НАП: Определяне на дълготрайни активи по § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС при стоки, държани за продажба

Фактическата обстановка е следната: "Х" АД придобива стоки (съоръжения, машини и оборудване), които са били обезпечение по отпуснати от банката кредити. Тези стоки не са заведени счетоводно като дълготрайни материални активи, за тях не се начисляват амортизации, а са заведени като стоки, държани за продажба, и се отчитат по реда на МСС 2 - Материални запаси.

Във връзка с това са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Описаните стоки, различни от недвижими имоти и превозни средства, които не са заведени като дълготрайни активи, а се отчитат като стоки и са с данъчна основа при придобиване равна или по-голяма от 5 000,00 лв., отговарят ли на определението за дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС?

Въпрос 2: Какво се има предвид във формулировката на определението за дълготрайни активи по ЗДДС - стоки и услуги, които биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО?

По първи и втори въпрос

За да бъде определена дадена стока като дълготраен актив за целите на ЗДДС, е необходимо да отговаря на определението в §1, т. 83 от ДР на ЗДДС.

Съгласно §1, т. 83 от ДР на ЗДДС "Дълготрайни активи" са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:

• буква "а" - недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з", и
• буква "б" (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) - различни от посочените в буква "а" стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000,00 лв.

Съгласно §1б от ДР на ППЗДДС, за целите на §1, т. 83, буква "б" от допълнителните разпоредби на закона, при определяне на стойността при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., не се включва данъкът върху добавената стойност.

От това определение следва, че недвижимите имоти по т. 82 и превозните средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з", винаги са дълготрайни активи за целите на ЗДДС, независимо от данъчната основа при придобиването им и от начина на завеждането им в счетоводството на дружеството.

За останалите стоки и услуги, извън посочените в буква "а", е въведен стойностен праг и условие - да са или да биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.

Съгласно изложената фактическа обстановка, описаните стоки не се отчитат от задълженото лице като дълготрайни активи, а са заведени като стоки, държани за продажба. Поради това те не отговарят на посоченото условие и не следва да се считат за дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС.

Извод: Описаните стоки, които се отчитат като стоки, държани за продажба, и не се третират като дълготрайни активи по реда на ЗКПО, не се считат за дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС, независимо че данъчната им основа при придобиване е равна или по-голяма от 5000,00 лв.

По отношение на израза "стоки и услуги, които биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО", без претенции за изчерпателност, в обхвата на понятието се включват стоки и услуги на данъчнозадължени лица по смисъла на ЗДДС, които нямат задължение да формират дълготрайни активи по реда на ЗКПО.

Като пример са посочени данъчнозадължени лица по ЗДДС, които не са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), респективно не са задължени да водят счетоводство и да формират дълготрайни активи, но използват стоки и услуги, които биха се определили като дълготрайни активи по реда на ЗКПО, ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

Извод: Под "стоки и услуги, които биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО" се разбират стоки и услуги, използвани от данъчнозадължени лица по ЗДДС, които по принцип не са длъжни да формират дълготрайни активи по ЗКПО, но които по своите характеристики биха се квалифицирали като дълготрайни активи съгласно ЗКПО, ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.