ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-29-19/07.04.2022 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ....., офис ....
Изложена е следната фактическа обстановка:
Собственик и управител сте на "Д-Р М.Ч...... АПМПДМ ИП" ЕООД с ЕИК ........., в което се осигурявате по договор за управление и контрол (ДУК) върху месечен осигурителен доход в размер на 1080,00 лв. Собственик сте и на ЕТ "Д-Р М.Ч.Я....... АПМПДМ ИП" с ЕИК ........
През 2021 г. предприятието на едноличния търговец извършва дейност - отдаване под наем на оборудване и приключва с положителен финансов резултат в размер на 72,02 лв.
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2021 г. и попълване на Приложение № 2 към декларацията се изисква да се посочат внесени през годината осигурителни вноски.
Поставен е следния въпрос:
1. Как следва да се начислят и внесат осигурителни вноски - върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер на 650,00 лв. и/или върху формирания доход от дейността в размер на 72,02 лв.?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, достатъчно е лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването, достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (вкл. едноличните търговци) се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 2019 г.)).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи трудова дейност - облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд. При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.
От цитираните разпоредби следва, че за Вас възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски за периодите, през които сте упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец (отдаване под наем на оборудване), по описания ред. Дължите авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход не по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2021 г. (650,00 лв.). Следва да определите и окончателен размер на осигурителния доход като разлика между облагаемия доход, посочен в Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ (72,02 лв.) и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
С оглед изложеното в запитването, че сте осигурена като управител на ЕООД, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, според която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (включително доходи от дейност на управители на търговски дружества);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Обръщам Ви внимание, че в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2021 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер на 650,00лв., а в т. 4 максимален месечен размер на осигурителния доход - 3000,00 лв.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Собственик и управител сте на "Д-Р М.Ч...... АПМПДМ ИП" ЕООД с ЕИК ........, в което се осигурявате по договор за управление и контрол върху месечен осигурителен доход 1080,00 лв.
Собственик сте и на ЕТ "Д-Р М.Ч.Я....... АПМПДМ ИП" с ЕИК ........, чието предприятие през 2021 г. извършва дейност - отдаване под наем на оборудване, и приключва с положителен финансов резултат 72,02 лв.
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и попълване на Приложение № 2 се изисква посочване на внесените през годината осигурителни вноски.
Въпрос: Как следва да се начислят и внесат осигурителни вноски - върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица 650,00 лв. и/или върху формирания доход от дейността 72,02 лв.?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изложено следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За възникване на задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО.
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
В КСО няма легална дефиниция на "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попада в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО.
Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване - чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, включително едноличните търговци, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" (образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО - чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:
- осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
- сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 2019 г.).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи трудова дейност - облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/внос...
Извод: В разглежданата част становището установява, че за лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, възниква задължение за осигуряване като самоосигуряващи се лица от започване на трудовата дейност, осигурителните вноски се дължат авансово върху избран месечен доход между минималния и максималния, а окончателният осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ въз основа на облагаемия доход от дейността, като се прилагат и правилата за здравно и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
