ОТНОСНО: Прилагане на чл. 26, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № .... от 27.01.2020 г., относно прилагане на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО)
В запитването е посочено, че не е признат данъчен кредит, но е призната данъчната основа, свързана с данъчния кредит.
В тази връзка е поставен въпросът:
Признат ли е за данъчни цели разходът, които ще се формира при осчетоводяването на непризнатия данъчен кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), изразявам следното принципно становище:
Непризнаването на счетоводните разходи за данъчни цели се подчинява на изискванията на различни норми от ЗКПО, като приложението на всяка една разпоредба е в зависимост от конкретна фактическа обстановка, наличните първични счетоводни документи и събраните доказателства.
За да може да се направи преценка дали е приложима нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗКПО, е необходима пълна и детайлна информация относно вида и характера на доставката, за която в хода на данъчно производство не е признат данъчен кредит. В случая не е посочена причината, поради която се отказва правото на данъчен кредит. Липсва информация дали ревизионното производство е обхванало само прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) или са направени и констатации по ЗКПО. При извършена данъчна ревизия, която обхваща един и същ данъчен период по прилагането на ЗДДС и ЗКПО и са направени само констатации за отказ на данъчен кредит, а са признати за данъчни цели разходите по доставките (сделки) и ревизионният акт е влязъл в сила (не е обжалван или е постановено окончателно решение на Върховния административен съд), то нормата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО не е приложима. Това е така, защото хипотезата на нормата изисква да не се признават за данъчни цели счетоводни разходи за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели.
Когато е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за даден отчетен период и е отказан данъчен кредит по изследваните доставки, но няма производство по прилагането на ЗКПО, данъчно задълженото лице следва да направи преценка, дали разходите (данъчната основа), свързани с разглежданите доставки (сделки) са признати за целите на корпоративния закон. Например: отчетен е разход, който не е документално обоснован съобразно изискванията на чл. 10 от ЗКПО или разходи, направени за придобиване на стоки за лично ползване на собственика на данъчно задълженото лице, при които сделки е ползван данъчен кредит. Тези разходи (данъчната основа) по принцип не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 (липса на документална обоснованост), съответно на чл. 26, т. 11 (скрито разпределение на печалбата) от закона, независимо от факта дали са констатирани или не в хода на данъчно производство. Свързаният с тези доставки (сделки) непризнат данъчен кредит при осчетоводяването на ревизионния акт като разход не следва да бъде признат за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 3 от ЗКПО.
При наличие на доказателства от страна на данъчно задълженото лице да защити твърдяното от него, че разходите по сделките са признати за данъчни цели, т.е. не подлежат на увеличение на основание чл. 26, т. 1, т. 2, т. 11 и други норми от ЗКПО съобразно конкретна фактическа обстановка, то разпоредбата на чл. 26, т. 3 от закона не е приложима.
При съмнение, че разходите по сделките в едно бъдещо ревизионно производство няма да бъдат признати за данъчни цели, то тогава разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗКПО ще е приложима. Размерът на непризнатия данъчен кредит по влязъл в сила ревизионен акт и намерил отражение в счетоводните разходи на предприятието не следва да бъде признат за данъчни цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Въпрос: Признат ли е за данъчни цели разходът, който ще се формира при осчетоводяването на непризнатия данъчен кредит?
Непризнаването на счетоводни разходи за данъчни цели се урежда от различни разпоредби на ЗКПО. Приложението на всяка норма зависи от конкретната фактическа обстановка, наличните първични счетоводни документи и събраните доказателства.
За да се прецени дали е приложима нормата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО, е необходима пълна и детайлна информация за вида и характера на доставката, по която в хода на данъчно производство не е признат данъчен кредит. В разглеждания случай не е посочена причината за отказ на правото на данъчен кредит. Липсва информация дали ревизионното производство е обхванало само прилагането на ЗДДС или са направени и констатации по ЗКПО.
При извършена данъчна ревизия, която обхваща един и същ данъчен период по прилагането на ЗДДС и ЗКПО и са направени само констатации за отказ на данъчен кредит, а разходите по доставките (сделките) са признати за данъчни цели и ревизионният акт е влязъл в сила (не е обжалван или е постановено окончателно решение на Върховния административен съд), нормата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО не е приложима. Това е така, защото хипотезата на тази норма изисква да не се признават за данъчни цели счетоводни разходи за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели.
Извод: Когато по една и съща ревизия по ЗДДС и ЗКПО разходите по доставките са признати за данъчни цели, а е отказан само данъчен кредит и ревизионният акт е влязъл в сила, чл. 26, т. 3 от ЗКПО не се прилага.
Когато е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС за даден отчетен период и е отказан данъчен кредит по изследваните доставки, но няма производство по прилагането на ЗКПО, данъчно задълженото лице следва само да прецени дали разходите (данъчната основа), свързани с разглежданите доставки (сделки), са признати за целите на ЗКПО.
Посочва се пример: отчетен е разход, който не е документално обоснован съобразно изискванията на чл. 10 от ЗКПО, или са налице разходи, направени за придобиване на стоки за лично ползване на собственика на данъчно задълженото лице, при които сделки е ползван данъчен кредит. Тези разходи (данъчната основа) по принцип не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 (липса на документална обоснованост), съответно на чл. 26, т. 11 (скрито разпределение на печалбата) от ЗКПО, независимо от това дали са констатирани или не в хода на данъчно производство.
Свързаният с тези доставки (сделки) непризнат данъчен кредит, който при осчетоводяване на ревизионния акт се отчита като разход, не следва да бъде признат за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 3 от ЗКПО.
Извод: Когато разходите (данъчната основа) по доставките не са признати за данъчни цели по чл. 26, т. 2 или т. 11 от ЗКПО, свързаният с тях непризнат данъчен кредит, осчетоводен като разход, също не се признава за данъчни цели по чл. 26, т. 3 от ЗКПО.
Ако данъчно задълженото лице разполага с доказателства, че разходите по сделките са признати за данъчни цели, т.е. не подлежат на увеличение на основание чл. 26, т. 1, т. 2, т. 11 и други норми от ЗКПО, съобразно конкретната фактическа обстановка, разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО не е приложима.
При съмнение, че разходите по сделките в едно бъдещо ревизионно производство няма да бъдат признати за данъчни цели, тогава разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО ще е приложима. Размерът на непризнатия данъчен кредит по влязъл в сила ревизионен акт, който е намерил отражение в счетоводните разходи на предприятието, не следва да бъде признат за данъчни цели.
Извод: Ако разходите по сделките са доказано признати за данъчни цели и не подлежат на увеличение по чл. 26 от ЗКПО, чл. 26, т. 3 не се прилага; ако има основание или риск те да не бъдат признати, непризнатият данъчен кредит, осчетоводен като разход, не се признава за данъчни цели.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
