Изх. №94-00-31
30.04.2018 г.
чл. 3 ал. 1 от ЗДДС
чл. 3 ал. 2 от ЗДДС
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
чл. 118, ал. 3 от ЗДДС
чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/2006 г.
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-31/27.03.2018 г., както и допълнение към него прието с вх. №94-00-31/02.04.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Наредба №Н-18на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства(Наредба №Н-18/2006 г.). Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Имате магазин, в който продавате ръчно изработени от Вас артикули. Няколко пъти в годината се организират събития (базари), на които се продават такива стоки и Вие желаете да участвате в тях, като използвате касов апарат, регистриран за конкретен търговски обект. За периода на провеждане на базара търговски обект няма да работи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
Допустимо ли е използването на касов апарат, който е регистриран в търговски обект - магазин, като с него се регистрират продажби на организирани базари?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на резултатите от нея.
Легално определение на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в чл. 3 ал. 2 от ЗДДС, според което това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно която "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,с банкова кредитна или дебитна картаили с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).По смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Реквизитите на фискалната касова бележка са посочени в чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., като в т. 2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит: "наименование и адрес на търговския обект", а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ".
Предвид изложено в Наредбата се налага изводът, че задължението за посочване на местоположението на обекта във фискалната касова бележка има абсолютен характер и не зависи от вида на естеството на продажбите.
В този смисъл, доколкото фискалното устройство, е регистрирано със стационарен търговски обект - магазин и използването му на различни базари, без значение от това дали ще работи магазинът в същото време или не, то няма да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/2006 г.
В конкретния случай, предвид факта, че ако имате посочен стационарен обект, ФУ не може да бъде програмирано от съответната сервизна фирма, така че фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ от Наредба №Н-18/2006 г., а именно "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ". В случая е необходимо въвеждането в експлоатация на два отделни касови апарата.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната: Имате магазин, в който продавате ръчно изработени от Вас артикули. Няколко пъти в годината се организират събития (базари), на които се продават такива стоки и желаете да участвате в тях, като използвате касов апарат, регистриран за конкретен търговски обект - магазин. За периода на провеждане на базара търговският обект (магазинът) няма да работи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Въпрос: Допустимо ли е използването на касов апарат, който е регистриран в търговски обект - магазин, като с него се регистрират продажби на организирани базари?
С оглед на изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на резултатите от нея.
Легалното определение на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, според който това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно което "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Реквизитите на фискалната касова бележка са посочени в чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., като в т. 2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит: "наименование и адрес на търговския обект", а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ".
От изложеното в Наредба №Н-18/2006 г. се прави извод, че задължението за посочване на местоположението на обекта във фискалната касова бележка има абсолютен характер и не зависи от вида и естеството на продажбите.
В този смисъл, доколкото фискалното устройство е регистрирано със стационарен търговски обект - магазин, използването му на различни базари, без значение дали магазинът ще работи в същото време или не, няма да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/2006 г.
В конкретния случай, предвид факта, че ако имате посочен стационарен обект, фискалното устройство не може да бъде програмирано от съответната сервизна фирма така, че фискалната касова бележка да съдържа текста по чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ от Наредба №Н-18/2006 г., а именно "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ", е необходимо въвеждането в експлоатация на два отделни касови апарата.
Извод: Не е допустимо един и същ касов апарат, регистриран за стационарен търговски обект - магазин, да се използва за регистриране на продажби на различни базари; необходимо е въвеждането в експлоатация на два отделни касови апарата.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
