НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 15-00-3
Дата: 02.04.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 13;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 9.
Относно:прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 15-00-3/27.02.2015 г., изразявам следното становище:
На основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2015 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки. Съгласно чл. 65, ал. 9 от същия закон данъкът се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.
Видно от цитираните разпоредби:
- обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ са доходите от лихви по всички видове банкови сметки, в т.ч. и по разплащателните сметки, посочени в чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн., ДВ, бр. 62/2009 г., издадена от БНБ);
- търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ, тъй като те са ангажирани с определянето, удържането, внасянето и съответно декларирането на окончателния данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.
Според писмото Ви, специалните банкови сметки (клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата; специална сметка по чл. 25а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; специална сметка по чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители; специална клиентска сметка по чл. 167, ал. 6 от Кодекса за застраховането и други) се причисляват към разплащателните сметки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от визираната по-горе Наредба № 3 и съответно лихвата по тези сметки следва да се третира като доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, когато титулярят е местно физическо лице.
Предвид цитираната нормативна уредба, специалните банкови сметки се откриват въз основа на договор, който се сключва между съответната банка и физическото лице (адвокат, частен съдебен изпълнител, нотариус, застрахователен агент). Следователно, по силата на този договор за банката възниква задължение да начислява лихва, а за съответното физическо лице - право да получи начислената от банката лихва. По смисъла на ЗДДФЛ, лихвата е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации (§ 1, т. 7 от ДР на ЗДДФЛ).
Предвид изложените аргументи считам, че получатели на доходите от лихви по банкови сметки, за целите на ЗДДФЛ, са физическите лица - титуляри на съответните банкови сметки. Що се отнася до задълженията на физическите лица (адвокати, частни съдебни изпълнители, нотариуси, застрахователни агенти) към техните клиенти, включително по повод на отчетността по предоставените им парични средства, те следва да се разглеждат отделно, тъй като възникват по силата на друг вид правоотношения. Тези правоотношения, обаче, не отменят задължението на банките да определят, удържат и внасят дължимия данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ. В този смисъл е и писмото на Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 15-00-3 от 20.03.2015 г., копие от което Ви изпращам.
Приложение: Копие от писмо на Дирекция "Данъчна политика", вх. № 15-00-3 от 20.03.2015 г.
Изпълнителен Директор на
националната агенция за
приходите:
/б. атанасов/
Относно прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се излага следното становище.
На основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, в редакцията, действаща от 01.01.2015 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.
Съгласно чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.
От тези разпоредби следва:
- обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ са доходите от лихви по всички видове банкови сметки, включително по разплащателните сметки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн., ДВ, бр. 62/2009 г., издадена от БНБ);
- търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ, тъй като те определят, удържат, внасят и декларират окончателния данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.
Според изложеното във Вашето писмо, специалните банкови сметки (клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата; специална сметка по чл. 25а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; специална сметка по чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители; специална клиентска сметка по чл. 167, ал. 6 от Кодекса за застраховането и други) се причисляват към разплащателните сметки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 и съответно лихвата по тези сметки следва да се третира като доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, когато титулярят е местно физическо лице.
Предвид цитираната нормативна уредба, специалните банкови сметки се откриват въз основа на договор между съответната банка и физическото лице (адвокат, частен съдебен изпълнител, нотариус, застрахователен агент). По силата на този договор за банката възниква задължение да начислява лихва, а за съответното физическо лице - право да получи начислената от банката лихва.
По смисъла на ЗДДФЛ, съгласно § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, лихвата е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.
Предвид изложените аргументи се приема, че получатели на доходите от лихви по банкови сметки, за целите на ЗДДФЛ, са физическите лица - титуляри на съответните банкови сметки.
Що се отнася до задълженията на физическите лица (адвокати, частни съдебни изпълнители, нотариуси, застрахователни агенти) към техните клиенти, включително относно отчетността за предоставените им парични средства, те се разглеждат отделно, тъй като възникват по силата на друг вид правоотношения. Тези правоотношения не отменят задължението на банките да определят, удържат и внасят дължимия данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.
В този смисъл е и писмото на Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 15-00-3 от 20.03.2015 г., копие от което се изпраща като приложение.
Извод: Лихвите по всички видове банкови сметки, включително специалните клиентски и разплащателни сметки, когато титуляр е местно физическо лице, представляват доход на това физическо лице и подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, като търговските банки и клоновете на чуждестранни банки са задължени да определят, удържат, внесат и декларират този данък.
