ал. 6 от ЗОЗ назначеният от ".." АД управител на предприятието, собственост на залогодателя, се вписва в търговския регистър. Залогодателят се представлява, а дейността му се управлява от управителя.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
Изготвили:
ОТНОСНО: Третиране на договорите по чл. 46, ал. 4 от Закона за особените залози (ЗОЗ) за целите на данъчното и осигурителното законодателство
Според описаната фактическа обстановка "..." АД, като заложен кредитор по договор за учредяване на залог на търговско предприятие, е сключило договор за управление с физическо лице на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ. Съгласно констативен протокол, предоставен от физическото лице - управител, същото извършва текуща оперативна работа по управлението на търговското дружество.
Въпрос: Как следва да се третира договорът по отношение на данъчното облагане и социалното осигуряване?
1. По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Съгласно § 1, т. 26, б. "з" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от същия закон, се определят като трудови правоотношения.
Посочената разпоредба е обща и обхваща всякакъв вид договори за управление и контрол, а не само сключените по реда на Търговския закон.
В конкретния случай е налице договор за управление, сключен на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ, между ".." АД, в качеството му на заложен кредитор, и физическо лице, което се назначава за управител на предприятието, собственост на залогодателя.
В запитването не е уточнено, но се приема, че физическото лице вероятно е местно по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
С оглед на това правоотношението попада в обхвата на § 1, т. 26, б. "з" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и при облагането на доходите от това правоотношение следва да се прилагат правилата на ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения.
Извод: Договорът за управление по чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ се третира за целите на ЗДДФЛ като трудово правоотношение по § 1, т. 26, б. "з" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и доходите по него се облагат по реда за доходи от трудови правоотношения.
2. По прилагането на осигурителното законодателство
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е уредена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (в разглежданата хипотеза по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО) и за който са внесени осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества и членовете на съвети на директорите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно чл. 46, ал. 6 от ЗОЗ назначеният от ".." АД управител на предприятието, собственост на залогодателя, се вписва в търговския регистър. Залогодателят се представлява, а дейността му се управлява от този управител.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени, както и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - върху минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Извод: Назначеният по чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ управител подлежи на задължително осигуряване като управител на търговско дружество по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като осигурителните вноски се дължат върху дохода от трудова дейност по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО, при спазване на минималния и максималния осигурителен доход.
