НАП: Авансови вноски и годишно облагане с корпоративен данък при прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ

.

3_137/26.01.2023 г.

ЗКПО, чл. 83, ал. 1;

ЗКПО, чл. 87а;

ЗКПО, чл. 88, ал. 1;

ЗКПО, чл. 92, ал. 1;

ЗКПО, чл. 93;

ЗКПО, чл. 112;

ЗКПО, чл. 113;

ЗКПО, чл. 117;

ЗДДС, чл. 107, т. 4;

ЗДДС, чл. 108, ал. 1, т. 1;

ЗДДС, чл. 109, ал. 2;

ЗДДС, чл. 125

ОТНОСНО: подаване на справки-декларации по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)и дължими авансови вноски за корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Според изложеното в запитването, на 07.10.2022 г. е извършено прехвърляне по реда на чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) на предприятието на "Н" ЕООД с ЕИК 203* на правоприемника "Н Х" ЕООД с ЕИК 207**. Посочено е, че с акт от 18.10.2022 г. "Н Х" ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 07.10.2022 г. и подава справки-декларации по реда на ЗДДС. От месец октомври 2022 г. "Н" ЕООД подава нулеви справки-декларации по ЗДДС.

За периодите м. октомври, м. ноември и м. декември 2022 г. "Н Х" ЕООД и "Н" ЕООД начисляват авансов данък по реда на ЗКПО.

При така изложената фактическа обстановка, в запитването са поставени следните въпроси:

1. Какви действия следва да се предприемат от "Н" ЕООД, за да не се удържа авансов данък?

2. Докога следва да се подават нулеви справки-декларации по ЗДДС от "Н" ЕООД, тъй като фирмата няма дейност?

3. Какви документи следва да се подадат, за да се възстанови внесеният от "Н" ЕООД авансов данък по ЗКПО?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 104/2022 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 102/2022 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76/2006г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 59/2022 г.) е изразено следното принципно становище:

Във връзка с прилагането на ЗКПО /по първи и трети въпрос/

Търговското предприятие представлява обособен комплекс от права, задължения и фактически отношения, възникнали в резултат на осъществяваната от търговеца дейност. Същото може да бъде обект на различни сделки. В ТЗ изрично е предвидена възможността то да бъде прехвърляно. Прехвърлянето подлежи и на вписване в търговския регистър по партидата и на отчуждителя, и на правоприемника. В случай че със сделката се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в службата по вписванията по местонахождение на имота.

Правото на собственост върху търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на търговската дейност на търговеца по реда на чл. 15 от ТЗ се прехвърля с договор за продажба на търговско предприятие. В случаите на продажба на предприятие, под термина "предприятие" в ТЗ, следва да се разбира имуществото, а не "предприятие" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Формата за действителност на сделката за извършване прехвърляне на предприятие, определена от ТЗ, е договор в писмена форма, с нотариална заверка.

Собствеността се прехвърля срещу цена, която купувачът се задължава да плати съгласно условията на договора.

Съгласно чл. 112 от ЗКПО разпоредбите на Глава Деветнадесета от с. з. се прилагат при преобразуване на дружества и кооперации и при прехвърляне на предприятие, за дата на което, съгласно разпоредбата на чл. 113 от ЗКПО, се приема датата, на която е извършено вписването на преобразуването в търговския регистър, в случая - 07.10.2022г.

Съгласно данните, налични в търговския регистър прехвърлителят - "Н" ЕООД, към момента е съществуващо дружество и няма данни да са предприети действия за прекратяване на същото, обявяването му в ликвидация или несъстоятелност. Предвид това се налага извода, че за него важат общите разпоредби за деклариране и внасяне както на авансови вноски по реда на ЗКПО, така и на годишния корпоративен данък.

В случая, след като прехвърлителят не се прекратява, тогава не се извършва данъчно облагане по чл. 115 от ЗКПО, защото няма последен данъчен период по смисъла на чл.114 от с. з., съответно, няма деклариране и внасяне на данък по реда на чл. 117 от ЗКПО. Тъй като не се формира задължение за корпоративен данък, не е приложима и разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗКПО за приспадане на направените авансови вноски към датата на преобразуването.

Следователно в случая дружеството прехвърлител на предприятието, продължава да прави авансови вноски при условията, при които е правило авансови вноски и преди датата на прехвърлянето на търговското предприятие.

Видно от информационната система на НАП е, че за 2022 г. от дружеството е подадена декларация по чл. 87а и чл. 88 от ЗКПО с вх. № ../**.04.2022 г., в която в част ІІ, т. 1 е поставило отметка, с което декларира, че е задължено да извършва месечни авансови вноски съгласно чл. 84 от ЗКПО, а в част ІІІ, т. 1.1. е посочило размер на определената авансова вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративен данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година, което означава, че основата за начисляване на авансовите вноски се определя от самото данъчно задължено лице. Няма методология, която да дефинира реда за определяне величината на прогнозния счетоводен финансов резултат, респ. на прогнозната данъчна печалба.

Следва да се отбележи, че ЗКПО допуска промяна на авансовите вноски по реда на чл. 88 от ЗКПО, която може да бъде както в посока намаление, така и в посока увеличение. Гъвкавият механизъм, който е въведен, улеснява лицата, но те трябва да следят общата сума на авансовите вноски да съответства на сумата на корпоративния данък в годишен размер в амплитудите, допустими от ЗКПО. Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията. Декларацията се подава в срок до 15 ноември на съответната година. Необходимо е да се отбележи, че това е правна възможност - данъчно задължените лица според закона могат да подават декларация. Това е така, доколкото основен елемент във формулата е прогнозната данъчна печалба, т.е. една очаквана величина, но не сигурна.

В настоящия случай, въпреки извършената продажба на търговското предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ, "Н" ЕООД остава действащо, поради което за да не прави авансови вноски за месеците октомври, ноември и декември 2022 г., дружеството е следвало да подаде декларация по чл. 88, ал. 1 в посочения от закона срок.

Тъй като дружеството прехвърлител не се прекратява, то следва да определи данъчен финансов резултат на база счетоводния финансов резултат за цялата година на прехвърлянето, като включи и печалбата от текущата година за периода до прехвърлянето.

Във връзка с изложеното "Н" ЕООД следва да подаде годишна данъчна декларация за 2022 г. и да внесе дължимия корпоративен данък съгласно общите правила на чл. 92 от ЗКПО в срок от 1 март до 30 юни на следващата (2023) година, като приспадне внесените авансови вноски за съответната година съгласно чл. 93 от ЗКПО. При наличие на надвнесен корпоративен данък в част V на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, е дадена възможност данъчно задължените лица да изберат да им бъде възстановен данъкът по реда на процедурата за прихващане или възстановяване, уредена в чл. 128 - 130 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като поставят отметка на ред 20.1 и посочат сметка за възстановяване на сумата или да използват надвнесения данък за погасяване на налични или бъдещи задължения по реда на чл. 130а от ДОПК, като поставят отметка на ред 20.2. В случай, че не е отбелязан нито един от посочените редове, по отношение на надвнесения данък, Национална агенция по приходите ще приложи чл. 129 от ДОПК по своя инициатива.

Обръщаме внимание, че доколкото дружеството е съществуващо, то и за 2023 г. за същото е налице задължение да определи авансови вноски по реда на ЗКПО, разписан в чл. 83 и следващите от закона, независимо от това дали развива дейност или не.

Съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при възложено конкретно производство, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения при съблюдаване на принципите за обективност и законност.

Във връзка с прилагането на ЗДДС /по втори въпрос/

Относно задълженията на "Н" ЕООД по ЗДДС в качеството му на регистрирано лице, следва да се има предвид, че при преустановяване на дейност без прекратяване на юридическото лице и вписването на това обстоятелство в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, регистрацията по ЗДДС не се прекратява автоматично. Дружеството запазва статута си на регистрирано по ЗДДС лице със следващите се от това права и задължения.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Справките декларации и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС указва, че справки-декларации се подават и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания, или не е осъществило внос за този данъчен период.

Предвид изложеното, за периодите, за които "Н" ЕООД е със статут на регистрирано по ЗДДС лице, за дружеството е налице задължение за подаване на справки-декларации по реда на чл. 125 от ЗДДС.

Съгласно чл. 107, т. 4 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е прекратяването на юридическото лице:

а) без ликвидация;

б) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията.

В настоящия случай, от представената в запитването фактическа обстановка може да се направи извод, че дори "Н" ЕООД да е преустановило извършването на търговска дейност, то не са налице данни за предприети действия за прекратяването на юридическото лице с или без ликвидация. Предвид това, към настоящия момент за дружеството не са налице основания за задължителна дерегистрация по реда на чл. 107, т. 4 от ЗДДС.

"Н" ЕООД има възможност за дерегистрация по избор, съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато отпаднат основанията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон, като регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (чл. 109, ал. 2 от ЗДДС). Заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация, а в срок 7 дни от приключване на проверката издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. За дата на дерегистрацията се смята датата на връчването на акта за дерегистрация (чл. 109, ал. 4, 5 и 7 от ЗДДС).