2_ 131/26.02.2021 г.
чл.21, ал.2 от ЗДДС
чл.8 чл.121, ал.2 от ЗДДС
чл.6, ал.3 от ЗДДС
ОТНОСНО:ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРЕВОДАЧЕСКИ УСЛУГИ НА ЛИЦА ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
В дирекция ОДОП .... е постъпило писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията, с , в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви има регистрация по ЗДДС и извършва преводачески услуги с получатели от Великобритания - едната фирма е регистрирана по ДДС във Великобритания, а другата не е регистрирана по ДДС в тази страна.
Във връзка с излизането на Великобритания от ЕС молите за разяснение относно горепосочените сделки, с оглед приложение на чл.21 от ЗДДС, както и какви документи ще бъдат нужни за доказване на сделките.
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС изразявам следното становище:
Видно от запитването дружеството Ви предоставя преводачески услуги на фирми от Великобритания, едната от които е регистрирана по ДДС в кралството, а другата не е регистрирана по този закон.
Считано от края на преходния период - 31.12.2020 г., правилата на ЕС в областта на ДДС за услуги, вече няма да се прилагат по отношение на и в Обединеното кралство.
Видно от Известие до заинтересованите страни от 09.12.2020 г., относно оттегляне на Обединеното кралство и правилата на ЕС в областта на ДДС за услугите, ако мястото на доставката на услуги се намира във Великобритания доставката няма да бъде предмет на ДДС от ЕС, т.е ще се приложи законодателството на Великобритания.
От гледна точка на ЗДДС, общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от с.з., и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ), съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ).
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед изложеното, когато получател на преводаческите услуги са дружества - ДЗЛ от Великобритания /трета страна/, мястото на доставката ще се определи по чл.21, ал.2 от ЗДДС и ще е извън територията на страната. В този случай в издадената фактура като основание за неначисляване на ДДС следва да посочите разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. В конкретният случай доставките ще намерят отражение в кл.18 на СД "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС" и к.23 на Дневника за продажби "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС".
В запитването е посочено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС и извършва преводачески услуги с получатели от Великобритания. Едната фирма - получател е регистрирана по ДДС във Великобритания, а другата не е регистрирана по ДДС в тази страна. Във връзка с излизането на Великобритания от ЕС се иска разяснение относно тези сделки, с оглед прилагане на чл.21 от ЗДДС, както и относно необходимите документи за доказване на сделките.
Видно от запитването, дружеството предоставя преводачески услуги на фирми от Великобритания, като едната е регистрирана по ДДС в кралството, а другата не е регистрирана по този закон.
Считано от края на преходния период - 31.12.2020 г., правилата на ЕС в областта на ДДС за услуги вече не се прилагат по отношение на и в Обединеното кралство. Съгласно Известие до заинтересованите страни от 09.12.2020 г. относно оттегляне на Обединеното кралство и правилата на ЕС в областта на ДДС за услугите, ако мястото на доставката на услуги се намира във Великобритания, доставката няма да бъде предмет на ДДС от ЕС, т.е. ще се прилага законодателството на Великобритания.
От гледна точка на ЗДДС общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в чл.21, ал.1 и 2 от закона и зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице (ДЗЛ) или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ). Съгласно тези разпоредби мястото на изпълнение е:
- мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е ДНЗЛ;
- мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е ДЗЛ.
В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Съгласно член 18, пар.3 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед изложеното, когато получател на преводаческите услуги са дружества - ДЗЛ от Великобритания (трета страна), мястото на доставката се определя по чл.21, ал.2 от ЗДДС и е извън територията на страната.
В този случай в издадената фактура като основание за неначисляване на ДДС следва да се посочи разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от същия закон.
Съгласно чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. В конкретния случай доставките следва да намерят отражение в:
- кл.18 на справка-декларацията по ЗДДС - "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС";
- к.23 на дневника за продажби - "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС".
Извод: Преводаческите услуги, предоставяни на дружества - данъчно задължени лица от Великобритания, имат място на изпълнение извън територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС, поради което не се начислява ДДС, като във фактурата се посочва чл.86, ал.3 във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС, а доставките се отразяват в кл.18 на справка-декларацията и к.23 на дневника за продажби като доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
