ОТНОСНО: Възстановяване на данък върху добавената стойност, платен на фирма от трета страна
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-313 от 01.11.2021 г., относно възстановяване на данък върху добавената стойност, платен на фирма от трета страна по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), препратено за отговор по компетентност от Дирекция ДОМ, ЦУ на НАП София.
Видно от изложената фактическа обстановка, на представляваното от Вас дружество предстои подписване на договор с фирма от Република Южна Африка за изработване на проект за изграждане на обект, находящ се на територията на страната. Посочвате, че дружеството - изпълнител е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) и за извършената услуга ще издаде фактура с начислен данък.
Имотът, обект на цитирания по-горе договор е на територията на страната и съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б", българското дружество - получател на услугата трябва да си самоначисли ДДС.
Във връзка с изложеното по-горе сте поставили следния въпрос:
Как да процедирате и как да възстановите платения от дружеството данък върху добавената стойност в Република Южна Африка?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът върху добавената стойност при доставки на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната, е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1.
В случая на запитването, доставчикът на услугата по проектиране е установен на територията на трета страна - Република Южна Африка. Мястото на изпълнение на доставка на услуга по проектиране изграждането на обект, находящ се на територията на страната, на основание чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б" от материалния закон, е мястото, където е разположен съответният имот, т.е. на територията на България.
Във връзка с изложеното по-горе и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, данъкът за доставката на услугата по проектиране е изискуем от получателя по същата, а именно, от представляваното от Вас дружество. Данъчната основа върху която следва да си самоначислите данък с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се формира по реда на чл. 26, ал. 2 от с.з., като същата следва да включва и платения от Вас данък върху добавената стойност към доставчика от третата страна.
По отношение на поставения от Вас въпрос за възстановяването на платен данък върху добавената стойност към лице, установено в трета страна, Ви обръщам внимание, че НАП не е компетентна да изрази становище. За тази цел следва да се запознаете със законодателството на държавата, в която е платен съответният косвен данък.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставения в същото въпрос. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложено, че на представляваното от Вас дружество предстои сключване на договор с фирма от Република Южна Африка за изработване на проект за изграждане на обект, намиращ се на територията на България. Посочено е, че южноафриканското дружество - изпълнител е регистрирано за целите на ДДС и за извършената услуга ще издаде фактура с начислен данък. Имотът, предмет на договора, се намира на територията на страната и съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б" от ЗДДС българското дружество - получател на услугата следва да си самоначисли ДДС.
Въпрос: Как да процедирате и как да възстановите платения от дружеството данък върху добавената стойност в Република Южна Африка?
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът върху добавената стойност при доставки на услуги е изискуем от получателя по доставката, когато:
- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и
- доставката е с място на изпълнение на територията на страната,
- като получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
В разглеждания случай доставчикът на услугата по проектиране е установен на територията на трета страна - Република Южна Африка. Мястото на изпълнение на услугата по проектиране на изграждането на обект, намиращ се на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б" от ЗДДС, е мястото, където е разположен съответният имот, тоест на територията на България.
Поради това и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът за доставката на услугата по проектиране е изискуем от получателя по доставката, а именно от представляваното от Вас дружество.
Данъчната основа, върху която следва да си самоначислите данък с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, се определя по реда на чл. 26, ал. 2 от закона и следва да включва и платения от Вас данък върху добавената стойност към доставчика от третата страна.
Извод: Българското дружество - получател на услугата по проектиране, следва да самоначисли ДДС по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като данъчната основа включва и платения към южноафриканския доставчик ДДС.
Относно възстановяването на платения данък върху добавената стойност към лице, установено в трета страна, се посочва, че НАП не е компетентна да изрази становище. За целта следва да се запознаете със законодателството на държавата, в която е платен съответният косвен данък.
Извод: Въпросът за възстановяване на платения ДДС в Република Южна Африка се урежда единствено от законодателството на тази държава и не е в компетентността на НАП.
Становището е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка и поставения въпрос. Посочено е, че ако в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от описаната, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
