Изх. №53-00-107/02.10.2020 г.
ЗКПО - чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б", във вр. §1, т. 34 ДР;
- чл. 210, ал. 1, ал. 3
ОТНОСНО: Данъчно третиране на социалните разходи за транспорт на работници и служители, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с транспорт от местоживеене до месторабота в дружеството имате служител, за който е възникнала следната ситуация.
По маршрута от мястото на живеене до работното място няма директен обществен превоз, а за част от маршрута въобще липсва такъв. Пътуването с обществен транспорт е възможно само до определена дестинация от маршрута, като се сменяват два автобуса в две различни населени места. До работното място има 3 км извън населеното място и няма никакъв обществен транспорт.
Поради неподходящото разписание на автобусите с оглед работонто време и поради липсата на обществен транспорт по целия маршрут, се оказва единствено възможно служителят да пътува със свой личен автомобил, с гориво и винетка закупени от дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на разходите на дружеството за закупени гориво и винетка, предоставени на служителя за транспорт от местоживеене до месторабота в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Въпросът се отнася до прилагането на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗКПО са предвидени ограничения за необлагане с данък върху разходите, като е регламентирано, че ал. 1 не се прилага когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО е уредено, че алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Предвид изложената нормативна уредба, то документално обоснованите социални разходи във връзка с транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно до работно място извън населеното място ще попадне в обхвата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО.
Доколкото във фактическата обстановка не е изяснено дали са предоставени социални придобивки на работнии и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, то следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО.
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни зо всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под кавато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработта и обратно са посочени в чл. 294, ал. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирана на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социални придобивка предопределя нейната достъпност до онези саботници и служители, които имат нужда от нея.
Както е описано в запитването дружеството извършва разходи за транспорт до отдалечено (извън населено) работно място, в което няма обществен транспорт. Поради това в случай, че са спазени изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тези придобивки да са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях съобразно работното място, отдалечено и извън населено място. При спазване на посочените изисквания е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от същия закон. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2 , т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В противен случай те следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с транспорт от местоживеене до месторабота в дружеството има служител, за който е налице следната ситуация: по маршрута от мястото на живеене до работното място няма директен обществен превоз, а за част от маршрута въобще липсва такъв. Пътуването с обществен транспорт е възможно само до определена дестинация от маршрута, като се сменят два автобуса в две различни населени места. До работното място има 3 км извън населеното място, за които няма никакъв обществен транспорт. Поради неподходящото разписание на автобусите с оглед работното време и поради липсата на обществен транспорт по целия маршрут, единствено възможно е служителят да пътува със свой личен автомобил, като горивото и винетката се закупуват от дружеството.
Въпрос:
Какво е данъчното третиране на разходите на дружеството за закупени гориво и винетка, предоставени на служителя за транспорт от местоживеене до месторабота в конкретния случай?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, се разглежда следното:
На първо място следва да се прецени дали са приложими разпоредбите на част четвърта от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно облагането с данък върху разходите.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Въпросът е свързан с прилагането на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, според който не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
С разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗКПО са предвидени ограничения за необлагане с данък върху разходите, като е регламентирано, че ал. 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
Съгласно чл. 210, ал. 3 от ЗКПО алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Предвид тази нормативна уредба, документално обоснованите социални разходи във връзка с транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно до работно място извън населеното място ще попаднат в обхвата на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО.
Извод: При наличие на документално обосновани социални разходи за транспорт до работно място извън населеното място, при условията на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО, тези разходи могат да се третират по реда на освобождаването от данък върху разходите, предвидено в чл. 210, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО.
По-нататък се отбелязва, че във фактическата обстановка не е изяснено дали са предоставени социални придобивки на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, поради което следва да се прецени дали са приложими разпоредбите на част четвърта от ЗКПО.
Съгласно дефиницията в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, ал. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.
Както е описано в запитването, дружеството извършва разходи за транспорт до отдалечено (извън населено) работно място, в което няма обществен транспорт. Поради това, в случай че са спазени изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тези придобивки следва да са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях съобразно работното място, отдалечено и извън населено място.
При спазване на посочените изисквания е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В противен случай те следва да бъдат обложени по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Ако разходите за гориво и винетка за личния автомобил на служителя представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, са общодостъпни за всички работници и служители, които имат потребност от тях с оглед отдалеченото работно място, и са налице условията на чл. 210, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО, те се освобождават от данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и не се включват в облагаемия доход по чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ. При неспазване на тези условия разходите се облагат като доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
