НАП: Социално и здравно осигуряване и данъчно облагане на доходи от дейност като детегледачка

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099

Изх. № М-24-36-33

Дата: 01.06.2015 год.

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;

КСО, чл. 5, ал. 1;

КСО, чл. 5, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 3;

КСО, чл. 157, ал. 6;

НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 5;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 55, ал 1;

ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 27.

Относно: Данъчно облагане на доходите, социално и здравно осигуряване на физическо лице, извършващо дейност като детегледачка

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП гр. Варна, и заведено с вх. № М-24-36-33/.2015 г., отговаряме следното:

В запитването е посочено, че сте се регистрирала в регистър Булстат в Агенцията по вписванията като осигурител и прилагате копие от Регистрационно удостоверение№ .............от .2015 г. От същата дата упражнявате трудова дейност като детегледачка, наета от физическо лице. Това обстоятелство декларирате пред ТД на НАП с декларация за самоосигуряващо се лице (обр.ОКД-5).

Поставени са следните въпроси:

1. Как следва да се осигурявате за дейността си като детегледачка - като самоосигуряващо се лице или по друг ред?
2. Какви декларации следва да подавате за получените доходи от тази дейност и какви данъци да внасяте?

1. Социално и здравно осигуряване:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсофиницирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. От дефиницията се извличат основните характеристики на осигурителя:

1. Субект, чийто правен статут е сред изброените в легалната дефиниция: всяко физическо лице, юридическо лице или неперсофиницирано дружество, както и други организации;
2. Задължен е по силата на закона да внася осигурителни вноски за други лица.

Осигурителни вноски се внасят за осигурени лица, които са винаги физически лица. Задължението касае внасянето на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителя и на тези, които са за сметка на съответните физически лица. Придобиването на качеството осигурител е резултат от съвкупното изпълнение на двете основни характеристики.

Друго задължение на осигурителя е периодично да представя данни в Националната агенция за приходите.

Предвид гореизложеното, в качеството Ви на регистриран осигурител ще имате задължение за внасяне на осигурителни вноски за други физически лица, в случай, че съществува трудово или гражданско правоотношение с тях.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.

Кръгът на самоосигуряващите се лица е определен с чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Това са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

На основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се считат тези, които упражняват дейност:

а) на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти;

б) за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

в) като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери идруги физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по "а" и "б";

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Предвид липсата на регистрация като свободна професия, отпада възможността да се осигурявате като самоосигуряващо се лице.

В запитването не сте посочили вида на възникналото правоотношение, поради което са възможни следните хипотези:

• В случай, че са възникнали трудовиправоотношения по Кодекса на труда (КТ) - работодателят има задължение да внася задължителните осигурителни вноски за работника (чл. 5, ал. 1 от КСО).

Предметът на трудовия договор е престиране на работната сила на лицето. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Длъжността "детегледачка" фигурира в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) с код5311-1001. За работодателя възниква задължение за подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в компетентната териториална дирекция на НАП за сключения трудов договор, за внасяне на дължимите осигурителни вноски, както и за подаване на данни по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В тази хипотеза работодателят се явява осигурител за работника.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. 

За работниците и служителите задължителни осигурителни вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО).

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравноосигурителните вноски за лицата по трудови правоотношения се определят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

• Когато правоотношенията са без трудови правоотношения по Закона за задълженията и договорите - осигуряването се провежда от възложителя.

При работа без трудови правоотношения (по така наречените граждански договори) има престиране на определен резултат от труда - изработка, интелектуален труд, сделка, услуга и други. Този вид договори се сключват по реда на Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и други граждански закони. Следва да имате предвид, че прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила.

Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.

Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На основание чл. 127 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер, определен в чл. 157 от КСО.

В случаите, когато лицата, работещи без трудово правоотношение, са здравноосигурени по реда на чл. 40, ал.1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.

За лицата, работещи без трудово правоотношение, когато получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, и не подлежат на здравно осигуряване като лица по чл. 4, ал. 1 от КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО) или не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се внасят здравноосигурителни вноски върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността.

Осигурителните вноски се дължат в съотношение възложител - осигурено лице 60:40. Възложителят внася вноските до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

За лицата, които не са осигурени на друго основание за месеца и изплатеното възнаграждение по договора, е единствен доход за месеца и след приспадане на разходите за дейността по ЗДДФЛ е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителни вноски за здравно осигуряване не се дължат. Здравното осигуряване е за тяхна сметка и се извършва по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, като извършват и годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

2. Данъчно облагане:

Трудовите правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ са дефинирани в разпоредбата на § 1, т. 26 от ДР на закона и като такива в буква "а" са посочени правоотношенията с работници и служители по КТ. В случай, че дейността се осъществява на базата на трудов договор, сключен по реда на КТ, придобитите доходи от дейността ще бъдат доходи от трудови правоотношения.

Задължението за облагане на доходите от трудови правоотношения е вменено на работодателя. За целите на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ).

Доходите от трудови правоотношения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ. На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

По силата на чл. 42, ал. 1 от закона авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 и/или данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение (чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 42, ал. 5 и чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ).

За изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи на основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателите периодично предоставят информация по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

В този случай, физическото лице не е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато е получило само:

- доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или

- доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, когато данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 от ЗДДФЛ и лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23 от същия закон.

Следва да имате предвид, че ако правоотношението не попада в обхвата на трудовите правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, и лицето не е търговец по смисъла на Търговския закон, облагаемия доход от стопанска дейност ще се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от същия закон като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от същия закон, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок се подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) за дължими данъци в ТД на НАП по постоянен адрес на данъчно задълженото физическо лице.

Доходите от друга стопанска дейност подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на физическото лице за съответната година, през която същите са придобити.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/