ОТНОСНО: Надвнесен корпоративен данък.
В дирекция ОДОП .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-88 от 22.03.2017 г.
В запитването е посочено, че е налице надвнесен корпоративен данък за 2016 г., посочен на ред 18.2 от годишната данъчна декларация /ГДД/.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Възможно ли е сумата на надвнесения корпоративен данък да се използва за частично погасяване на вноски за ДОО и ЗО през 2017 г.?
- Трябва ли да бъде уведомена НАП какви задължения искаме да бъдат покрити или това ще стане автоматично чрез системата за обработка?
- Какви документи и заявления трябва да се подадат?
Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Считано от 04.03.2014 г. /ДВ бр. 18 от 2014 г./ с промяната на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ плащанията на задълженията за данъци и осигурителни вноски се извършват по 4 банкови сметки към съответната териториална структура на НАП:
-за данъци към централния бюджет;
-за социално-осигурителни фондове;
-за Националната здравно-осигурителна каса (вноски за здравно осигуряване) и
-за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
В запитването е посочено, че е попълнен ред 18.2 от годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,
т.е. е налице надвнесен корпоративен данък. При положение, че лицето не е заявило сумата да му бъде възстановена, т.е. не е сложена отметка на ред 19 от ГДД ще се
погасят чрез автоматично обвързване нововъзникнали задължения по сметката на задълженото лице от същия вид - за задължения за данъци по реда на тяхното възникване.
Например надвесеният корпоративен данък ще се насочи към покриване на съответна авансова вноска по ЗКПО, по декларация за данък върху доходите на физическите лица, удържан от работници и служители, по декларация за ДДС и др. Законът не предоставя възможност за избор на данъчно задълженото лице да посочва кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, независимо дали това става чрез внасяне на съответната сума или чрез автоматично обвързване с надвнесена по съответната сметка сума. Ако задълженото лице дължи месечни авансови вноски по ЗКПО на първо число на месеца задължението се вписва в сметката и е готово за плащане. Ако по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет има налична надвнесена сума, вписаното задължение за авансовата вноска автоматично ще бъде обвързано с наличната сума към датата на вписването на задължението.
Въз основа на изложеното може да се обобщи, че поради въведения автоматизъм в информационната система на НАП, е достатъчно при бъдещите плащания, които извършва задълженото лице по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет, да се предвиди и приспадне вече наличната по сметката на лицето надвнесена сума, която автоматично ще бъде обвързана като плащане за първото по ред възникнало вземане от същия вид по сметката на задълженото лице.
С оглед на горното не е предвидено подаване на заявление от лицето.
Според чл. 168, т. 2 от /ДОПК/ един от начините на погасяване на публичните задължения е чрез прихващане. Подлежащите на прихващане суми са посочени в чл. 128, ал. 1 от ДОПК и това са недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите /НАП/. В същата разпоредба е постановено, че те се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а процедурата за прихващане е регламентирана в чл. 129 от кодекса. За да се извърши прихващане на надвнесените суми за данък със задължения по ДОО и ЗО през 2017 г. е необходимо задълженото лице да подаде писмено искане по образец като се посочи вида и сумите
на задълженията, които иска да бъдат прихванати от надвнесения корпоративен данък.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на
възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл. 129, ал. 1 от ДОПК/. Вземанията на задължените лица от държавата по своята
същност представляват частноправни вземания, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/. Погасяването на частноправните вземания, съгласно чл. 110 от ЗЗД, става с изтичане на 5-годишна давност, от деня в който вземането е станало изискуемо. Давността, която е уредена в ЗЗД, е различна от тази, регламентирана в чл. 129 от ДОПК.
Друга възможност при надвесен корпоративен данък за задълженото лице е да попълни ред 19 на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и по този начин да поиска възстановяване на надвнесения данък, без да подава писмено искане по чл. 129 от ДОПК.
В заключение Ви уведомявам, че надвнесеният корпоративен данък за 2016г. може да се използва за покриване на други данъчни задължения, когато е попълнен ред 18.2 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, без да е необходимо подаване на документи. Същият може да бъде възстановен при попълване на ред 19 от ГДД като това следва да се отбележи в съответната клетка. За да бъде извършено прихващане на задължение за ДОО и ЗО с надвнесен корпоративен данък е необходимо да се подаде искане от задълженото лице по реда на чл. 129 от ДОПК.
В запитването е посочено, че за 2016 г. е налице надвнесен корпоративен данък, отразен на ред 18.2 от годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Възможно ли е сумата на надвнесения корпоративен данък да се използва за частично погасяване на вноски за ДОО и ЗО през 2017 г.?
Въпрос: Трябва ли да бъде уведомена НАП какви задължения искаме да бъдат покрити или това ще стане автоматично чрез системата за обработка?
Въпрос: Какви документи и заявления трябва да се подадат?
Считано от 04.03.2014 г. (ДВ, бр. 18 от 2014 г.), с промяната на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), плащанията на задълженията за данъци и осигурителни вноски се извършват по четири банкови сметки към съответната териториална дирекция на НАП:
- за данъци към централния бюджет;
- за социално-осигурителни фондове;
- за Националната здравноосигурителна каса (вноски за здравно осигуряване);
- за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
В запитването е посочено, че е попълнен ред 18.2 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, т.е. налице е надвнесен корпоративен данък. Когато лицето не е заявило сумата да му бъде възстановена (не е поставена отметка на ред 19 от ГДД), надвнесената сума се използва за автоматично погасяване на нововъзникнали задължения по сметката на задълженото лице от същия вид - за задължения за данъци, по реда на тяхното възникване.
Например, надвнесеният корпоративен данък ще се насочи към покриване на:
- съответна авансова вноска по ЗКПО;
- задължения по декларация за данък върху доходите на физическите лица, удържан от работници и служители;
- задължения по декларация за ДДС;
- други задължения за данъци към централния бюджет.
Законът не предоставя възможност на данъчно задълженото лице да избира кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, независимо дали погасяването се извършва чрез внасяне на сума или чрез автоматично обвързване с надвнесена по съответната сметка сума.
Ако задълженото лице дължи месечни авансови вноски по ЗКПО, на първо число на месеца задължението се вписва в сметката и е готово за плащане. Ако по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет има налична надвнесена сума, вписаното задължение за авансовата вноска автоматично ще бъде обвързано с наличната сума към датата на вписване на задължението.
Въз основа на това се обобщава, че поради въведения автоматизъм в информационната система на НАП е достатъчно при бъдещите плащания, които извършва задълженото лице по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет, да се предвиди и приспадне вече наличната по сметката надвнесена сума. Тя автоматично ще бъде обвързана като плащане за първото по ред възникнало вземане от същия вид по сметката на задълженото лице.
С оглед на горното не е предвидено подаване на заявление от лицето за това автоматично обвързване.
Извод: Надвнесеният корпоративен данък, отразен на ред 18.2 от ГДД, без попълнен ред 19, автоматично се използва за погасяване на първите по ред възникнали задължения за данъци към централния бюджет от същия вид, без да е необходимо подаване на заявление и без право на избор кои конкретни данъчни задължения да се погасят.
Прихващане с осигурителни задължения (ДОО и ЗО)
Съгласно чл. 168, т. 2 от ДОПК един от начините за погасяване на публичните задължения е чрез прихващане. Подлежащите на прихващане суми са посочени в чл. 128, ал. 1 от ДОПК: недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП.
В същата разпоредба е предвидено, че тези суми се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Процедурата за прихващане е регламентирана в чл. 129 от ДОПК.
За да се извърши прихващане на надвнесените суми за данък със задължения по ДОО и ЗО през 2017 г., е необходимо задълженото лице да подаде писмено искане по образец, като посочи вида и сумите на задълженията, които иска да бъдат прихванати от надвнесения корпоративен данък.
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Вземанията на задължените лица от държавата по своята същност представляват частноправни вземания, поради което за тях е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД погасяването на частноправните вземания става с изтичане на 5-годишна давност, от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давността по ЗЗД е различна от тази, регламентирана в чл. 129 от ДОПК.
Извод: Прихващане на задължения за ДОО и ЗО с надвнесен корпоративен данък може да се извърши само по реда на чл. 129 от ДОПК, въз основа на подадено от задълженото лице писмено искане по образец, в което се посочват видът и размерът на задълженията за прихващане, при спазване на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
Възстановяване на надвнесения корпоративен данък
Друга възможност при надвнесен корпоративен данък е задълженото лице да попълни ред 19 на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и по този начин да поиска възстановяване на надвнесения данък, без да подава отделно писмено искане по чл. 129 от ДОПК.
Извод: Надвнесеният корпоративен данък може да бъде възстановен чрез попълване на ред 19 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като това се отбелязва в съответната клетка, без да е необходимо отделно искане по чл. 129 от ДОПК.
Обобщаващи отговори по поставените въпроси
По отношение на възможността надвнесеният корпоративен данък за 2016 г. да се използва за покриване на други задължения:
- Когато е попълнен ред 18.2 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не е заявено възстановяване на ред 19, надвнесеният корпоративен данък може да се използва за покриване на други данъчни задължения към централния бюджет от същия вид, чрез автоматично обвързване, без подаване на документи.
- За прихващане на задължения за ДОО и ЗО с надвнесения корпоративен данък е необходимо подаване на искане по реда на чл. 129 от ДОПК.
Извод: Надвнесеният корпоративен данък за 2016 г. автоматично се използва за покриване на други данъчни задължения към централния бюджет при попълнен ред 18.2 от ГДД, без да е необходимо уведомяване на НАП или подаване на допълнителни документи. Възстановяване на сумата се извършва при попълване на ред 19 от ГДД. За прихващане на задължения за ДОО и ЗО с надвнесения корпоративен данък е задължително подаване на искане по чл. 129 от ДОПК.
