НАП: Корекция на ползван данъчен кредит при брак на дълготраен материален актив по чл. 79 и чл. 80, ал. 2, т. 6 ЗДДС

Вх.№ 24-39-62 / 01.04.2019 ЦУ на НАП 93 Коментирай
Определя се режимът за корекция на ползван данъчен кредит при брак на ДМА "сгъваща машина Rowefold 710-2". НАП приема, че чл. 80, ал. 2, т. 6 ЗДДС е неприложим, тъй като балансовата стойност 7 863,62 лв. не е под 10% от отчетната 9 389,40 лв. Следва начисляване на ДДС по чл. 79, ал. 3, т. 2, б. "а" ЗДДС.

Изх.№ 24-39-62

Дата: 10.02.2020 год.

ЗДДС, чл.80, ал.2, т .6

ОТНОСНО:прилагане на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 24-39-62/01.04.2019 г., препратено по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, е изложена следната фактическа обстановка:

През 2016 г. "Е" ЕООД (дружеството) закупува дълготраен материален актив (ДМА), представляващ "сгъваща машина Rowefold 710-2" на стойност 9 389,40 лв. и ползва данъчен кредит в размер на 1 877,88 лв. Активът е използван като офис оборудване в дейността на дружеството за осъществяването на облагаеми доставки.

През месец март 2019 г. предстои бракуването на машината поради повреда.

Активът има следните стойности към 31.03.2019 г.:

- счетоводна балансова стойност в размер на 7 863,62 лв.,

- данъчна стойност в данъчния амортизационен план в размер на 234,74 лв.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Следва ли да се начисли ДДС по реда на чл. 79, ал. 1 и 3 от ЗДДС или може да се приложи чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство (бракуване на актива), чрез съставяне на протокол, за определяне на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период (чл. 79, ал. 4 от ЗДДС).

Начинът на извършване на корекция на ползван данъчен кредит е поставен в зависимост от вида на стоката - дали е дълготраен актив или не.

Понятието "дълготрайни активи" за целите на ЗДДС има легална дефиниция в § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби на закона - това са част от стопанските активи на данъчно задълженото лице, представляващи:

а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з" (инвалидни колички) и

б) различни от посочените в буква "а" стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО)със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

Видно е от даденото определение, че недвижимите имоти и превозните средства винаги са дълготрайни активи за целите на ЗДДС, независимо от данъчната основа при придобиването им и от начина на завеждането им в счетоводството на дружеството. За останалите стоки и услуги извън посочените е въведен стойностен праг 5000,00 лв. и условие - да са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.

На основание чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС, корекция по чл. 79 от ЗДДС не се извършва при брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

В разпоредбите на ЗДДС липсват определения на понятията "балансова" и "отчетна" стойност, поради което, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове(ЗНА) и чл. 37 от Указ №883 за прилагане на ЗНА, следва да се използват дефинициите с утвърдено правно значение в други нормативни актове или в общоприетия им смисъл. Легални дефиниции на горепосочените понятия съществуват в приложимите счетоводни стандарти за отчитане на дълготрайни активи и отчитане на амортизации.

Според дефинициите на СС 16 "Дълготрайни материални активи" и МСС 16 "Имоти, машини и съоръжения" "балансова стойност" е сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценка и с извършени преоценки.

Понятието "отчетна стойност" се определя в т. 2 на СС 4 "Отчитане на амортизациите" като стойност, по която активът се отразява счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена (цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност) при счетоводното завеждане на актива или пък обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

В МСС вместо "отчетна стойност" се използва понятието "специфична за предприятието стойност". Тя се определя като настояща стойност на паричните потоци, които предприятието очаква да възникнат от продължаващата употреба на актива и от неговото освобождаване в края на полезния му живот или очаква да възникнат при уреждането на пасив (т. 6 на МСС 16).

Видно е, че независимо от конкретната терминология стандартите определят смислово еднозначно съдържанието на понятието "отчетна стойност" - по тази стойност дълготрайните активи се отразяват в счетоводните сметки до отписването им от предприятието - например при бракуване или продажба.

Предвид изложената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба считам, че в случая разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС е неприложима, тъй като балансовата стойност на машината, която е в размер на 7 863,62 лв., не е по-ниска от 10 на сто от отчетната стойност, която в случая приемам, че е в размер на 9 389,40 лв. Дължимият данък върху добавената стойност следва да се определи по формулата, посочена в чл. 79, ал. 3, т. 2, буква "а" от ЗДДС.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Изложена е следната фактическа обстановка:

  • През 2016 г. "Е" ЕООД закупува дълготраен материален актив - "сгъваща машина Rowefold 710-2" на стойност 9 389,40 лв. и ползва данъчен кредит в размер на 1 877,88 лв.
  • Активът е използван като офис оборудване в дейността на дружеството за осъществяване на облагаеми доставки.
  • През месец март 2019 г. предстои бракуване на машината поради повреда.
  • Към 31.03.2019 г. активът има:
    • счетоводна балансова стойност 7 863,62 лв.;
    • данъчна стойност в данъчния амортизационен план 234,74 лв.

Въпрос: Следва ли да се начисли ДДС по реда на чл. 79, ал. 1 и 3 от ЗДДС или може да се приложи чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС?

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство (бракуване на актива), чрез съставяне на протокол за определяне на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период - чл. 79, ал. 4 от ЗДДС.

Начинът на извършване на корекция на ползван данъчен кредит е поставен в зависимост от вида на стоката - дали е дълготраен актив или не.

Понятието "дълготрайни активи" за целите на ЗДДС има легална дефиниция в § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС - това са част от стопанските активи на данъчно задълженото лице, представляващи:

  • по буква "а" - недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з" (инвалидни колички);
  • по буква "б" - различни от посочените в буква "а" стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

От това определение следва, че недвижимите имоти и превозните средства винаги са дълготрайни активи за целите на ЗДДС, независимо от данъчната основа при придобиването им и от начина на завеждането им в счетоводството на дружеството. За останалите стоки и услуги е въведен стойностен праг 5000,00 лв. и условие да са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.

На основание чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС корекция по чл. 79 от ЗДДС не се извършва при брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

В разпоредбите на ЗДДС липсват определения на понятията "балансова" и "отчетна" стойност. Поради това, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, следва да се използват дефинициите с утвърдено правно значение в други нормативни актове или в общоприетия им смисъл.

Легални дефиниции на тези понятия съществуват в приложимите счетоводни стандарти за отчитане на дълготрайни активи и отчитане на амортизации.

Според дефинициите на СС 16 "Дълготрайни материални активи" и МСС 16 "Имоти, машини и съоръжения" "балансова стойност" е сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценка и с извършени преоценки.

Понятието "отчетна стойност" се определя в т. 2 на СС 4 "Отчитане на амортизациите" като стойност, по която активът се отразява счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена (цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност) при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

В МСС вместо "отчетна стойност" се използва понятието "специфична за предприятието стойност". Съгласно т. 6 на МСС 16 тя се определя като настояща стойност на паричните потоци, които предприятието очаква да възникнат от продължаващата употреба на актива и от неговото освобождаване в края на полезния му живот или очаква да възникнат при уреждането на пасив.

Независимо от използваната терминология, стандартите смислово еднозначно определят съдържанието на понятието "отчетна стойност" - това е стойността, по която дълготрайните активи се отразяват в счетоводните сметки до отписването им от предприятието, например при бракуване или продажба.

Предвид изложената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба се приема, че в разглеждания случай разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС е неприложима, тъй като балансовата стойност на машината 7 863,62 лв. не е по-ниска от 10 на сто от отчетната стойност, която в случая се приема, че е 9 389,40 лв.

Дължимият данък върху добавената стойност следва да се определи по формулата, посочена в чл. 79, ал. 3, т. 2, буква "а" от ЗДДС.

Извод: В конкретния случай не може да се приложи чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС и следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3, т. 2, буква "а" от ЗДДС.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

134200
На мен ми трябва тълкуване на "уговорен" - "нормалният" отпуск (например 20 дни) се договаря (уговаря) в ТД. Удълженият заради Т...

СБП-5 - нормално ли е?

162
Ще чакам тогава

Попълване на ОКД5

187
Благодаря!

Ефективен % данък при самонаетите със значително по-ниски доходи

296
Прочетете текста, който цитирате, така: "Регистрация в НАП се прави в 7-дневен срок от започване на дейност, но не преди регистр...
Още от форума